Нова Зора

Уважаеми читатели, нескромно е, но в дните на 30-годишнината на вестника, се осмелявам да ви предложа началния текст, който написах за брой 1 (14 май 1990 г.). Препрочитам го и се удивлявам как действителността може да ослани всяка надежда и въпреки това, тя да продължава да живее! Онази България, която загубихме, днес ми изглежда като разцъфнала слънчогледова нива. А България днес, нито с думи, нито с бои, дори и европейски, може да бъде разкрасена. Написаното тогава е сякаш спомен от бъдещето. Нека ни пари мисълта за утрешния ден на Отечеството.

Казват, че когато лъжата е вече на другия край на земята, истината тепърва навлича очуканите си калеври. Така и ние тръгваме, драги читатели.

Но пряко мастиления мрак на тази убога действителност, в която нищите духом бяха водачи, безродниците – патриоти, посредствениците – гении, истината влачеше изтерзаните си нозе – към разсъмването, към светлината! Тя позна и вълчите ями, и безкръвните гилотини на тоталната инквизиция на духа, и кръстните мъки, и пещерния хлад на мъртвото време... И оцеля подир всичките загуби тежки.

Днес с покрусени очи всички виждаме мъченическия й лик и с болка изричаме нейното име: България! България на отровените реки, на обезлюдените села, на запуснатите нивя, на безлесните планини, на смъртно ранените убежища на българската душевност; България на жестоките пробойни в народната свяст, на размитите граници между доброто и злото, на раненото мироздание на извечните български добродетели, на историческото безпаметство, на майцеотрицателството и братоотричането... Страшен е списъкът!

И ако трябваше да вземем перото за приписка в жестоката българска книга на нашето време, бихме извикали: „Разорение велико и загуби непрежалими са, Господи! А тази земя ще ни е нужна за хляб, дом и гроб. Нея ще трябва да оставим на децата си, на внуците си, на внуците на техните внуци – нине и присно и во веки веков!...“

Да, за да не заслужим тяхното порицание, нежели проклятието им, и защото преливат от отврата душите ни към тираните и нечестивците, към чуждопоклонниците и безродниците, и защото със съжаление гледаме как все в името на доброто люде с най-чисти помисли вкарват вълци в кошарата, ние се вричаме на истината. Цялата истина и само истината! В името на справедливостта и бъдещето народно. Нея ще отстояваме. Нея ще търсим!

И от всички български думи за тържеството над мрака избираме словото  з о р а.

Ние вярваме, че над тази земя, пропищяла от робства и тирании, най-после разсъмва, въззема се зората на един нов живот. Но как трудно и мъчително е това разсъмване! – държавата ни е разнебитена; земята ни е отровена от химикали и радиация; народът ни е хванат за статист в най-безочливия театър на демокрация, където безпардонната политическа мимикрия обявява за катарзис на духа и раздяла със старото бездарните бояджийски упражнения на номенклатурата. А там, в озонирания въздух на свободата, небесата над площадите се цепят от страховития възглас „Долу!“ и „Смърт!“. И става студено. И става страшно. И заслепение и лудост е да не бъде съзирана гибелната пропаст за Отечеството.

Но ние се надяваме да служим със „Зора“ не само на просветлението в обществения ни живот. Чрез истините, които искаме да изнесем, се надяваме, дай Бог, да бъдем на страната на слабите, на онеправданите, на разума, на справедливостта, на идеята, обединяваща всички в името на просперитета и осигуреното свободно бъдеще на България.

Като се връщаме отново към името на вестника, ще отбележим, че за нас то носи усещането за начало, за възход, за слънчево присъствие, толкова необходимо за изтерзаната душа на народа ни. Затова ни се иска да припомним неговия бунтовен повик: „Изгрей, зора на свободата!...“ И химнословния стих на поета: „Питат ли ме де зората...“, които също бяха основание за нашия избор.

Ето, за тази  з о р а, която е синоним на нова България, ние ще работим всеотдайно. И се надяваме с делата си да защитим нейното име. И се надяваме идеите на нашето съдружие да осветят много български сърца. Ние вричаме на България своите сили, своите надежди за добруване и свободен живот!...

Възхожда слънцето на демокрацията.

Зора е!

Но от щедрия спектър на светлината ние избираме безсмъртните цветове на Родината: бяло – зелено – червено!

Демокрация с цветовете на България! Това е нашият идеал.

Да живее България!