Нова Зора

Господин Борисов,

За трети път Ви пиша отворено писмо.

Когато след едно от първите Ви изказвания като премиер, заявихте „Аз им плащам пенсиите“, изпитах чувство на дълбоко унижение. След близо 40 години трудова дейност и всеотдайност в работата, не само аз, а и една трета от народа Ви, на който сте избран да служите и уважавате, изпитаха същото унижение.

Би трябвало да знаете, че пенсиите, колкото и малки да са, са отработени и човек трябва да ги получава не като подаяние от Ваша страна, а със самочувствието на заслужени и изкарани с честен труд пари.

Вие, за съжаление, и по-нататък продължихте да използвате към народа си този арогантен и авторитарен тон.

Макар и да отминавахме търпеливо Вашите „шменти капели“, нищо от Вашите изрази за „лошия материал“, за „кучетата Ви“ и други от тоя род, не се забравят и не може да се забравят. Конфузът се помни. Срамът не изтлява.

Да, обидно е да се връщам и припомням тези неща, но те са недопустими и непростими за един премиер на една демократична страна. И  аз не се срамувам, че ги припомням!

Това беше първия път!

Може би щях да продължа да потискам в себе си и огорчението, и вътрешното ми негодувание от това, което става в страната ми и от това, че още дълго време децата ни няма да се завърнат в нея, в бащиния дом, при остаряващите си родители.

Вашето изказване, обаче, г-н Премиер, Вашият съвет към „САЩ, Испания и Италия да приемат българския модел, за да решат проблемите си“, ме накара за малко да онемея. Нима премиерът на най-бедната страна в Европа има моралното право да съветва тези страни?! Става въпрос за морално право не пред чужди достижения, а за морално право тези думи да бъдат изговорени пред народа ни! Нима прилаганата финансова политика, с която така се гордеете, е решила проблемите на нашия народ, че да реши проблемите и на народите в тези страни, които многократно по-добре живеят от нас? Страни, в които хиляди наши съграждани, напускайки дома си, отидоха на гурбет, изкарват хляба си, че и парите, които изпращат на близките си тук, са най-голямото перо във външните  инвестиции на управляваната от Вас държава!

Ние, хората от „лошия материал“, все още помним и постиженията, и имената на техните създатели в области като електроника, машиностроене, енергетика, каростроене, роботостроене, лека промишленост и други отрасли, постижения, които ни караха да се чувстваме горди, като народ. Лицензии на не една и две технологии, създадени от нашите научни среди, бяха продавани в развити западни страни, в САЩ, Франция, Япония и др. България заемаше достойни позиции и имаше отвоювани ниши в световния пазар. Къде са днешните големи постижения, и с какво държавата ги подкрепя? Какво е държавното отношението към науката и нейните институции днес?

Господин Борисов, свалете розовите очила и сменете тона си!

Това беше второто ми обръщение към Вас!

Когато неотдавна казахте, че строите „заводи, пътища, суперкомпютри“, а след като народното недоволство, от няколко дни, заля площади, булеварди, цяла София, а и страната ни, си позволихте най-хвалебствено да кажете, че построеното от Вас е в пъти повече от всичко, което до сега е правено, не се сдържах и отново, може би за последен път,  се обръщам към Вас.

Има един документален сериал „България, която съградихме“. По една от телевизиите и днес, както и всяка неделя, ще бъде излъчен поредния епизод. Епизодите са половинчасови и са посветени на отделни области на икономиката ни - машиностроене, енергетика, електроника, строителство, селското стопанство, транспорт, наука, иновации, международно икономическо сътрудничество и др., във времеви разрез до 1939, 1945-1955 г., 1955-1985-1989 г. и след това. Поднасяната информация е на базата на неопровержим доказателствен материал, официална статистика, мнения на участвали специалисти, учени, мнения на представители на чужди фирми от водещи в света страни и др.

Епизодите са посветени на „няколко поколения българи, вградили себе си в темелите на модерна България“ -  така завършва всеки епизод. На България, която по данни на Организацията на обединените нации,  през 1989 г. беше сред тридесетте най-развити страни в света.

Господин Борисов, ако изгледате поне един от тези епизоди, убедена съм, ще се замислете, ще забравите хвалебствения си изказ и тон! И ако се почувствате засрамен, значи не всичко във Вас, което се нарича съвест, е загубено. Срамът ще Ви помогне.