Относно идеите за Антикризисна стратегия за България
ВТОРА ЧАСТ
В случай на социално-икономическа и финансова криза с глобален характер, национално ориентираната държавна власт следва да осигури три ключови момента, за да спаси първо от глад - хората, след това от провал - възпроизводствения процес (икономиката) и накрая от хаоса – в държавата. Тези три взаимосвързани и взаимозависими, както и еднакво важни момента са:
Храна;
Работа;
Енергия.
Преди да споделим идеи как да се реализира осигуряването на храна, работа и енергия, нека да осъществим кратък преглед на предлаганите антикризисни мероприятия от страна на: А) Правителството; Б) Опозицията. Въпреки че нито управляващите, нито опозицията, са излезли с цялостна стратегия/програма, все пак на основата на предложените мероприятия могат да се правят определени изводи.
Ключови антикризисни предложения и действия на правителството:
1. С цел да гарантира заетостта и доходите на работещите, както и да компенсират работодателите за спряната дейност или за резкия спад на приходите си, правителството предложи схемата 60/40, при което 60% от възнаграждението да плати държавата, а 40% работодателят през трите месеца - април, май и юни;
2. Държавен безлихвен кредит на граждани и фирми в размер на 1500 лева с гратисен период от 6 до 12 месеца и максимален срок на изплащане 24 месеца, които ще бъдат предоставяни чрез търговските банки. По-късно, чрез заявление на мeниджмънтa нa Българската банка за развитие (ББP), се yтoчни, чe ce пpeдвиждa гpaждaнитe дa мoгaт дa тeглят дo 4500 лeвa - пo 1500 лeвa зa тpитe мeceцa нa ĸpизaтa, oт нaчaлoтo нa мapт дo ĸpaя нa мeceц мaй;
3. Правителство одобри промени в Закона за бюджета за 2020 г., с които държавният дълг, от първоначално планарните 2.2 милиарда лева, бе вдигнат до 10 милиарда лева, заради кризисната ситуация.
Ключови алтернативни антикризисни предложения на опозицията (БСП):
1. Субсидии за работещите в неплатен отпуск, в единичен размер - 1 минимална заплата с осигуровките (725.41 лв.), които ще засегнат 420 000 граждани. Субсидиите са в общ размер 914.2 млн. лева;
2. За малки и средни предприятия, търговци и занаятчии, прекратили работа поради заповеди на правителството – (1) Освобождаване от такса смет и тротоарно право за месеците без дейност; (2) Освобождаване от връщане на ДДС за бракувани хранителни стоки до 2000 лв. на обект; (3) Увеличаване със 100 млн. лв. средствата по Националния план за действия по заетостта за включване на повече хора в програми по заетостта и квалификации;
3. За земеделските производители - допълнително 30 млн. лв. целево субсидиране през Държавен фонд „Земеделие“; За общините - допълнително 420.2 млн. лв. трансфер от държавния бюджет - 10% над заложените средства;
4. Средствата в размер 1 464.4 млн. се предлага да дойдат от замразяване на проекти за закупуване на бойни кораби и бронирана техника.
Ако се опитаме да дадем, макар и бегла оценка на ключовите антикризисни предложения и действия на правителството, може да се каже, че те се опират само на монетаристки инструменти. Ориентирани са да подкрепят основно едрия, респективно чуждия капитал у нас. Затова пък са безкомпромисни към средния и дребния такъв, а най-вече към трудовите хора. Готови са да им отпуснат „безлихвени кредити“, които, обаче, следва да се връщат в 24 месечен период. Тъй като изхождат от презумпцията, че с края на Covid-19 нещата ще тръгнат по „старите релси“, тези мерки са краткосрочни и поради това са недалновидни. Вземането на заем до 10 милиарда лв., ако глобалната криза, както ние предполагаме, се окаже относително дълговременен феномен, може да постави страната ни в сложна ситуация. Преодоляването на кризата се вижда основно за сметка на редовия трудов човек, който фактически е заставен по този начин да „плати сметката“ за провежданата през всичките тези 30 години неолиберална политика.
Като цяло, правителствените мероприятия и действия следва да бъдат характеризирани като такива, разработвани в типично неолиберален стил. Световният опит показва, че досега няма случаи, при които системни кризи, явили се в резултат на функционирането на дадена системна парадигма (в случая неолибералната такава), да са преодолявани от комплекс от механизми, работещи на принципите, задавани от същата тази системна парадигма. Например, известно е, че проблемите причинени от „Великата депресия“ бяха решени чрез Рузвелтовския „Нов курс“. Последният е система от мероприятия, опираща се на „кейнсианството”, т.е. принципно различна системна парадигма, от тогавашния либерален модел на функциониране, довел до мащабната системна криза 1929-1933 г. В този смисъл, с немалка степен на вероятност може да се прогнозира, че предложеният пакет от мерки на правителството е не само безперспективен, но даже може да се окаже опасен за нашата Родина, тъй като не само няма да реши, но ще задълбочи проблемите.
