Нова Зора

ЧАСТ ТРЕТА

Продължение от бр. 26

Нацистките „стратези“ бяха убедени, че огромна многонационална държава лесно може да се сгромоляса под собствената си тежест. Надяваха се внезапната война, нейната безмилостност и непоносими трудности, неизбежно да изострят междуетническите отношения. И страната да бъде разделена на части. Хитлер категорично заяви: „Политиката ни към народите, обитаващи огромните простори на Русия, трябва да бъде да насърчава всяка форма на несъгласие и разцепление“.

Но още от първите дни стана ясно, че този нацистки план се е провалил. Брестската крепост беше защитавана до последната капка кръв от войници от над 30 националности. През цялата война - и в големи решителни битки, и в защитата на всеки плацдарм, на всеки метър от родния си край - виждаме примери за такова единство.

За евакуираните милиони регионът на Волга и Урал, Сибир и Далечния Изток, републиките на Централна Азия и Кавказ, станаха техен дом. Жителите им споделяха последното си парче хляб, подкрепяха ги с всичко възможно. Приятелството на народите, взаимната им помощ станаха за врага истинска неразрушима крепост.

Съветският съюз, Червената армия, направиха основния, решаващ принос за разгрома на нацизма - без значение какво се опитват да докажат сега. Герои, които се сражаваха до края, обкръжени в Белосток и Могильов, Уман и Киев, Вязма и Харков. Те тръгваха в атаката под Москва и Сталинград, Севастопол и Одеса, Курск и Смоленск. Освободиха Варшава, Белград, Виена и Прага. Те взеха с щурм Кьонигсберг и Берлин.

Ние поддържаме истинската, а не гладка или лакирана истина за войната. Тази народна, човешка истина - сурова, горчива и безпощадна - до голяма степен ни беше предадена от писатели и поети, преминали през огъня и ада на фронтовите изпитания. За моите, както и за другите поколения - техните честни, дълбоки истории, романи, пронизваща „лейтенантска проза“ и стихотворения, оставиха отпечатък върху душите ни завинаги. Те станаха завещание - за почит на ветераните, които направиха всичко възможно за Победата. За да помним онези, които останаха на бойното поле.

И днес простите и велики в своята същност реплики от стихотворението на Александър Твардовски „Убит съм край Ржев ...“, посветени на участниците в кървавата, брутална битка от Великата отечествена война в централната част на съветско-германския фронт, са шокиращи. Само по време на сраженията за град Ржев и Ржевския плацдарм, от октомври 1941 г. до март 1943 г., Червената армия загуби, включително ранени и изчезнали, 1 милион 342 хиляди 888 души. Казвам тези страшни, трагични, все още далеч от пълни числа, събрани от архивни източници - за първи път, отдавайки почит на подвига на известни и безименни герои, за които в следвоенните години, поради различни причини, говориха незаслужено, несправедливо малко или мълчаха напълно.

Ще цитирам друг документ. Това е докладът на Международната комисия за репарации от Германия, оглавена от И. Майски, подготвен през февруари 1945 г. Задачата на Комисията беше да определи формулата, според която победената Германия трябваше да компенсира щетите, понесени от побеждаващите сили. Комисията заключи, че „броят на изхабените от Германия войнико-дни, прекарани на съветския фронт, надхвърля това число на всички останали съюзнически фронтове поне 10 пъти. Съветският фронт също привлича четири пети от немските танкове и около две трети от немските самолети“ . Като цяло СССР представляваше около 75 процента от всички военни усилия на антихитлеристката коалиция. През военните години Червената армия „унищожава“ 626 дивизии от държавите на „оста“, от които 508 са германски.

На 28 април 1942 г., Рузвелт, в обръщението си към американската нация, заяви: „Руските войски унищожиха и продължават да унищожават повече от човешката сила, самолетите, танковете и пушките на нашия общ враг, отколкото цялата останала Организация на обединените нации.“ Чърчил в съобщение до Сталин, на 27 септември 1944 г., пише, че „именно руската армия извади червата на германската военна машина ...“.

