Нова Зора

През март 1990 г. сп. “Playboy” публикува голямо интервю на журналиста Глен Пласкин с придобилия огромна популярност в САЩ строителен предприемач Доналд Тръмп. Предлагаме една малка част от отговорите му, които показват, че житейските принципи на 45-я президент на Съединените американски щати почти с нищо не са се променили за изминалите 30 години:

„Г. П. Имате ли чувство за вина пред хората за своето богатство?

Д. Т. То не ме парализира, но имам такова чувство. Аз чувствам някаква вина. Аз живея добре, на мен ми харесва и аз знам, че много хора живеят по-лошо. Аз имам съвест. Аз създадох благотворителен фонд; жертвам големи суми. Аз мисля, че хората уважават това в мен. Аз сам съм създал тази компания и работягите го разбират. Но богатите хора не ме обичат, защото те искат всичко за себе си.

Г. П. Вие алчен ли сте?

Д. Т. Не мисля, че съм алчен. Ако бях, нямаше да жертвам нито цент. Аз издържам голямата ледена пързалка “Women-ring” в Ню Йорк; раздавам всичките си приходи от продажбата на моите книги. Всяка година отделям милиони за благотворителност. Ако бях алчен....

Г. П. Как постъпвате, за да запазите добрите си отношения с подчинените?

Д. Т. Всяка сутрин се разхождам по атриума в “Тръмп-кулата” в Ню Йорк.... Там всичко е прекрасно, просто сияе. Аз слизам и правя забележки на служителите, без да се заяждам. Искам всичко да е идеално. Участвам във всичко. Държа се дружески и с портиерите, и с камериерките в “Плаза” и в “Гранд Хайят”. Умни, на пръв поглед хора ме питат защо въобще разговарям с портиерите и камериерките, а аз не вярвам на ушите си – та това са хората, на които всичко се крепи. Ако ме харесват, то те ще работят все по-добре ....и аз ще им плащам също добре.

Г. П. Каква е ролята на Вашето его, когато правите бизнес и се наслаждавате на своята популярност?

Д. Т. Всеки успешен човек има огромно его... Няма нищо лошо в това. На хората им е нужно его, то е нужно и на цели нации. Аз мисля, че е необходимо. Нашата страна трябва повече да обича сама себе си, иначе ще продължават да ни обират т.нар. съюзници: Япония, ГФР, Саудитска Арабия, Южна Корея... Те мислят много повече за себе си отколкото за нас. Управляват огромна машина за правене на пари, която са изградили на наш гръб. Тяхното производство е по-добро от нашето, защото ние им помагаме. Целият свят ни се смее – ние губим 150 милиарда годишно, година след година, защитавайки богатите страни и не получавайки нищо в замяна. Ние защитаваме страните, които без нас биха изчезнали от лицето на Земята за 15 минути. Нашите “съюзници” печелят милиарди за наша сметка.

Г. П. Вие купувате цели страници в най-големите вестници, където помествате Вашето мнение за външната търговия на САЩ, но и да защитавате смъртното наказание. Защо?

Д. Т. Аз изпитвам ужас като виждам как нашата страна се сгромолясва в пропастта. Ако искаме да върнем законността и спокойствието на нашите улици в градовете, трябва ни смъртно наказание и силна полиция. Получих 15 хиляди писма с подкрепа, когато написах това за смъртното наказание и само десетина от несъгласни.

Г. П. Какви са Ви впечатленията от Съветския съюз?

Д. Т. Не съм впечатлен. Цялата система е просто една катастрофа. Там скоро ще има революция. Всичко върви натам - демонстрации, протести. Русия се понесе към дъното и правителството го разбира. Моята претенция към Горбачов е, че той е твърде слаб.

Г. П. Вие предпочитате твърдата ръка на Китай?

Д. Т. Китайците почти се бяха провалили, когато студентите излязоха на площад “Тянанмън”. Но след това проявиха жестокост -  чудовищна – но смачкаха протеста със сила. Това е пример за ползата от силата. А нашата страна сега изглежда слаба.... Целият свят плюе по нас.

Г. П. А защо е слаб Горбачов?

