Нова Зора

На Иван Радославов

Вейте, ветрове пустинни,

вейте, горди ветрове!

Пейте песните старинни

над безрадостни долини,

към смълчани върхове!

Вейте, ветрове, приспете

стража вечнобуден - Шар!

На чедата си завета

в блясъка на три морета

да съзре, насън макар!

Вейте, с напора тревожен

разтръгнете нощен свод,

и с единствен повик: - Боже! -

изплачете, що не може

да изплаче цял народ!

Горка горест погребете,

идат силни времена!

В песните си понесете

на тринадесет столетия

пламенните знамена!

Вейте, с ярост непрестанна,

разведрете родна вис!

Цял народ ридай: Осанна!

Разгадайте в песен бранна

вдъхновена звездопис!

Пейте за победи славни,

пейте на език свещен,

за герои стародавни,

в бран - на ангелите равни,

жива кръв до днешен ден!