Тази оценка резонира по целия свят. Защото в тези думи се съдържа същата велика истина, която никой тогава не поставя под въпрос. Почти 27 милиона съветски граждани загинаха на фронтовете, в германски плен, умираха от глад и бомбардировки, в гетата и пещите на нацистките лагери на смъртта. СССР загуби един от седем свои граждани, Великобритания - един от 127, а САЩ - един от 320 души. За съжаление, тази цифра на най-тежките, непоправими загуби на Съветския съюз е неубедителна. Необходимо е да се продължи усилената работа за възстановяване на имената и съдбите на всички загинали - бойци на Червената армия, партизани, агенти под прикритие, военнопленници и затворници от концлагери, цивилни, унищожени от наказателни отряди. Това е наш дълг. И тук специална роля принадлежи на участниците в движението за издирване, военно-патриотични и доброволчески сдружения, такива проекти като електронната база данни „Памет на хората“, базирана на архивни документи. И, разбира се, е необходимо тясно международно сътрудничество при решаването на такъв общ хуманитарен проблем.

До победата довеждат усилията на всички страни и народи, които се борят с общия враг. Британската армия защитава родината си от нахлуване, воюва с нацистите и техните сателити в Средиземно море, в Северна Африка. Американските и британските войски освободиха Италия, откриха Втория фронт. САЩ нанесоха мощни, смазващи удари на агресора в Тихия океан. Помним колосалните жертви на китайския народ и огромната му роля в разгрома на японските милитаристи. Не забравяйте бойците на „Сражаваща се Франция“, които не признаха срамната капитулация и продължиха борбата срещу нацистите.

Винаги ще бъдем благодарни за помощта, оказана от съюзниците, предоставили на Червената армия боеприпаси, суровини, храна и оборудване. И тя беше значителна - около 7 процента от общата военна продукция на Съветския съюз.

Ядрото на антихитлеристката коалиция започна да се оформя веднага след атаката срещу Съветския съюз, когато САЩ и Великобритания безусловно я подкрепиха в борбата срещу Нацистка Германия. По време на Техеранската конференция от 1943 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил сформираха съюз от велики сили, постигнаха съгласие за развитието на коалиционната дипломация, съвместна стратегия в борбата срещу общата смъртна заплаха. Лидерите на Голямата тройка имаха ясно разбиране, че комбинацията от индустриални, ресурсни и военни потенциали на СССР, САЩ, Великобритания, ще създаде безспорно превъзходство над врага.

Съветският съюз изпълни изцяло задълженията си към съюзниците като винаги протягаше ръка за помощ. По този начин, в мащабната операция „Багратион“ в Беларус, Червената армия подкрепи десанта на англо-американските войски в Нормандия.

През януари 1945 г., пробивайки до Одер, нашите войници сложиха край на последното мощно настъпление на Вермахта на Западния фронт в Ардените. И три месеца след победата над Германия, СССР, в пълно съответствие със споразуменията от Ялта, обявява война на Япония и побеждава милионната Квантунска армия.

Още през юли 1941 г. съветското ръководство заявява, че „целта на войната срещу фашистките потисници е не само премахването на заплахата, надвиснала над страната ни, но и да помогне на всички народи на Европа, стенещи под игото на немския фашизъм“. Към средата на 1944 г. врагът е изгонен на практика от цялата съветска територия. Но той трябваше да бъде довършен до края в неговото сърце. И Червената армия започна освободителна мисия в Европа. Тя спаси цели народи от унищожение и поробителство, от ужаса на Холокоста. Спаси ги с цената на стотици хиляди животи на съветските войници.

Важно е също да не забравяме за огромната материална помощ, която СССР оказва на освободените страни за премахване на заплахата от глад и за възстановяване на икономиката и инфраструктурата. Той направи това в момент, когато пепел се простираше на хиляди километри от Брест до Москва и Волга. Например, през май 1945 г. австрийското правителство поиска СССР да предостави хранителни помощи, тъй като „не знаеше как да изхрани населението си през следващите седем седмици преди новата реколта“. Съгласието на съветското ръководство да изпрати храна на държавния канцлер на временното правителство на Австрийската република К. Ренер е определено като „спасителен акт ...“, който „австрийците никога няма да забравят“.

