Нова Зора

Глобалният катаклизъм "Covid 19" не само разклати устоите на съвременната цивилизация, но даде  реална представа на човечеството, какво означава напаст, показа колко безпомощен е човек пред връхлитащата  го смърт и, че единствената възможност за спасение е колективният отпор на бедствието, на агресията, на бездарното словоблудстване и на диктата. Но не  всички го разбират или по-точно, не всички искат така да го разбират. Напротив, за апологетите на социалния дарвинизъм, пандемията е възможност за реализация решенията на Третата конференция по евгеника, проведена през 1932 г. в Ню Йорк, на която "видният” британски фашист Феърфийлд Осбърн  казва: "Евгениката (приложна концепция, целяща подобряването на генетичните качества на група хора - б.а.), насърчава оцеляването и размножаването на най-годните; косвено – тя предотвратява размножаването на непригодните". По късно Фондация "Рокфелер" спонсорира немската евгеника и по-специално – изгряващата звезда на човешкото "усъвършенстване" – д-р Йосиф Менгеле (Матю Ерет, "Нова зора", бр.20,2020 г.). По същество, социалният дарвинизъм и наборът от практики в приложната генетика (евгениката), са  методите и псевдонаучните принципи на теориите за превъзходството на определена раса, но в действителност, те са мотивацията, оправдаваща  фетишизирането на неолиберализма и повсеместната конкуренция, при която оцеляват най-силните! Обикновен фашизъм!

В Германия  преди години  бе издадена книга със заглавие "Говори Хитлер – звяр от бездната” на председателя на Сената през 30-те години на миналия век, на свободния град Данцинг, Херберт Раушник. Като част от близкия кръг на създаваната по това време от Адолф Хитлер Национал-социалистическа партия, той дословно предава плановете на  бъдещия фюрер на Германия за бъдещето на страната и света. "Ние сме задължени да унищожаваме народите  така, както системно сме задължени да се грижим за немското население. Трябва да се изработи техника за унищожението на народите. Вие ще попитате, какво значи да се унищожават народите? Подразбирам ли под това да се унищожават цели нации? Да, нещо подобно, всичко върви към това. Природата е жестока и,  затова и на нас също ни е позволено да бъдем жестоки".

Ето как аргументира своята цел поредният създател на Новия световен ред: "Днес ние сме изправени пред необходимостта да създадем нов социален ред... Редът е винаги йерархия... Секретът на нашия успех е в това, че ние поставяме в центъра на политическата си борба правото на истинските господари на съществуване. Истинските господари се появяват тогава, когато възниква робството. Не може да става дума за преодоляване на неравенството между хората –  напротив, то трябва да бъде задълбочавано... Нашата задача е да превърнем в роби другите народи. Немският народ е призван да даде на света нова класа господари".

За съвременния читател, вероятно е интересно да узнае как Хитлер си е представял взаимоотношенията на Третия райх с европейските страни на изток и югоизток от Германия,

спасени по-късно от Червената армия.

Първият договор за ненападение сключен през 1934 г., е  със съседната европейска страна Полша. По повод на този договор, кандидатът за фюрер, казва: "Всички договори с поляците представляват временна ценност. Аз нямам намерение да постигам взаимно разбирателство с поляците. Аз не изпитвам необходимост да деля властта, с когото и да било".

И развива цялата си стратегия за диктата над цяла Европа: „В центъра  аз ще поставя "стоманено" ядро, изковано от Германия. В него ще влязат Австрия, Чехия и Моравия, Западна Полша – нерушим блок от сто милиона души –  без пукнатини и чуждородци. Той ще е здрав фундамент на нашето господство. Следва Източната федерация – Полша, прибалтийските държави, Унгария, балканските държави, Приволжието, Грузия. Федерациите не са изградени от равноправни народи, а съюзи от безправни народи – без армия, без самостоятелна политика, без самостоятелна икономика. На Запад ще бъде същото, както и на Изток – Западна федерация – Холандия, Фландрия, Северна Франкония. Северната федерация ще включва – Дания, Швеция и Норвегия".