Алтернативните антикризисни предложения на опозицията БСП се характеризират с по-голяма конкретика, което е плюс. Имат някои верни насоки като ориентацията да се подкрепи земеделието. Друг положителен момент е целевото субсидиране, което правилно предвижда не използването на търговските банки, а държавен фонд „Земеделие“. Присъства определен социален елемент. Но тези предложения страдат от недостатъци, характерни и за правителствените мерки – краткосрочност на погледа и опора на монетаристки инструменти. Следва да бъдат оценени като социаллиберални по своя характер мероприятия. В случай на относително дългосрочно прилагане, същите могат да предизвикат инфлация, която да унищожи заложения в тях социален елемент. На практика, въпреки вложения социален контекст, те не излизат извън системната на неолибералната парадигма, което поражда силни съмнения в тяхната дългосрочна перспективност.
Идеи за антикризисна стратегия
Идеите, които предлагаме, представяме във вид на заявления, а именно:
Първото, върху което следва да се акцентира, е нуждата от разработка на цялостна дългосрочна Национална антикризисна стратегия, която да има най-малко три варианта – оптимистичен, песимистичен и балансиран;
Подготовката на стратегията и нейното осъществяване да се извърши от Национален антикризисен щаб, чието структуриране, утвърждаване и легитимиране да бъде реализирано чрез специален Закон за борба с кризата;
Самата стратегия следва да се състои от проекти-програми, ориентирани към реализация в различни области, чрез които се осигуряват храна, заетост и енергия;
Тези проекти-програми трябва да се субсидират целево от специално създаден за това Национален антикризисен фонд. Средствата за същия могат да дойдат от:
Държавен облигационен заем с лихва по-висока от тази, която предоставят банките с гаранция за компенсиране на инфлация. Подобен вътрешен заем може да набере средства, които да са напълно достатъчни, така че да не се прибягва към вземането на външен дълг. Този заем следва да се гарантира чрез приемането на специален закон от Народното събрание, в който ясно да бъдат очертани условията на заема, начините на неговото изплащане и държавните гаранции, така че българските граждани, закупили облигации, да бъдат спокойни, че средствата, които след време ще си върнат при падежа на облигациите, няма да бъдат изядени от инфлация. Съответно паричните средства, получени от продажбата на облигации да бъдат вложени в Националния антикризисен фонд;
Въвеждане на система на малки спестовни влогове с различни срокове и до определен размер, освобождаваща техните вносители от данъци. Тази система да бъде осъществена чрез Българската банка за развитие (ББР). Тези влогове да са гарантирани от държавата предвид инфлацията. Чрез тази система да се акумулират средства, дошли от дребни вложители, които да бъдат насочени към Националния антикризисен фонд. (Следва да се има предвид, че банковите депозити на домакинствата и на нетърговските дружества, обслужващи домакинствата, са достигнали 53.660 млрд. лв., което е 46.4 на сто от БВП;
Повишаване на унизително ниските концесионни такси на такива фирми като „Дънди Прешъс Метал Челопек“ и други, до стандартните за Европа размери на таксите. Например, при добив на злато в Германия и Испания, размерът на концесионната такса е 30% от стойността на добитото. И в случай на рязък срив, в резултат на „Глобалната криза“, както в глобален план, така и в България, това неминуемо ще доведе до рязък скок в цената на златото. Затова в перспектива не бива да се пренебрегва и възможността от прекратяване на концесията. Ако България бъде дадена на съд да се използва аргументът „кризисно положение“. Същият този аргумент може да влезе в ход и при прекратяване на плащанията, извършвани от бюджета на такива стопански субекти като "Контур Глобал - Марица Изток 3", „AES Марица изток 1“ и други. Тези плащания да се прехвърлят към Националния антикризисен фонд. Следва да се постави също въпросът за плащания предвид използване на базите, където са разположени американски военни съоръжения. Плащанията да се извършват пряко към гореспоменатия фонд;
Много други източници;
Средствата дошли по линия на Националния антикризисен фонд да бъдат влагани в различни проекти (програми с ясни цели, ясна отговорност, ясни срокове – начало и край, и ясни ползи). Самото осъществяване на проектите/програмите, да бъде на основата на публично-частното партньорство като привлича и включва различни субекти с различна форма на собственост – държавни агенции, частни и държавни фирми, кооперативни стопанства, научни институти, университети, факултети, лаборатории, квалификационни центрове и т.н. В случай на необходимост, да се привличат и чужди юридически, и физически лица.
