Нова Зора

Един от големите мислители на немската идеалистическа философия  Георг Вилхелм Фридрих Хегел в съчинението си „Феноменология на духа“ (1807),  пише, че всички събития в историята се случват по два пъти. Дядо Маркс саркастично го допълва: „първия път като трагедия, втория като фарс”. Нашата политическа действителност  е на път да опровергае и двамата, защото при нас, както в историята, така и в настоящето, лошите неща се повтарят по много пъти и то не като фарс или трагикомедия, а най-често като трагедия, или както се очертава днес и като катастрофа.

Притчата, която ще ви разкажем по-долу ни връща в историята на древна Елада. Тя е интересна и поучителна с това, че сегашната ни действителност е повторение със сходни и дори по-лоши характеристики. В нея главните герои са двама - философът Солон и тиранът Пизистрат. Според  едно от най-ценните съчинения на древногръцкия историк от III в. от н.е. Диоген Лаерций – „Животът на философите”, философът Солон от Саламин е причислен към групата на мъдреците и законодателите на древна Елада. Той пръв въвел в Атина сизахтията т.е. освобождаването срещу откуп на хората и имуществата им от робство за дългове, защото те получавали пари на заем срещу свободата си, а сетне мнозина, поради липса на средства, с които да платят дълговете си, били заробвани.

Солон пръв опростил на длъжниците си седем таланта, които били част от бащиното му наследство и с този закон наречен „сизахтия” - снемане на бремето, принудил и останалите заможни атиняни да сторят същото. Солон също намалил наградите на атлетите, защото според него било разумно да се увеличат не техните почести, а единствено на гражданите, които са паднали за свободата на отечеството и, чиито деца се хранят и учат на обществени разноски. Атлетите според него напротив, не само че издръжката и обучението им е скъпо, но и когато побеждават не са безопасни, защото получават венци не борейки се срещу враговете, а по-скоро срещу родината си…  После Солон създал и други прекрасни закони, които би било дълго да излагаме подробно, а и те нямат отношение към темата. Той записал законите си върху дървени таблици, закрепени и въртящи се около ос. Оттогава народът се отнасял с такава почит към него, че на драго сърце би приел Солон да го управлява, но той не само не приел, но и когато заподозрял стремеж към тирания у роднината си Пизистрат, попречил, според силите си, на неговите амбиции. Излязъл пред Народното събрание, както пише Диоген, въоръжен с копие и щит, и несамо предупредил събраните за замисъла на Пизистрат, но и казал, че е готов да помогне, произнасяйки следните знаменателни слова:

„Мъже на Атина, аз съм по-мъдър от едни и по-храбър от други. По-мъдър съм от тези, които не разбират измамата на Пизистрат, и по-храбър от тези, които знаят за измамата, но от страх, мълчат”. Съветът обаче, който се състоял от привърженици на Пизистрат, го обявил за луд…

След като не могъл да ги убеди и Пизистрат вече започнал да взима надмощие, Солон сложил оръжието си пред Съвета на военноначалниците и казал: „Отечество мое, помагах ти и с думи и дела.” След това, с цел лична сигурност, отплувал за Египет.

