Нова Зора

Вестник “Тракия” на 100 години

В главата на излезлия  преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: „Год. C -  centum”, сиреч – сто! Измина един век от излизането на първия брой на вестник "Тракия". И на мен, като негов редактор, (от 2014 г. насам), се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей. Рожденият му ден е 14 (21) януари 1921 г.  Редактор е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, озаглавена "До клоновете на дружество "Тракия", се подчертава, че с издаването на вестника се удовлетворява една чувствителна нужда. Той ще има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване участта на тракийските бежанци... Съгласно Устава всеки дружествен член е длъжен да получава вестника.

Още с раждането си тракийската организация е неразривно свързана с печатната периодика. Заедно със създаването през 1896 г. на дружество "Странджа" (началото на организацията) във Варна, основател на което е и Капитан Петко войвода, се ражда и неговият печатан орган със същото име - "Странджа". По-късно, през 1908 г., в тракийския фронт влиза друго  оръжие на пресата - "Одрински глас", издаван в София. На Четвъртия конгрес на тракийската организация, се приема и решение за издаване на печатен орган.  И това е вестник "Тракия".

Вестникът допринася да се обхванат в дружествата тракийските бежанци и гражданите, които споделят техните въжделения. Броят на дружествата в страната надхвърля 260.  Така става желан и търсен събеседник, като неговият тираж надхвърля 7200. Голямо внимание вестникът отделя на социалните въпроси на тракийските бежанци и преди всичко по оземляването и устройваните на техните многобройни семейства с жилища,  като се описва положението на бежанците в различните райони на страната. Многобройни са публикациите по повод подписването на Ангорския договор от 1925 г.,  който трябваше да уреди имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Вестникът отразява преговорите, които се точат две години, както и решенията на Десетия извънреден събор, посветен по този въпрос и заседанията на Народното събрание от май 1926 г. по ратифицирането на Ангорския договор. За съжаление договорът бе приет и клетите тракийски бежанци се оказаха на произвола на съдбата  без право да се завърнат по своите родни селища и без всякакви компенсации за заграбените имоти от турската власт. И до днес въпросът за тракийските имоти остава открит.

И още нещо, вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея. Същевременно в. "Тракия" осветлява  демократичните принципи и патриотичните пориви за обединяване на всички българи, против историческата несправедливост, започнала от Берлинския конгрес през 1878 г., продължила с заробващите договори след Междусъюзническата  война  от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

Вестник "Тракия" отбелязва винаги масовите прояви - чествания, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на беломорските българи край Маджарово, Одринската епопея, както  и  научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.

Превратът от 19 май 1934 г., наред със забраната на политическите партии в страната, доведе и до забрана на тракийската организация. А заедно с това бе спрян и в. "Тракия" от 28 февруари 1935 г.

Вестник със същото име - "Тракия", започва да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова.  Никола Инджов  бе убеден, че в избрания от журналистката идейно-тематичен модел за вестник на народностна основа,  e  много сполучлив. Защото въпреки наличието на конюнктурна информация, злободневна хроника и комерсиални колони, в гюмюрджинския  "Тракия", преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски. Гюмюрджинският "Тракия" съдържа плодородния духовен пласт, който беломорските тракийци наложиха в единната културна структура на българския народ.  Днешният вестник "Тракия"  продължава този модел.  Но това ще стане много по-късно.

Настъпилите промени след 9 септември 1944 г. доведоха и до възстановяване на тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието "Тракийска дума" . Негов главен редактор бе големият журналист и публицист Петко Караделков. В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията, с общите усилия на целия български народ. Главното внимание е насочено към Мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос. В Париж бе изпратена и представителна делегация на тракийската организация, в която е и главният редактор на "Тракийска дума" Петко Караделков, както и Никола Спиров, Ламби Данаилов, войводата Димитър Маджаров и др.

По различни причини, в това число и финансови, вестник "Тракийска дума", след 1951 г., престава да излиза. С най-високо партийно решение бе преустановено и съществуването на тракийската организация в познатия й вид. Тя бе превърната  в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове бяха придадени на Отечествения фронт.

Възстановяването на тракийската организация стана с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Константин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник "Тракия". Той се утвърди със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България. Вече като национален, вестник "Тракия" се превърна в неуморен трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

Тракийската кауза е общобългарска кауза, тя е жива - в търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Източна Тракия; в желанието да разкрием пред сънародниците си, а и пред света, трагичната орис на бежанците, станали жертва на първия геноцид през ХХ век (а той дори не се изучава в българското училище); да покажем подвига на нашите предци - във въстанията, във войните, в борбите на македоно-одринското революционно движение; да пазим за поколенията традициите и фолклора  на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, което определя нашата културна идентичност като българи.  Макар да е малък по обем вестникът - само в осем страници, той намира място за важните теми от тази национална кауза като разкриването на съдбата на българите-мохамедани у нас и на територията на Гърция. Разобличаването на политиката за възраждане на неоосманизма от Турция. Има и срещу какво друго да се опълчи вестникът,  тъй като днес нашето общество, покварено от глобализацията и неолиберализма, допуска посегателства срещу изконни национални ценности; "пренаписване" и изкривяване на историята; отродяване, а сред българите, изповядващи исляма, дори турцизиране. Съдбата на тракийците е част от съдбата на България и това не може да ни оставя безучастни.