Нова Зора

Културната политика на Народна Република България между 1956-1989 г.

Наскоро проф. Петер Бахмайер издаде в книга свое научно изследване. Книгата е  на немски език и е придружена с резюме на руски. Тя е посветена на тридесетгодишнината от промените, които бяха извършени в Източна Европа след 1989 г. В западните медии този период бе наречен "преход от тоталитаризъм към демокрация”. Изследването проследява преустройството на културата в Народна Република България в периода на управлението на Тодор Живков (1956- 1989 г.) на основата на извори от български и руски архиви.

Австрийският историк и българист проф. Петер Бахмайер разглежда диференцирано отделните етапи на изследвания период и акцентира върху редица културни постижения на България през тези години.

Както отбелязва авторът, в рамките на съществуващата авторитарна система бе осъществено дълбоко духовно изменение, както той го нарича „метомарфоза“, която се изразява във възстановяване на българското културно-историческо наследство и едновременно с това всестранното изучаване на класическата европейска литература и философия.

Основните фактори, на които се опира патриотичното възпитание на българския народ и развитието на неговата историческа памет, са училището, армията, младежката организация и православната църква. За постигане на единството на нацията Конституцията на НРБ от 1971 г. дава предимство на общността, на колектива, в противовес на западния индивидуализъм.

Културната политика се противопоставя на „модернизма“, проявяващ се като абстрактно изкуство, експериментална литература, театър на абсурда и атонална музика. Стремежът на държавният социализъм е българската култура да навлезе в нов „Златен век“, който достига своята най-висока точка в периода, когато Людмила Живкова е председател на Комитета за култура и през 1981 г. осъществява честването на юбилея „1300 години България“.

Въпреки сътресенията в резултат на взетото през 1984 г. решение за осъществяване на кампания по промяна на имената на турскоезичното население, в периода на започнатата от  Горбачов „перестройка"  НР България се оказа последния стабилен остров сред страните от бившата социалистическа общност в Източна Европа.

Наскоро публикуваното изследване Die Metamorphose des Staatssozialismus: die Kulturpolitik der Volksrepublik Bulgarien, 1956-1989 (Метаморфоза на държавния социализъм: културната политика на Народна Република България 1956-1989г.) бе представено в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. Съорганизатор на добре посетената вечер бе и сдружението „Приятели на дом Витгенщайн", чиито председател е проф. Андреас Шварц, един от водещите австрийски учени по история на Източна Европа. В своето приветствие директорката на Българския културен институт доц. Румяна Конева, сама историчка, изтъкна приносът на проф. Бахмайер за осветяването и популяризирането на българската тема в неговите изследвания и публикации сред австрийската научна общественост.

Водеща на вечерта бе историчката Антоанета Чолакова, зам.-председателка на сдружението „Приятели на дом Витгенщайн“. Особен интерес и дискусия сред публиката предизвика темата за подема и високото равнище на образователната система на Народна Република България в периода 1956-1989 година.

Проф. д-р Петер Бахмайер е роден през 1940 г. във Виена, следва история на източна Европа и славистика в Грац, Белград и Москва. От 1972 до 2005 г. е сътрудник, а по-късно и член на Управителния съвет на реномирания австрийски Институт за Източна и Югоизточна Европа. От 1999 г. е зам.-председател на Българския изследователски институт във Виена. Има редица публикации и изследвания по съвременното развитие на балканските страни. През 2008 г. е удостоен със званието Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски.“

Последната му публикация е „Die Metamorphose des Staatssozialismus: die Kulturpolitik der Volksrepublik Bulgarien, 1956-1989” (Метаморфоза на държавния социализъм: културната политика на Народна Република България 1956-1989 г.), Miscellanea Bulgarica no. 25, LIT Verlag, Wien, 2019, 311 str. rusko rezjumé, 62 kartini.