Третият райх е бил разделен на административни провинции начело с назначаван гаулайтер-наместник, който е отговарял за насаждането в обществото на военна дисциплина и прилагане на властовите инструменти на райха - арести, принудителна трудова повинност, принудителна стерилизация, разстрел. Хитлер е мечтаел да изкорени християнството, най-напред в самата Германия. „Да бъде изкоренено християнството, напълно да бъде унищожено, включително и най-малките  му издънки... на нас не са ни нужни хора, които са втрещени в небесата... на нас са ни необходими свободни хора, които осъзнават и чувстват Бога в самите себе си!"

През 1934 г.  с тази идеология Национал-социалистическата партия в Германия печели плебисцита за въвеждане на длъжността  фюрер (вожд) на немския народ и избира на тази длъжност Адолф Хитлер с невероятните 88,3% от имащите право на глас немски избиратели.

Не по-малко възторжена в определени кръгове е била подкрепа на Хитлер и неговата идеология в  България. Ето извадка от протокола от  21 заседание на ХХV-то Народното събрание, проведено на 13  декември 1941 г.

Министърът на външните работи Иван Попов: „Ние приехме с готовност и благодарност поканата да се пресърдим към Пакта за борба срещу Комунистическия интернационал (СССР - б.а.) Натоварен от правителството аз отидох в Берлин, където на  25 ноември,  в тържествена обстановка, под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и с участието на представители на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска,  Румъния и Словашко, предадох писмо от името на българското правителство.   (Чете) „След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към Спогодбата за борба с Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящето за присъединяването на България към тази Спогодба. (Ръкопляскания) Спогодбата бе продължена с още пет години".

Министър-председателят Богдан Филов: „Българското правителство, в изпълнение на решението си по чл.3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите си отношения със Съединените щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно  "Ура", и продължително ръкопляскат). По този начин и  ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт,  ще можем да допринесем към създаването на  новия ред в Европа, на онази именно Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която сме убедени - ще се издигне на развалините на днешната война".

Председателят на Народното събрание Христо Калфов: "Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, представена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно болшинство. Събранието приема". (Всички народни представители стават прави, бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно "ура").

Председателят Калфов става прав: "Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на великия водач на великия Райх и  гениалния  вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи, ("Браво", продължителни и бурни ръкопляскания) нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена". ("Браво!", бурни  ръкопляскания).

Никола Мушанов: "Искам думата!" (тропа по банката)

От народните представители: "Вярност за вярност!"

Председателят Калфов: „Ще вдигнем заседанието".

Никола Мушанов: Г-н Председателю, искам думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти...

Председателят Калфов: „В съгласие с правителството, вдигам заседанието".

Тази еуфория на българските държавни мъже от "осъществения блян за  свобода и обединение"

донася на България жестоки бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия над мирното население  на София,

на българските Скопие и Ниш. Тя събужда люта ненавист у населението на Гърция, Югославия и Албания от действията на окупационната българска войска, осигуряваща тила на 35-те немски, италиански и хърватски дивизии, воюващи с местните партизани. Задължава жандармерията стриктно и повсеместно да изпълнява Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията, довели до разстрели, вкл. на деца  от Ястребино и Белица; до  рязане на човешки глави срещу парично възнаграждение; до репарации от 119 милиона долара към съседните Гърция и Югославия; до невърнатите на България от Третия германски райх кредити на стойност  7 млрд.лева, равни на днешни 3,3 млрд. ам.долара. Със свидните жертви, дадени  в последната фаза на Втората световна война на над 20 хиляди наши сънародници и с решаващата помощ на СССР, България  съумява частично да изкупи историческата си вина от присъединяването си към фашисткия пакт, като по този начин не само запази  територията си, но получи и Южна Добруджа.

