Нова Зора

В Пространното житие на свети Кирил се разказва как моравският княз Ростислав отишъл при византийския император Михаил III, за да го моли да му изпрати човек мъдър и учен, който да научи народа му на християнство и му преведе свещените книги на славянски език. Императорът преценил, че най-подходящ за тази мисия измежду всички мъдри и учени хора на Империята е св. Константин Философ. Извикал го и му казал: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Когато малко по-късно той тръгнал за Моравия, император Михаил III написал на моравския княз: "Бог, който иска да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойнство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри [тези букви] – мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни, и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века на нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения подобно на великия цар Константин."

Никой друг не е оценил по-точно и не е изразил така красноречиво подвига и личността на светия философ, както го е направил императорът Михаил III. Средновековният човек възприема словото, буквите и книгата като дар от Бога, изработен чрез човешкия ум и воля. Защото те служат не само за пренасяне и съхранение на човешката мъдрост, а за да могат хората да прочетат Божието слово и умът им да се изпълни с Божията премъдрост. Всичко е от Бога и за Негова прослава.

Затова и св. Кирил създава славянската азбука не със собственото си знание и умение, а като измолва от Бога мъдрост и умения, за да могат славяните да имат Неговото Слово. И да не бъдат повече

езичници, които пишат „думите си на вода“.

Делото на св. Кирил е истинско чудо. Житиеписецът умело е предал как то се е случило: „Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото".

Св. Кирил, заедно с брат си св. Методий, са апостоли на християнската вяра сред славянските народи. По техните преводи и книги новопокръстените им братя славяни изучават Божието слово и вървят по пътя към Господа. В това е техният велик исторически подвиг, равен с подвига на Христовите ученици. Затова са и наречени „равноапостоли“ и са канонизирани от Светата Българска православна църква.

Но когато говорим за този духовен апостолски подвиг, не бива никога да забравяме две неща. Мисията им  сред западните славяни, по същество е неуспешна заради яростната война, която води срещу тях римският папа и цялата западнохристиянска църква, чийто глава е той. Папата не позволява словото Божие да звучи на славянски език. Противостоенето на Запада срещу Изтока още тогава е съпроводено с ненавист към славянството. И това е една от най-важните причини светите равноапостолни братя да не могат да пуснат корени нито в Моравия, нито в Германия, нито където и да било в диоцеза* на западната църква. Очевидно нашето място там е забранено във всичките му проявления и измерения –

най-вече в сферата на духа, просвещението и културата.

Светите братя първи плащат цената на един конфликт, който и днес продължава, но прикрит зад благи думи, обещания, политически идеологии, икономически и военни съюзи.

Българското царство на св. цар Борис Покръстител разбира, че без духовния подвиг и дело на светите братя, славянобългарската държава няма бъдеще и не ще постигне могъщество. И то приема техните свети ученици, създава им условия за плодотворна работа и България се преобразява. Буквите на св.св. Кирил и Методий бяха създадени за други, но бяха посяти и покълнаха в българската духовна нива. И останаха тук завинаги. От тук те бяха дарени на онези славяни, които ги приеха като свои и останаха верни на православната вяра.

Днес всички те са подложени на огромен натиск, за да забравят това дело, да му изменят и тръгнат по друг път, заедно с тези, които поругаха и разрушиха дареното от светите братя в техните държави. Противниците на светите равноапостоли лицемерно ги обявиха за „покровители на Европа“, до която в IХ век не ги допуснаха от страх, че с вярата и истината, които носят със себе си, намеренията им за така желаното световно господство ще бъдат осуетени.

След като учениците на св. св. Кирил и Методий идват в България, приети като апостоли на вярата от благоверния цар Борис Покръстител, делото им става българско. С него се ангажира пряко българската държава. Оттук то пръска светлината си по целия православен и славянски свят. Славянобългарският език вече е богослужебният език за цялото славянство. На него са написани всички книги; на него се служи в храмовете. Покръстителите и духовниците на тези народи са българи. Това означава, че цялата славянска култура произлиза от това дело и в основата си е славянобългарска.

Със св. братя Кирил и Методий православно-славянската цивилизация получава толкова необходимия „цивилизационен код“, който ще събере в себе си концентрирания й смисъл, благодарение на който ще бъде не просто отличавана от останалите, но и ще се предават нейните характерни наследствени качества до края на дните. И колкото техните държавници от новото време да се мъчат да отклонят народите и държавите си към други цивилизационни принадлежности, опитите им винаги ще бъдат неуспешни. Защото няма как да се промени кодът на нацията и цивилизацията, към която изконно принадлежат.

Цивилизационният код е неподвластен на времето и политическата конюнктура;

той не се влияе от икономическата или военната мощ, още по-малко от необразоваността и духовната пустош на тези, които в едно или друго време управляват и се изживяват като „властелини на този свят“.

Ако този код не беше в душата и тялото на българския народ, османското робство щеше да го заличи напълно и той щеше да изчезне. Кирило-Методиевият цивилизационен код формира т.нар. „държава на духа“, за която говори руският академик Дмитрий Лихачов. Държавата на духа са българският език и книгите, написани на него. Тя приюти българите в себе си, когато политическата им държава бе разрушена от османските орди. Вътре в нея народът премина робските пет века и буквално се възроди в модерното си битие като нация.

Православната църква винаги е чествала поотделно паметта и на св. Кирил, и на св. Методий, а на 11 май – и на двамата равноапостоли. Но в средата на ХIХ век (Пловдив, 11 май 1851 г.) наред с паметта им на светци започва светското честване и просветителското им дело именно като „цивилизационен код“ на българския народностен и национален дух. Това се случва тогава, когато вече е започнала борбата за църковна независимост и почти е приключил процесът на формиране на българската нация; тогава, когато Българският свят се нуждае от опори, върху които да стъпи и продължи развитието си. Българите повторно приемат делото на светите братя като свое дело, за да го завещаят на потомците и така да осъществят безкрая на българската история. Те възраждат съзнанието си на участници в православно-славянската цивилизация, която тепърва ще осъществява своята мисия на обновител на човечеството. Делото на светите равноапостоли отново придава решителен импулс за българския възход, защото Българският свят отново е призван с нови сили да промени своята история.

Днес, макар всяка година на 24 май да изливаме потоци от възхвали, няма как да скрием, че

българската „държава на духа” е запусната и занемарена.

Хвалим се със светите братя, ожесточаваме се, когато не ги признават за българи, но разрушихме езика, опустошихме културата, просвещението, българския дух. Дори отричаме да сме носители на техния цивилизационен код и се киприм като европейци, прославяме т.нар. „европейски ценности“, охотно възприемаме новите идеологии, отказваме се от себе си, за да ни харесат новите ни господари. Правят се опити да бъде заменена кирилицата с „по-удобната“ и „по-цивилизованната“ латиница.

Така ние самите се отказахме от светите братя и от тяхното дело.

И отново „прописахме на вода”.

Всъщност, днес сме много, много по-назад, отколкото преди още да започне нашият духовен възход с покръстването и с подвига на св. св. Кирил и Методий. Това е наказанието ни за нашето лекомислие, скорозрелост, нездраво любопитство, неувереност в себе си и политическата сервилност на тези, които управляват държавата.

Но аз вярвам, че както през IХ век се намериха хора зрели, просветени, с умен поглед в бъдещето и със съзнание за мястото и ролята ни в цивилизационните процеси, така и днес ще се появят подобни личности и заедно с тях ще се върнем към изконното си начало и отново ще разгадаем цивилизационния си код, за да възродим „държавата на духа“ и да поемем пътя на духовната култура, нравственото просвещение и благополучието.