Нова Зора

Продължение от брой 10

Фактът и Чудото на спасението на Европа от Кан Тервел и българската победа над арабите край Константинопол, само тридесетина години след създаването на Дунавска България. Тази негова военна и политическа победа спасява Европа и християнството за цели 6 века от нашествието на мюсюлманския халифат, а Тервел е наречен Спасителят. Римокатолическата църква го провъзгласява за светец под името Тривелий Теоктис (Богосъзидателен), а славата на България се разнесла из целия тогавашен свят. Френският византолог Шарл Дил твърди: „Победата над арабите при Константинопол е велико бедствие за исляма.“ Той я определя и за по-значителна от победата на френския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие. Михаил Сирийски в своята „Хроника” от Х11 в., пише: „Българите нападнали арабите и ги посичали; тези последните - арабите, повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо от техния цар, второ, от морето, и трето, от българите.” Истинският спасител на Европа е кан Тервел. Проф. Пламен  Павлов се обосновава: „На практика столицата на света е Константинопол и затова значението на Тервеловата победа над арабите е толкова голямо в сравнение с битката при Поатие.“Днес, в българските  учебници, този факт е само маркиран.

Фактът и Чудото на основаването на Българската православна църква. Това е първата и единствена православна църква, чието начало е точно фиксирано в историческите извори - на 4 март 870 г. (преди 1151 години). Първият раннохристянски манастир в Европа е българският Златноливаденският манастир, намиращ се в близост до гр. Чирпан и основан през 343 г. от Св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Манастирът функционира и днес. „Без българското православие, нямаше да има и руско православие. Чрез българите русите са получили езика си.“, - призна руският патриарх Кирил на 3.03.2018 г.

Фактът и Чудото на писменността: „Анализирайки летописи и източници, не може да не се посочи перманентната връзка между езиците на племената и народите от предшестващите ни прединдоевропейци и индоевропейци от единния общобългарски родов корен и тяхната писменост в последователността: бустраферон, арианска, арамейска, гетска, глаголическа и кирилица.“, - изтъква акад. С. Иванов.  В „История на дипломацията“, под редакцията на В. П. Потемкин, 1941 г., се казва: „Евангелието беше преведено на готски, хунски, абисински, български и други езици“ – видно е, че се говори само за български език, а не за славянобългарски и църковнославянски език, както се популяризира днес: „Старобългарската литература постига високо развитие по-рано, отколкото литературите на другите славянски страни. Тя е със столетие по-стара от руската литература... Древнобългарският език е станал литературен език за Русия.” - пише акад. Д. Лихачов;

Фактът и Чудото на Богомилството като един изключителен феномен в европейската история и като двигател от общоевропейски мащаб. „Богомилството се заражда в България в началото на Х в. или може би по-късно. Във Франция и Италия то се прехвърля през Х1 век. Няма основание да се твърди, че не съществува приемственост между богомилите и катарството. Тази приемственост е всепризната през Х111 век от римокатолическото духовенство и от самите катари.“ Проф. Рьоне Нели: „Мисловната стихия на българския народ през Средните векове даде най-важното на Лютер, Цвингли и Калвин. Даде Пример!“ - проф. Зигел. През 16-и век не друг, а Келвин изобретил думата bougreri като грубянски синоним на „ерес“, макар че той започнал битка за богослужение на своя роден език седем века след презрените от него българи. „България много ще си навири носа, ако се разчуе, какво влияние е оказала чрез богомилството върху развитието на европейската цивилизация.“ - позиция на „Великите сили“ през 70-те години на ХХ век. За да унищожи идеите, подкопаващи устоите на западното средновековното общество, римокатолическата църква създава цяла институция – Инквизицията, която ожесточено преследва и изгаря на своите клади над 4 милиона „еретици, алхимици, вещици, блудници и прочее”, сред които Джордано Бруно и Ян Хус. Богомилството допринася за развитието на религиозно-философската и социална мисъл, разпространението на хуманни и прогресивни идеи, противостоящи на закостенелите догми на официалната църква.

Фактът и Чудото на първия полъх на Европейския ренесанс, предвестниците в изкуството (ХII-ХIII в.). Това са стенописите в Боянската църква от 13 в. и Земенската църква от 14 в., които 50-60 години преди италианеца Джото, са най-ранните примери за перспектива, авангарден за времето си почерк с триизмерни и кубични изображения в европейското изкуство. Предвестник на европейския ренесанс в музиката е Йоан Кукузел (13-14 в.), който е певец, музикален теоретик въвел многогласието и реформатор на неовизантийската невматика, живял и творил векове преди класическите западноевропейски композитори. За неговата музика Егон Велес, австрийски изследовател казва: „Тя е етап на съвършенство, което няма паралел в западната нотна система.“ Османското нашествие през 14 в. прекъсва естественото духовно и цивилизационно развитие на българския народ.