Отлагането на тържествения военен парад и многомилионното шествие "Безсмъртен полк" по улиците на града-герой Москваq по случай 75-та годишнина от Победатаq предоставя възможност на благодарното човечество в предстоящите месеци нееднократно да се връща към подвига на съветските народи, на народите на САЩ и Великобритания, на антифашисткото движениеq за ликвидиране на човеконенавистния фашистки режим и техните сателити по целия свят. Едновременно с това, дните до отбелязването на годишнината дава  възможност аргументирано, обективно и всестранно да се изследват историческите факти, които и до днес разделят хората по въпроса за резултатите от Втората световна война и историческата съдба на милиони хора.

Доказан исторически факт е, че след 1933 г. официалната държавна политика на Германия, базираща се на нацистката идеологияq е била подкрепяна от държавници, политици, индустриалци и банкери от  САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Белгия. След неуспеха на военната интервенция и гражданската война в Русия и утвърждаването на втори класов полюс в света, превърнал се в пример и надежда на стотици милиони хора за друг, по-добър живот, заставя, най-вече, Британската колониална империя, индустриалните и финансови акули от Уолстрийт, новите властелини на света: Ротшилдови, Рокфелерови, Хенри Форд, Дюпон, Хариман и пр., да предприемат решителни действия за задушаването на възможността социалистическата обществено-икономическа формация да бъде алтернатива на капиталистическата. За главен реализатор на тази велика цел е избрана унижената след Първата световна война и мечтаеща за реванш, Германия. През 1930 г., в  швейцарския  град Базел, се създава Банката за международни разплащания (БМП) като инструмент на американо-немския план за погасяване на германския дълг, натрупан след  Първата световна война. В  БМП  учредители са частните централни банки на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Белгия и американските JP Morgan, First National of Chicago и  First National of New York. Базелската Банка за международни разплащания, въпреки преотстъпени свои функции на МВФ след 1944 г., и до днес, в качеството си на "централна банка на централните банки",  е основният механизъм за налагането на санкции от САЩ към непослушните страни, но през тридесетте години на миналия век тя  е главната "каса", финансираща нацистката индустриална икономика, и най-вече военно-промишлената  машина.

На 22 юни 1941 г. започва изпълнението на плана за военната интервенция  на Германия срещу Русия, въпреки действащия  Договор за ненападение между двете държави. В началото на 1937 г., членът на английския парламент У. Чърчил, в беседа с посланика на Германия в Лондон фон Рибентроп заявява: "Ние ненавиждаме комунизма точно толкова, колкото и Хитлер", но пред надигащата се немска агресия, на 19 май 1939 г. Уйнстън Чърчил, обръщайки се в парламента към прогермански настроения министър-председател Чембърлейн вече  заявява: "Нашето правителство трябва да разбере, че никой в държавите в Източна Европа не би могъл да води даже едногодишна война с Германия, ако не чувства зад гърба си масивната и мощна подкрепа на приятелска Русия, обвързана в коалиция със западните държави. Ние трябва да осигурим ефективна подкрепа на приятелска Съветска Русия. Без ефективен Източен фронт не може да има здрава защита на нашите интереси на Запад". На 24 юни 1941 г. Държавният департамент на САЩ публикува изявление по повод обявената от Германия война, в което между другото се казва: „фашистката диктатура е толкова недопустима, колкото и комунистическата диктатура".

На 9 юни 1942 г. СССР и САЩ подписват комюнике,

в което определят като "изключително важна задача откриването  на втори фронт в Европа през 1942 г.".

Такъв фронт се открива едва след две години, през юни 1944 г., когато Червената армия е започнала преследването на хитлеристките пълчища извън собствената си територия.