И действително се оказал прав. Както пише Диоген Лаерций, Пизистрат бил атински военноначалник, завзел властта и управлявал тиранично на два пъти, с измама. Първият път инсценирал нападение срещу себе си и убедил атиняните да му дадат охрана. После с  личната си силна охрана, която била въоръжена със сопи, установил тирания. След като измамата била разкрита и тиранията станала непоносима, атиняните въстанали го изгонили от властта. Той обаче не се отказал и за втори път успял да ги измами. За целта облякъл едно бедно, високо и много красиво момиче в дорийски хитон (според Диоген, тракийка и продавачка на цветя на име Фия), дегизирал я като богинята Атина Палада, качил я на колесница и с нея се изкачил на Партенона, откъдето псевдобогинята   обявила на слисаните атиняни, че нейната воля е те да бъдат управлявани отново от Пизистрат. През време на своето тиранично управление Пизистрат постоянно флиртувал с простия народ и гледал да поддържа винаги мир и спокойствие. Както пише Диоген Лаерций, цялата публична дейност на тиранина Пизистрат е била насочена единствено към това да изгради сред преобладаващата част от населението харизматичност на своя образ и се стремял да се показва като значим военноначалник богобоязлив жрец и справедлив съдия.   Затова според него той останал дълго време на власт и, макар че бивал прогонван, той лесно се завръщал отново, защото това желаело заблуденото мнозинство, както от средите на знатните, тъй и от демократите. Едните, пише Диоген, той привличал и спечелвал на своя страна със своята демагогска общителност, а другите — посредством това, че им помагал и не им пречел в частните им работи; той се отличавал с такъв характер, че могъл да се погажда добре и с едните, и с другите.

Кои са аналозите на Пизистрат и Солон у нас в днешно време не е трудно да се досетим. След грубата и непохватна прегръдка от  страна на нашенския Пизистрат и целувки по двете месести бузи на задокеанската Атина Палада, около газопроводните тръби с Гърция и пред два древногръцки потира за попара, (думите са на премиера) вече сме наясно с волята на кукловодите кой да ни управлява. Макар че нашият Президент, също като Солон, заподозря стремеж към тирания и сне доверието си от родния ни Пизистрат, който не без измама и с подкрепата на заблуденото електорално мнозинство и крадливата шайка от псевдодемократи и псевдопатриоти, вече трети мандат е узурпирал изпълнителната власт, а опозицията проспа сгодния случай да не позволи той да циментира своето тиранично управление. Глухи останаха за неговите предупреждения депутатите от парламента, дори тези, от опозицията от БСП, ги подцениха. Ошашавени от истерията около коронавируса, те като един гласуваха за някакъв неясен закон за извънредно положение, без съдържание на мерки за борба с пандемията, но целящ да укрепи  властта на тирана.

Сега, след дадените му пълномощия от неадекватния парламент, тиранът се готви да задържи изплъзващата му се вече власт, този път със  силата на „сопите”.

„Времето ни изтича като пясъчен часовник, ако вече не е изтекло. Законът за извънредното положение днес е закъснял, а утре ще е безсмислен. Гответе се за военно положение.” Това заяви на 17.03. т.г. в Правната комисия главният прокурор Иван Гешев, който дойде в Народното събрание по време на обсъждането на Закон за мерките по време на извънредното положение. Ясен сигнал, че за управляващите по-важно е удържането на властта на всяка цена, отколкото  мерките за спасяване живота и оцеляване на най-уязвимите категории граждани в развихрилата се биологична и икономическа криза. Примерът, с прахосването на парите от ненужния правителствен самолет, така необходими за истински нуждаещите се във вихрещата се вече криза за „атлетите” т.е. за изграждане на две спортни съоръжения за футболните клубове "Ботев" и "Локомотив", както и 3 млн. лв. за стадиона в Шумен, е много показателен за безотговорността на управляващите.

В заключение на поуките от притчата и нейните български аналози: Прокурорът Гешев е прав в едно, че „времето ни изтича”. Очакваме, че  Президентът, който добре познаваме и, който е напълно наясно с приближаващата се катастрофа, вероятно няма да престане да прави всичко възможно да я спре с дадените му от Конституцията пълномощия. Малко е вероятно той като Солон да сложи оръжие и да се оттегли, а ще продължи да  мобилизира енергията на народа, за да я предотврати. За целта обаче народът, т.е. ние, трябва да излезем от летаргията и стреса от пандемията коронавирус, и да го подкрепим. Така както това направихме по време на шествието по случай 148-годишнината от обесването на Васил Левски и мощната подкрепа, която му дадохме за отстояване националния празник 3-ти март. Иначе катастрофата е неизбежна.