Д. Т. Аз мисля, че него ще го свалят – той показва невероятна слабост. При тях внезапно – за пръв път в историята – започнаха миньорски стачки, тръгнаха навсякъде. Ще свърши с революция. Въпреки това Горбачов го хвалят като „забележителен политик” – и трябва да продължават да го хвалят. Само така той ще разруши СССР. Но неговата слабост и тази на приятелите му, ще им коства това, което най-много обичат – загуба на работата си.

Г. П. Понякога звучите като кандидат за президент, който ухажва избирателите?

Д. Т. Аз не искам да бъда президент. Моят фонд помага на много хора, но аз няма да гоня “синята птица”.

Г. П. Но ако я подгоните, в коя партия бихте се чувствали най-добре?

Д. Т. Ако се кандидатирам, аз бих победил като демократ, а не като републиканец. Не защото съм либерал, напротив, аз съм консерватор. Но работягите биха ме избрали. Те ме харесват. Когато ходя по улиците, таксистите ми махат за поздрав с ръка и крещят.

Г. П. Какво най-напред би направил президентът Тръмп, влизайки в Овалния кабинет?

Д. Т. Много неща. Бих показал, че не сме слабаци. Бих въвел данък за всеки “Мерцедес-Бенц”, внесен в страната, за всички японски стоки. И едва тогава бихме имали прекрасни съюзници.

Г. П. Вие считате Джордж Буш за недостатъчно твърд?

Д. Т. Аз харесвам Джордж Буш. Винаги съм го поддържал и ще го поддържам. Но не съм съгласен с неговите думи за по-добра и тиха Америка. Аз мисля, че ако нашата страна стане още по-добра и тиха, то тя просто ще изчезне. Аз считам, че от наша страна външнополитическите преговори трябва да се водят от представители на деловите среди – такива като Карл Айман или Рос Перо – тогава целият свят би ни зауважавал.

Г. П. Какво е мнението на президента Тръмп за бъдещето на света в по-далечна перспектива?

Д. Т. Аз мисля за бъдещето, но не бих искал да го описвам. Всичко може да се случи. Но това, за което мисля, е ядрената война. Аз винаги съм я обмислял. В моя свят ядрената война е важен елемент. Това е най-голямата от възможните катастрофи, най-голямата опасност за света – и никой не я обсъжда в детайли. Това е като с болестта – никой не вярва, че ще се разболее, докато не заболее. Никой не иска да говори за това. Аз считам, че е най-голяма глупост хората да вярват, че ядрена война няма да има, защото, видите ли, всички знаят, колко тя е разрушителна. Но това е пълна глупост.

Г. П. И какво би направил президентът Тръмп в този случай?

Д. Т. Той би се уповавал на превъзходство във военна сила. Не би се доверявал на никого. Той не би се доверявал нито на руснаците, нито на нашите съюзници. Би довел арсенала до съвършенство и лично би вникнал как всичко това работи. Проблемът е и в това, че ние защитаваме най-богатите страни на Земята, безплатно... И целият свят ни се смее, гледайки, как защитаваме Япония.

Г. П. Почакайте. Ако смятате, че обществото споделя Вашите възгледи и, че Вие ще се справите с работата, защо не се кандидатирате за президент?

Д. Т. Аз бих се справил най-добре от всички, или поне не по-лошо от останалите. Но се надявам, че Джордж Буш ще се представи от най-добрата си страна.

Г. П. И вие категорично не желаете да бъдете президент?

Д. Т. Аз не желая да бъда президент. Аз съм уверен в това на сто процента. Аз ще променя мнението си само тогава, когато видя, че моята страна отива по дяволите.”

Тридесет години по-късно, в края на своя мандат, Доналд Тръмп ще се бори до последно, за да докаже, че изборите са фалшифицирани

и, че той е избраният 46-и президент на САЩ. Но едва ли би успял срещу лавината, която се е втурнала срещу него. Знае, че с тази поредна негова битка работи за бъдещето, защото “тръмпизмът” става идеология на милионите по света. И Тръмп не се отказва “да направи Америка отново велика!”, въпреки сегашния залез на империята!

 

25 ноември 2020 г.