През 1943 г. Рузвелт пише на Чърчил, че „руският фронт за нас  е от най-голямо значение, той е нашата голяма опора", имайки предвид и това, че битката на Източния фронт предоставя на Америка време и възможности за разгръщане на собствените си сили. Разсъждавайки за военните неуспехи на англичаните, Чърчил, в отговор на молбата на военните щабове да разбере от Сталин за военните му планове, заявява: "Нашето военно участие е твърде незначително, за да задавам такива въпроси. Ние воюваме с шест немски дивизии, докато Сталин се сражава със 185 дивизии!"

В края на ноември 1943 г. в Техеран, на срещата на тримата големи, Чърчил заявява, че след края на войната, която може да свърши през 1944 г., СССР ще се превърне в най-силната континентална държава и върху него, за стотици години напред, ще легне отговорността за всяко решение в Европа. Пак там, на 1-ви декември, на честването на рождения ден на Чърчил, Рузвелт произнася тост: "Тук, в Техеран, ние се убедихме, че различните идеали на нашите нации могат да съществуват хармонично и съвместно, подкрепяйки нашето движение към общото благо", а по-късно, по повод на разговорите за откриване на втори фронт, той казва на Чърчил: "Точно, защото руските хора се отличават с простота в общуването, би било грешно да се смята, че те са слепи и не виждат това, което става пред очите им".

През март 1942 г. Чърчил и Рузвелт се договарят да разделят света на три сфери на влияние: за Англия – Близкият изток и Индийският океан,  за САЩ – Тихият океан, а под съвместно ръководство - Атлантика и Европа. Създаден е Щаб за водене на военните действия в района на Тихия океан, в който влизат девет страни, а председател е президентът Рузвелт. След отстраняването на Мусолини, възниква въпросът за привличането на Италия на страната на антихитлеристката коалиция. Чърчил и Рузвелт решават да държат третия си партньор от великата антихитлеристка коалиция – Сталин,  извън водените преговори с италианците. На 22 август 1943 г., в телеграма  до двамата, Сталин пише: "Великобритания и Съединените щати сключват споразумения, а Съветският съюз  е в позицията на пасивен наблюдател... това положение е непоносимо и ние няма да търпим тази ситуация". По повод на тази телеграма на 25 август 1943 г. Чърчил пише до  Ътли: "Черното петно в нашето време е разрастващата се настойчивост на Съветска Русия". В коментар за  ставащия все по-силен Съветски съюз, Чърчил пише до Идън на 6 октомври 1943 г.: "Аз не знам в какво състояние ще бъде Германия след края на войната, но ние не трябва да я отслабваме прекомерно – вероятно ще се наложи да я използваме против Русия". На срещата в Москва на 9 октомври 1944 г. между Сталин и Чърчил, английският министър-председател изказва надеждата си, че маршал Сталин ще му позволи да има решаващо право при определяне положението на Гърция. По същият начин маршал Сталин ще има решаващата дума при определяне положението на Румъния. Според собствените записки на Чърчил за тази среща той е поставил въпроса така: "Хайде да решим нашите проблеми на Балканите. Вашата армия вече е в Румъния и България, ние имаме определени интереси в тези страни, мисии и агенти. Не бива да се сблъскваме по малки въпроси". Чърчил е взел лист хартия и е написал следното: „В Румъния – Русия - 90%, други страни - 10%; в България – Русия - 75%, други  страни - 25%; в  Югославия  – Русия - 50%, други - 50%; в Гърция – Великобритания - 90%, други страни - 10%". Сталин приел предложението на Чърчил за разделянето на сферите на влияние. На срещата от американска страна присъства посланик  Аверил Хариман, а по късно Рузвелт пише на Сталин: "Войната е глобална и няма нито един военен или политически въпрос, от който САЩ да не са заинтересовани. Моето твърдо убеждение е, че решението на откритите въпроси ще бъде намерено от трите страни само заедно".

През първите дни на февруари 1945 г., на п-в Крим, в Ялта, се провежда среща на тримата големи. По предложение на Рузвелт се подписва "Декларация за освободената Европа".

