Те не знаеха френски, не танцуваха полка. Бяха слушали само тръбата на полка. И не бяха облечени в празнични кители. Даже чаша шампанско не бяха опитали. С преброени сухари в окопа закусваха и със мокри шинели в атака се впускаха – неизвестни, безбройни, от бога забравени, те вървяха след свойте майори прославени, за да свършат на подвига черната работа. Те не търсеха славата. Искаха правдата. И за тях не достигаха златните ордени. А оловни куршуми посрещаха гордо те. И потъваха в ниви и храсти къпинови – към смъртта се издигаха низшите чинове. И макар че не бяха от графски фамилии, най-високи са техните братски могили.