Нажежено е до бяло всичко в мен. Жив съм. Падам и крещя от болка. Жив съм. Не от болестта боли. Боли ме, че съм повален. Жив съм. Като тетива треперя цял. Жив съм. Цял горя и в треска викам. Жив съм. Не от треската треперя, а от гняв, че съм се спрял. Жив съм. Хора, спрелите минути ме болят. Жив съм. По загубените пътища крещя. Жив съм. Хора, искам рождества, не искам смърт. Жив съм. В мен крещи недороден света. Жив съм. Мъртъв ще съм, ако не крещя от болка. Жив съм. Хора, чуйте диагнозата на болестта: жив съм.