На Сталин особено допада предложения от американците текст за "унищожаването на последните следи от нацизма и фашизма".

Подробно разказваме за случилото се преди повече от 80 години, защото много от тези, които са призвани да водят народите към това общо благо – мир, разбирателство, благоденствие – явно не познават историята и  за тях 50-те милиона човешки живота не са достатъчни, за да се спрат и да проумеят, че отново тласкат  света към конфронтация и самоизтребление.

Пандемията "Covid-19" показа, че до глобалната катастрофа има само няколко крачки. Ако сбъркаш - загиваш!  На 25 ноември 1941 г. в Берлин, българският външен министър с Декларация присъединява страната ни към обща

Спогодба за избиване на  евреите и комунистите;

за фактическото обявяване на война на СССР, САЩ и Англия; за унищожаването на 50 милиона души; за разрушаването на градове и държави; за превръщането на хора в роби;  и на сапун! Той се казва Иван Попов. Приема го Адолф Хитлер. Словото му е посрещнато в парламента с бурни ръкопляскания и викове "Ура!". България е постигнала своя "блян за свобода и обединение"!  Следва катастрофа за цял народ!

В наше време, в навечерието на 9 май и във връзка с 75-тата годишнина от Победата над фашизма, шепа хора без съвест, подписват Декларация, в която заявяват, че  "Съветския съюз сграбчи Източна и Централна Европа с неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол" - лъжа!  Чърчил е инициатор за разделянето на света на  сфери на влияние. "Неимоверна сила " - лъжа!  Когато една страна води война  на живот и смърт, преминавайки хиляди километри, защитайвайки собствената си земя от агресора, то  силата й е в духа на народа-победител, в мощното оръжие на съюзниците и в антифашисткото единство. "Репресии" - лъжа! Репресия са  фашистките "СС-отряди"; изгорените села и градове;  убитите 27 милиона  съветски хора. СССР никого не е нападал! "Идеологически контрол" - лъжа! Навсякъде след войната са проведени избори под контрола на съюзническите комисии и в пълно съответствие с Декларацията от Ялта, в парламентите и правителствата има представители на опозицията, всички ръководители на държави и членове на правителствата,  са били местни граждани.

Новата  групата фалшификатори на историята се състои от страни, които исторически са били свързани в една или друга степен с Тевтонския орден, Свещенната римска  империя, или т.нар. „стоманено ядро“ около Трите райха, но задължително са  пропити от русофобия. Латвия, в продължение на 250 години, е руска провинция, а   независима държава става  едва след признаването й от Съветска Русия през  1920 г; от 1941 г.  до края на войната, е васал на Третия райх. Същата участ и роля  през годините играе и Естония. Чехия, или по точно Моравия, Бохемия, Судетия - от 1939 г., са немски протекторати и участват във войната против антихитлеристката коалиция. Полша, от 1940 г., е окупирана от СССР  и Германия, а впоследствие участва във войната с две армии – "Людова" и "Крайова". Унгария, Румъния  и Словакия се присъединяват към Тристрания пакт и обявяват война на Антихитлеристката коалиция. С други думи, тези страни, бъдещи сателити на САЩ, в регионалното обединение "Триморие", имат мотив да преиначават историята, да хулят Русия и да се представят за жертви на болшевиките. Странна е появата на България – страна неучаствала във войната срещу СССР и отсъствието на Хърватска като страна, участвала в бойните действия на страната на "Тройната ос",  в тази компания.