Съюзниците създадоха съвместно Международния военен трибунал, предназначен да накаже нацистките политически и военни престъпници. Решенията му осигуряват ясна правна квалификация за престъпления срещу човечеството като геноцид, етнически и религиозни прочиствания, антисемитизъм и ксенофобия. Пряко и недвусмислено Нюрнбергският трибунал осъди и съучастници на нацистите, сътрудници от различни видове.

Това срамно явление присъства във всички европейски страни. Такива „фигури“ като Петен, Квислинг, Власов, Бандера, техните сътрудници и последователи - макар и облечени в дрехите на борци за национална независимост или свобода от комунизма, са предатели и палачи. По безчовечност те често превъзхождаха своите господари. Опитвайки се да спечелят благоволение, като част от специални наказателни групи, те с охота изпълняваха най-канибалистичните задачи. Работа на техните кървави ръце са екзекуциите в Бабий Яр, Волинското клане, изгореният Хатин, или изтребването на евреите в Литва и Латвия.

И днес позицията ни остава непроменена - не може да има оправдание за престъпните действия на нацистките съучастници, те нямат давност. Затова предизвиква недоумение, когато в редица страни онези, които са опетнени от сътрудничеството си с нацистите, изведнъж се приравняват с ветераните от Втората световна война. Считам за недопустимо да се приравняват освободители и окупатори. А героизацията на нацистките съучастници може да се разглежда само като предателство към паметта на нашите бащи и дядовци. Предателството на онези идеали, които обединиха народите в борбата срещу нацизма.

Тогава лидерите на СССР, САЩ и Великобритания се изправиха без преувеличение пред историческа задача. Сталин, Рузвелт, Чърчил представяха държави с различни идеологии, държавни стремежи, интереси, култури, но показаха голяма политическа воля, издигнаха се над противоречия и пристрастия и поставиха на преден план истинските интереси на света. В резултат те успяха да постигнат споразумение и да постигнат решение, от което спечели цялото човечество.

Държавите-победителки ни оставиха система, която стана квинтесенция на интелектуалното и политическо търсене на няколко века. Поредицата конференции - Техеран, Ялта, Сан Франциско, Потсдам - постави основата на това, че светът живее без глобална война вече 75 години, въпреки изключително острите противоречия.

Историческият ревизионизъм, проявите на който сега наблюдаваме на Запад, особено по отношение на темата за Втората световна война и нейния резултат, е опасен, защото грубо, цинично изкривява разбирането за принципите на мирното развитие, заложени през 1945 г. от конференциите в Ялта и Сан Франциско. Основното историческо постижение на Ялта и други решения от онова време е споразумението за създаване на механизъм, който да позволи на водещите сили да останат в рамките на дипломацията, като същевременно разрешават възникналите между тях различия.

XX век донесе тотални и всеобхватни световни конфликти, а през 1945 г. ядреното оръжие също излезе на арената, способно физически да унищожи Земята. С други думи, уреждането на спорове със сила стана изключително опасно. И победителите във Втората световна война разбраха това. Разбрахме и осъзнахме собствената си отговорност към човечеството.

Тъжният опит на Лигата на нациите бе взет предвид през 1945 г. Структурата на Съвета за сигурност на ООН е проектирана по такъв начин, че да направи гаранциите за мир възможно най-конкретни и ефективни. Така дойде институцията на постоянните членове на Съвета за сигурност и правото на вето като тяхна привилегия и отговорност.

Какво е правото на вето в Съвета за сигурност на ООН? Най-ясно казано, това е единствената разумна алтернатива на директен сблъсък на най-големите страни. Това е заявление на една от петте сили, че едно решение за нея е неприемливо, противоречи на нейните интереси и идеи за правилния подход. А останалите страни, дори и да не са съгласни с това, приемат тази позиция като даденост, изоставяйки опитите да реализират своите едностранни стремежи. Тоест, по един или друг начин, трябва да се търсят компромиси.

Новото глобално противопоставяне започна веднага след края на Втората световна война и на моменти беше много ожесточено. И фактът, че Студената война не се превърна в Трета световна война, убедително потвърждава ефективността на споразуменията, сключени от Тримата големи. Правилата за поведение, договорени по време на създаването на ООН, направи възможно по-нататъшното минимизиране на рисковете и поддържане на конфронтацията под контрол.