Ръководството на всеки проект/програма, да бъде осъществявано от Изпълнителен комитет със съответен Проектен. Програмен ръководител с ясно очертаване на отговорности, начини на възнаграждение и поощрения, както и на освобождаване, санкциониране и наказания, при несправяне с подготвения и обещан от самото ръководство план за действия, а също при неправомерни действия и закононарушения. Самият подбор и избор на Проектен (Програмен ръководител ще се извършва от специално избрани комисии към Националния антикризисен щаб. Съответният Проектен) Програмен ръководител си избира Изпълнителен комитет, който представя пред Националния антикризисен щаб за утвърждаване;
Изключително важен момент при осъществяване на проектите/програми, е те да се реализират на иновационна платформа. Т.е. да се използват подходи свързани с нанотехнологията, биотехнологията, най-новите издания на информационните технологии, изкуствен интелект, „големите данни“ и т.н. Обективните условия за иновациите, по думите на френско-румънския социален психолог Серж Московичи, е състоянието на неустойчиво равновесие, когато всичко старо се разклаща, а новото е неопределено. Тогава то заявява себе си и става възможно. Изводът е, че трябва активното привличане на българския научно-технически потенциал от академични институти, университети, лаборатории, научно-технологически и инженерни центрове и други, към осъществяване на проектите/програми.
Самите проекти/програми следва да бъдат в най-важните области, осигуряващи храна, заетост и енергия. По-долу ще дадем няколко примера:
Програма „Земеделие, животновъдство и хранително-вкусова промишленост“. Тя има за цел да гарантира храната на населението на достъпни цени, а за някои категории население по време на кризата - и безвъзмездно: деца в детски градини, ученици, някои групи население в трета възраст, хора в неравностойно положение и други. Следва да се планира и осъществи култивиране на растения, животни и птици с бързо развитие при ниска себестойност, но с висока хранителна стойност, например картофи, прасета и пилета. Да се обърне значително внимание на съхранение и пълно оползотворяване на храните. Това е свързано както с логистика, складове и хладилни инсталации, но и със значително развитие на хранително-вкусовата промишленост, включително използване на био- и нанотехнологии, криогенни подходи и други. При необходимост следва да се овладяват нови земни масиви, при активно използване на автоматизация и роботизация на селското стопанство. Особено внимание, предвид климатичните промени и относителния недостиг на вода, трябва да се обърне на хидромелиоративните съоръжения, като в тази насока е нужно да се осъществи изпреварваща динамика. Хидромелиоративната система е необходимо да се централизира по оптимален начин, който позволява ефективно използване на водните ресурси. По същият начин трябва да се постъпи с подсистемите свързани с растителна защита, включително защита от градушка и слана, както и тези за борба с биоопасности;
Програма „Машиностроене, електротехника и електроника“. Това са области, чието развитие следва да създава работа за множество млади хора, но също така и за част от безработните след съответната квалификация и преквалификация. През последните десетилетия в България тези направления се развиваха по начин, при който предприятията у нас бяха относително ниско технологични звена от вериги на чужди корпорации. Тъй като не чрез българските звена се реализираше краен продукт, то частите от веригите, които се характеризираха с висока степен на добавена стойност – проектно-конструкторска и развойна дейност, маркетинг и т.н., нямаха отношение към страната ни. Проектът/програма следва да има за цел крайния продукт и неговата реализация да се извършва от българска структура. В тази връзка ще припомним, че от Асоциацията за зелен транспорт изказват конкретни предложения за привличане на инвестиции за производство в България на електроавтомобили, електроавтобуси, колички за инвалиди, а също така за възраждане у нас на масовото производство на електрокари - повдигачи и други подобни за вътрешнозаводски нужди, включително робокари и други;
Проект/програма „Енергетика“. В условията на глобална криза от особено значение стават онези енергийни отрасли, в които има най-големи възможности за самоосигуряване с първични ресурси. У нас това е производството на електроенергия. Тук от голямо значение е снабдяването с евтина електроенергия. В условията на криза, с цел намаляване на цената на електричеството, следва да се мисли откъде може да дойде снижаването на цените – например, обобществяване на електроразпределителните дружества, които сега са собственост на чужди юридически лица. Предаването им в ръцете на ключови общини, в района на функциониране на електроразпределителното дружество, може да доведе до снижаване на цената. Навярно трябва да се помисли не само за влизане в действие на АЕЦ „Белене“, но и на възможно рестартиране на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ в случай, че последното е технически възможно и приемливо. Интересна идея в тази област изказва енергийният експерт Еленко Божков. Идеята е свързана с оценката на ефективността и ефикасността на т.нар. малки атомни блокове, които широко се предлагат от някои страни, имащи ядрен одводен флот. Такива малки блокове са с високо равнище на безопасност, те са относително не скъпи като цена на съоръжението и, като цена на киловатчаса електроенергия. Могат да бъдат закупени от големите общини в България като източник на енергия за топлоподаването. При закупуването им може определени елементи да се иска да бъдат произвеждани в България. Подобен ход може да доведе до снижаване на цената на топлоенергията в големите градове на България.
В заключение ще подчертаем, че за реализацията на подобна Национална антикризисна стратегия в нашето Отечество има нужните фактори и ресурси. Но несъмнено решаващо в този случай е наличието на политическа воля. Последната, до голяма степен, е функция от личностни и партийни интереси, политическо съзнание и държавническа решителност, интелигентност и разум, ценности като родолюбие и патриотизъм.
За съжаление, като че ли именно в тези области дефицитът в България е най-голям.