Българското правителство, вероятно,  иска да изглежда  последователно в антируската си позиция след като външната министърка на България, продължава линията на Декларацията на МВнР от септември м.г., по повод изложбата в Руския-информационен център в София, посветена на 75-та годишнина от освобождението на България от фашизма. Тогава тя обяви: „Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави" –  лъжи!  Репресиите са преди това  – с приемането на  Закона за защита на държавата (1924 г.) и на  Закона за защита на нацията. (1940 г.). "Заглушаване на гражданската съвест" - лъжа!  За разлика от други социалистически страни, в НРБ не е имало дисидентско движение. "Деформирано икономическо развитие " –  лъжа!  Това е върха на нахалството, защото сравнявайки последните "демократични" 30 години с предишните 45 социалистически, констатираме: емигрирали 2 млн. български граждани поради липса на работа, сравнена с

пълната трудова заетост до 1989 г., всеобщо безплатни, гарантирани от държавата:

образование, право на почивка, здравеопазване, санаториално-курортно лечение, стимулиране създаването на високо художествени произведения и завоюване на световни награди в изпълнителското изкуство, спорта и народното творчество. Малка България построи своя атомна централа, изпрати човек в Космоса. Според  стандартите на ООН, бе средно развита икономичски страна и заемаше челни места в света по производството на електрокари и мотокари, електротелфери, продукция на тежката химия, на нефтохимията, на военно-промишления комплекс, по производстото на еленергия на глава от населението, на фармацевтични пордукти и медицинско оборудване, водещ производител на вина и тютюневи изделия, на пресни плодове и зеленчуци , на консервирана аграрна продукция и т.н. С  Конституцията от 1991 г. в  "свободна" и "демократична"  България не са гарантирани основните права на гражданите; индустриалното производство е съсредоточено  главно в  "аутсорсинг" на  изделия на големи европейски компании.

Връх на наглостта и пълната си  безпомощност  в реалната оценка на действителността, МВнР на РБ демонстрира с формулировката-предупреждение:  "руското посолство "да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение")". Напомнаме че на историческата среща в Ялта, където бе прието и решението за създаването на ООН,  лидерите на коалицията, победила в най-страшната досега война – Сталин, Рузвелт и Чърчил  приеха "Декларация за освободената Европа", която декларация, подкрепена с дела и отговорност от подписалите,  гарантира световния мир вече 75 години. Именно освободената Европа!

Едва ли нещо  реално знае за истинската  свобода, родената през 1975 г. в Пазарджик и постъпила  през 1989 г. в Немската езикова гимназия, бъдеща министърка. "Специалистката по всичко"  Екатерина Захариева  от 37-годишна възраст  е под топлото крило на "Ирландската пастирка" и за 10 години прескачания по чиновническата стълба,  е сменила четири (околна среда, регионално развитие, правосъдие, вънщно) министерства, в пет правителства и президентска  администрация. Най-големите й "подвизи", в течение вече на три години, тя осъществява  "на нивата" на дипломацията, където  и до днес е напълно неясна, както за външния свят, така и за местните кадри, още повече, в качеството й на вицепремир по законодателната реформа, свидетелство за което е продължаващият над България "мониторинг" на ЕК. Злите езици говорят, че "дяланият камък"  е подала документи за рекорд в Книгата на Гинес в категорията: "държавен чиновник – многостаночник". Най-важното в нейната биография е, че тя е съпруга на бизнес-патньора на гоцеделчевския "изтърсак" по далаверата със строителството и продажбата на "Бизнес парка" в "Младост", реализиран  с любезното "съдействие" на боса на кръга "Капитал", който пък, като член на "Глобална България", беше и, вероятно още е, дясната ръка на шефката, разхфърляла на масата в апартамент на  ул. "Любен Каравелов"  СV-та на бъдещия икономически екип на готвещото се за "героични подвизи" бъдещо  правителство.

И да не остане съмнение в публиката "къде сме ние,  а къде е светът" ,  ето някои извадки от приветствията на ръководителите на държави в света към президента Путин по случай 75-та годишнина от Победата в Отечествената война:

Бениамин Нетяняху: "Червената армия има решаващ принос в освобождението на Европа и разграма на нацизма".

Ангела Меркел: "За Германия и Русия тази дата има особено, символично значение. Изключително важно е да се пази паметта за трагичните събития от тези години".