Разбира се, виждаме, че системата на ООН работи с напрежение и не толкова ефективно, колкото може. Но ООН продължава да изпълнява основната си функция. Принципите на Съвета за сигурност на ООН са уникален механизъм за предотвратяване на голяма война или глобален конфликт.

Чуваните доста често през последните години призиви да се отмени правото на вето, да се отнемат специалните възможности на постоянните членове на Съвета за сигурност - всъщност са безотговорни. В крайна сметка, ако това се случи, Организацията на обединените нации по същество ще се превърне в Лига на нациите - събрание за празни разговори, лишено от всякакви лостове за влияние върху световните процеси. Как завърши всичко е добре известно. Ето защо победоносните сили подхождат към формирането на нова система за световен ред с изключителна сериозност, за да не се повтарят грешките на техните предшественици.

Създаването на модерна система за международни отношения е един от най-важните резултати от Втората световна война. Дори и най-непримиримите противоречия - геополитически, идеологически, икономически - не пречат да се намерят форми на мирно съвместно съществуване и взаимодействие, ако има желание и воля за това. Днес светът не преминава през най-спокойните времена. Всичко се променя - от глобалния баланс на силите и влиянието, до социалните, икономическите и технологичните основи на живота на обществата, държавите, цели континенти. В миналите епохи смени с такъв мащаб почти никога не са се случвали без големи военни конфликти. Без борба за власт за изграждане на нова глобална йерархия. Благодарение на мъдростта и предвидливостта на политическите лидери на съюзническите сили, беше възможно да се създаде система, която да удържа от крайните проявления на такова обективно, исторически присъщо, развитие на световното съперничество.

Наш дълг – на всички тези, които поемат политическата отговорност и преди всичко на представителите на държавите-победителки във Втората световна война – е да гарантираме, че тази система ще се запази и усъвършенства. И днес, както и през 1945 г., е важно да покажем политическа воля и заедно да обсъждаме бъдещето. Нашите колеги - господата Си Дзинпин, Макрон, Тръмп, Джонсън - подкрепиха руската инициатива, предложена за провеждане на среща на лидерите на петте ядрени държави - постоянни членове на Съвета за сигурност. Благодарим им за това и очакваме такава лична среща да се проведе при първа възможност.

Какъв е дневният ред за предстоящата среща на върха? На първо място, според нас, е целесъобразно да се обсъдят стъпки за развитието на колективните принципи в световните дела. Да поговорим откровено за поддържането на мира, засилването на глобалната и регионална сигурност, контрола над стратегическите въоръжения, съвместните усилия за противодействие на тероризма, екстремизма и други належащи предизвикателства и заплахи.

Отделна тема в дневния ред на срещата е ситуацията в световната икономика. И най-вече, преодоляване на икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус. Нашите страни предприемат безпрецедентни мерки за опазване здравето и живота на хората, подкрепят гражданите, които са се озовали в трудни житейски ситуации. Но колко тежки ще бъдат последствията от пандемията, колко бързо глобалната икономика ще излезе от рецесията, зависи от способността ни да работим заедно и в съгласие, като истински партньори. Освен това е недопустимо превръщането на икономиката в инструмент за натиск и конфронтация. Сред нужните теми са опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата, както и гарантирането на сигурността на глобалното информационно пространство.

Програмата на предстоящата среща на върха на „петорката“, предложена от Русия, е изключително важна и актуална както за нашите страни, така и за целия свят. И по всички точки имаме конкретни идеи и инициативи.

Не може да има съмнение, че срещата на върха на Русия, Китай, Франция, САЩ и Великобритания ще играе важна роля в намирането на общи отговори на съвременните предизвикателства и заплахи и ще демонстрира обща ангажираност към духа на съюза, високите хуманистични идеали и ценности, за които рамо до рамо се сражаваха нашите бащи и дядовци.

Въз основа на обща историческа памет можем и трябва да се доверяваме един на друг. Това ще послужи за солидна основа за успешни преговори и съгласувани действия с цел укрепване на стабилността и сигурността на планетата, за просперитет и благополучие на всички държави. Без преувеличение, това е наше общо задължение и отговорност към целия свят, към настоящите и бъдещите поколения.

Край