Русия като северна стихия… Русия като сняг, като вихрушка… Русия като образ на Месия… Русия като храм великодушен. Русия като необят в стиха на Вазов „Здравствуйте, братушки!” Русия в моя поетичен свят дойде със името на Александър Пушкин. И днес звъни с „Товарищ, верь!..” Не гасне тя, звездата на пленителното щастие! Русия е безсмъртието на света, защото е славянското причастие… Това причастие е благослов, славянска реч след меч от „поле бранном”. Това причастие е вселюбов и ехо е от кремълски камбани. Това е в Космоса звезда. Русия е сърцето на планетата. Русия ни предпазва от беда дори предадена, дори несретна. Русия има сили да се възкреси дори когато братя я напущат… Тя утре пак от чужди гнет ще ни спаси. „Товарищ, верь!” – предсказал го е Пушкин.