Борис Джонсън: "Изразявам от името на британския народ признателност във връзка с решаващия принос на Съветския съюз и неговите въоръжени сили, в постигане на Победата над общия враг. Бойното сътрудничество от тези години ни напомня за важността за консолидиране на усилията за противодействие на съвременните предизвикателства и заплахи, една от които е пандемията на коронавируса".

В общото заявление на Владимир Путин и Доналд Тръмп, по повод 75-та годишнина от срещата на Елба, се казва: "Духът на Елба е пример затова, как нашите страни могат да отхвърлят настрана различията, да затвърдят доверието и да си сътрудничат за постигането на още по-велика цел".

Другата голяма изненада за наблюдателите бе присъствието на държавния секретар на САЩ  Майк Помпео, в тази самоинициативна група от осем висши дипломати от Европа. Трябва да си или напълно неподготвен, или да преследваш съвсем други цели, различни от укрепването на международния мир и взаимното доверие в света, за да сложиш подписа си, бидейки представител на страна – победител, съюзник на СССР във войната, под този пасквил. Единственото реално обяснение може да намерим, спомняйки си думите на президента Тръмп на брифинга в Белия дом от 20 март т.г.: "Знаете ли какво ми се иска? Да изпратя (в смисъл да изолирам заради пендемията - б.а.)  държавния секретар Майк Помпео в Държавния департамент. Или както го наричат – Департамента  на „дълбоката държава". И вместо зам.-председателя на МС на РБ  по правосъдната реформа, да зададе въпроса на Държавния секретар: "Защо санкционирате бългаски гражданин без да представите доказателства за тяхната вина?", тя, вероятно като част от интернационалната "дълбока държава" работи по въпроса за дестабилизацията на света, по  издигането на нови "железни завеси"  и за пълна дискредитация на добросъседските отношения между България и Русия.

В дните около честването на юибилея бе публикувано интервю на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас, където той казва: "В последните месеци се предприемат опити да се преиначи историята по такъв безчестен начин, че това изисква разяснения, които по принцип не биха били необходими, ако се основаваме на  неопровержимите исторически факти: Германия еднолично разпали Втората световна война с нападението си над Полша. И Германия еднолично носи отговорност за престъпленията на Холокоста срещу човечеството. Който поставя под съмнение този въпрос и приписва на други народи ролята на престъпници, е несправедлив към жертвите. Тези хора се опитват да превърнат историята в инструмент и разцепват Европа".  И за да е "коректен" и  съответстващ на "Канцлер -Акта" от май 1949 г., Маас добавя: "За заетите от СССР Източна Германия, Полша, Прибалтика, страните от Югоизточна Европа, разгромът на фашизма е свързан с началото на нова епоха, свързана с лишаването от свобода". Единственото, което можем да посъветваме г-н Маас, е да се информира от началника си, канцлера  Ангела Меркел, как в "несвободна", атеистична  Източна Германия е било  възможно дъщеря на пастор, да завърши висше образование, да е активист в пионерската и  младежка комунистическа  организация, да участва в международни студентски бригади в СССР, да работи като научен сътрудник в Академията на Науките на ГДР, да е  получила  подготовка, която ще й даде възможност да заеме най-висшия  ръководен пост на Обединена Германия и да не се  чувства лично свободна?!

След репортажите на големия приятел на българския народ Джонюарис Макгахън  за Баташкото клане и Априлското въстания  през 1876 г., великият френски писател Виктор Юго пише: "Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат... Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета!".

Това е и ехото от Победата през 1945 г. над фашизма. Това е и зовът към нашата памет и съвест днес, за да не допуснем нови човекоубийства! Заповедите на съвестта са двигателят на нашата съпричастност към правата вяра, към правото дело, към правата слава. Не може да си рицар на истината и борец за справедливост, ако твоята съвест ежеминутно не те родее с тежненията на собствения ти народ, с болките и страданията на хората по света, с мечтите и отговорните ти дела, за красива и просперираща  България.