Нова Зора

На 30 юни президентът на Русия Владимир Путин откри покъртителен мемориал на загиналите войни от Червената армия в годините на Великата отечествена война край Ржев.  Ржевско–Вяземската настъпателна операция, се провежда от войските на  Калининградския и Западния фронт по време на Великата отечествена война, в периода 8 януари – 20 април 1942 г., при съдействието на Северозападния и Брянския фронт. Поставената цел е била да се завърши разгрома на немско-фашистката група армии „Център”, съставена от 9-та и 4-та пехотни армии и 3-та и 4-та танкови армии, командвани от  ген. фелдм. Гюнтер фон Клюге. Значението на тези кръвопролитни сражения за съветския народ над нацизма, защото те окончателно показват на врага невъзможността той отново да разгърне своето настъпление към Москва. Боевете край Ржев ден след ден са приближавали обрата на войната настъпила след Сталинградската победа, последващо разкъсване на Ленинградската блокада и освобождаване на Беларусия, Украйна и Прибалтика.  Ржевският мемориал на скулптора Андрей Коробцов е преклонение пред великия саможертвен подвиг на войника-герой, на войника-освободител, на войника-победител, спасил Европа и света от нацизма. Този покъртителен с величието и с дълбочината си мемориал представлява 25 метрова бронзова фигура на войник, издигната върху 10 метров насип в околностите на село Хорошево, Ржевски район, Тверска област. На тържественото откриване присъстваха и президентът на Република Беларус – Александър Лукашенко, губернаторът – Игор Роденя, помощникът на президента на Руската Федерация – Владимир Мединский, много ветерани и други почетни гости.

АЗ ЗАГИНАХ КРАЙ РЖЕВ

Александър ТВАРДОВСКИ

1910-1971

Аз загинах край Ржев,

сред блатата и мрака,

в пета рота, сред рев

на жестока атака.

Не видях светлина

и не чух как се гръмна –

стръмнина, тишина,

като в пропаст бездънна.

И в живота безкраен,

до последния ден,

нито знак, нито спомен

ще остане от мен.

Аз съм там, дето пие

корен тихия дъжд,

дето облак се вие

между хълмите с ръж,

дето будят петлите

всичко в ранния час

и прелитат колите

със свистене край вас,

дето нощем реката

водорасли преде,

дето мама, горката,

и до днес не дойде.

Вие, живи, кажете

как сред страшния ад

изведнъж в боевете

се прочу Сталинград.

Фронтът бе до безкрая –

като рана червен.

Аз умрях и не зная

Ржев дали е спасен.

Удържахте ли, наши,

Дон и донската степ?

Този месец бе страшен.

Беше боят свиреп!

Нима в калната есен

разгроми ви врагът

и към Волга понесен,

той проправил е път?

Не! Колоните вражи

удържа флангът ляв,

инак мъртвите даже

ще потръпнат от гняв.

Че с единствена радост

всеки срещна смъртта –

за родината паднах,

но спасена е тя!

Помрачняха очите

и сърцата мълчат,

за проверка тръбите

вече други зоват.

Всеки орден, успехи,

ще са, живи, за вас.

Но едничка утеха

ще остане за нас:

за родината скъпа

че вървяхме на смърт,

че гласа ни замлъкнал

помни родният път.

Устояхте ли, братя,

до последен боец,

че е страшно с проклятие

да те спомни мъртвец.

Това право свещено

кой ни даде, защо –

знам, горчиво е то,

но за нас отредено.

От четирсет и втора

във земята съм сам.

И какво ли е сторено

по-нататък, не знам.

Студ и зной, боеве,

смърт или изневяра?

Но дано да не е

против нашата вяра.

Може би след това

с Дон врага ни сте спрели

и в тила на Москва

пак за нея сте мрели.

И зад Волга със плам

сте дълбали окопи,

и сте стигнали там,

дето свършва Европа.

Нека знаем все пак,

че е бил несъмнено

там последният знак

в тая буря военна.

Къс земя посред мрака,

от врага непревзет,

откъдето в атака

пак да тръгнем напред.

Че зад вас, зад браздата,

се е леел метал

и прорязвал мъглата

със огньове Урал.

И врагът под картеча

е отстъпвал без ред.

Братя, може би вече

и Смоленск е превзет;

и със битки преминали

през калта и снега,

край граничната линия

днес громите врага!

Може би...Изпълнете

клетвата до един –

край Москва в боевете

споменахме Берлин!

Братя, вие връхлитате

на врага крепостта.

Де да могат убитите

да заплачат в пръстта!

Де да можем сред степите

от салюта велик

ние – глухите, слепите,

да възкръснем за миг.

О, приятели верни,

в тези тъжни поля

чак тогава безмерна

радостта би била,

радостта с неотменна

кръвна част и от нас,

от смъртта с покосени

наша вяра и страст!

Бяхме живи и падахме

честно в боя суров,

всичко свое раздадохме

със синовна любов.

Вие днес сте стопаните

и не с укор към вас

днес обръщам се аз

за смъртта и за раните.

Братя, тази война

тъй жестока и дива,

бе за всички една,

за умрели и живи.

И от живите няма

днес длъжници пред нас,

нали с нашето знаме

тръгна всеки от вас,

та за делото скъпо,

за съветската власт,

едва крачка пристъпил,

да умре като нас.

Аз – на Ржев във земята,

друг лежи край Москва.

Де сте, воини братя,

кой от вас оживя?

В градове милионни,

по села, у дома,

в боеви гарнизони

и на чужда земя?

Чужда, наша – не зная,

цяла в сняг или цвят...

Аз живот ви желая

от отвъдния свят.

Завещавам ви, братя,

светло щастие днес.

За родината свята

Да се трудите с чест!

Приемете човешки

всички трудни съдби

и победата тежка

без излишни хвалби.

И пазете я свята

всеки миг, всеки час –

като спомен за брата,

мрял за нея и вас!

1945-1946

Превел от руски Андрей АНДРЕЕВ