Фактът и Чудото на феномена Ивайло, единственият в света бунтовник възцарил се законно на царския престол (1277-1280 г.). Никое друго народно въстание през средните векове – по-рано или по-късно, не се е увенчало с възцаряването на въстаническия вожд: нито Уилям Уолъс (около 1270-1305 г.), нито Жана д`Арк (1429 г.), Томас Мюнцер (1525 г.), или Ян Жишка (1424 г.), Стенка Разин (1670-1671 г.), нито Емилян  Пугачов (1773-1775 г.) – никой! Десетилетия след смъртта си, името му вдъхновява съпротивителни движения в Европа и Азия. За него писателят Стефан Цанев пише: „Просто Ивайло е сбъркал къде да се роди. Ако беше се родил във Франция щеше да е станал национален герой и светия още преди седем века. Името му щеше да е във всички световни истории. Поетите от цял свят щяха да се надпреварват да пишат за него, както за Жана д`Дарк. Но не би!“ В някои от учебниците  по „История и цивилизации“ за 6-ти клас, като тези на изд. „Просвета – плюс“, 2017 г. и „Булвест 2000“, 2016 г., липсва  цял период от българската история - този от средата до края на 13 век, отнасящ се до татарското нашествие, междуособните борби,  въстанието и възкачването на Ивайло на българския престол.  А това е единственото селско въстание не само в българската, но и в европейската история, увенчало се с успех, при което личност без благороден произход, законно заема владетелския престол. Това е, все едно,  децата във Франция да не учат и да не са чували за Жана Д`Арк, нещо напълно немислимо и абсурдно, но не и по отношение на представяне на българската история и герои.

Фактът и чудото на Възраждането и Възкресението след пет столетия цивилизационно турско робство и българска Голгота  - от 1393 до 1878 г. „За да ни владее империята на османските турци е трябвало да унищожат всичко от собствената българска сила: държавност, религия, просвета, култура, собственост, мобилност. Направили са го. Стъпкали са всичко българско, доколкото са могли. Българската цивилизация е била унищожена и, затова турското робство може да се нарече цивилизационно. Поради това не е било възможно да има преливане на кръв. Имало е проливане на кръв. Историята не ни е дала шанс за по-добра участ до 1762 г., когато хилендарският монах ни приканва да вземем съдбата си в ръцете си.“, пише проф. Минчо Семов в статията си „Турското робство – голямото зло за българите“. Днес, понятията „турско робство“, „иго“ и „турски ярем“, с които изобилстват историческите документи, народната памет и творчество, както и това на съвременниците, западноевропейските пътешественици и възрожденците ни, е изхвърлено от учебниците по История и цивилизация! То е заменено с благозвучните „присъствие“ и „владичество“. Вековното съпротивителното движение на българите, хайдутството, четите, въстанията, комитетите, апостолите и участията на народа ни във войните срещу Османската империя, са  само бегло маркирани. И толкоз! Пък, нека френският писател и учен-славист да  си пише, че: „Българското Възраждане е едно от чудесата на ХIХ век.”. Нищо подобно! За МОН и авторите на учебници, това  по-скоро е един исторически период подходящ за изучаване чрез темата: „Християнство и ислям – два съжителстващи и сплитащи се свята”, както е записана в един от тях.

Фактът и Чудото на спасението на българските евреи - 48 600. България е единствената страна спасила своите евреи от тоталното унищожение, осъществено в останалите европейски страни. Държавна агенция „Архиви“ публикува през 2013 г. по повод 70- годишнината от тяхното спасяване нови документи, които разкриват, че в годините, когато всички европейски страни и САЩ официално затварят границите си и отказват убежище за  евреи, България е издава 15 000 курортни и работни визи на европейски евреи, които по-късно са се изселили в Палестина. По нареждане на Външно министерство са давани транзитни и входни визи на немски евреи, които са пребивавали у нас по 3-4 години. Тези факти изумяват многобройните чуждестранни гости и дипломати. „Българският народ е кротък, тих и скромен, но е блестящ пример за героизъм и кураж.“ – това са думи на израелския президент Шимон Перес в Европейския парламент в Брюксел на 10.03.2013 г. по повод 70 години от спасяването на българските евреи. „Обаче, факт е, че българският пример за спасяването на евреите е трън в очите на много западно- и средноевропейски нации. Защото такъв акт на спасение е уникално явление, невъзможно за техните технократски и демократични общества, лишени от силната духовна енергия на съпричастието и човеколюбието.“, установява с горчивина писателят Спас Мавров.

Фактът и чудото  на гените. През 2000 г. завърши най-големият досега генетичен проект в Европа, изследващ митоходриалната ДНК. В проекта, с център Института по Молекулярна биология в Оксфорт, участва и Димитър Димитров. „Съвременните българи са потомци на население формирало се на територията на Европа около 5000 г.пр.Хр.” Проф. Иво Кременски, 2005 г. Национална генетична лаборатория: „Преди около 7800 години, по нашите земи е живяло местно население. То е възникнало на Балканите и оттук се е разпространило в Европа и към Мала Азия. И точно това „балканско“ население има генетичен принос към съвременния европейски генофонд. Една пета от българските мъже принадлежат към него. Всъщност, ние сме дали цивилизацията на Европа.“ Станислава Димитрова, която прави проучването на митохондриалното разнообразие сред българките, през 2009 г. отбелязва: „По майчина линия българките спадат към хаплогрупа Н6, която е най-рядката в Европа. Тя е много стара, възникнала преди около 40 000 години. Българките със сигурност са европейки и по-голямата част, близо 80% са един вид коренячки, понеже са също с палеолитен произход.“ Делев обобщава: „...Така да се каже, ние сме дънерът на едно дърво, което се разклонява из целия Стар континент. С други думи, България или по-точно териториите, които българите са населявали преди няколко стотици години и които не съвпадат с днешните ни граници, са люлка на европейската цивилизация.“ Що се отнася до славянските народи, кръвните проби са ги обособили в групата на „Източна Европа“. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо  - латвийци и литовци. Нас ни няма сред тази група народи. „Славянската“ група е представена в България едва с 5%, точно толкова, колкото и „тюрската“ група. „Траки“ обаче генетично е равно на т.нар. “прабългари“ или по-точно казано, „траки” са просто едно гръцко име дадено на древните българи.

Българи, траки, скити, кимерийци, готи и славяни са един и същ народ, населявал голяма част от Европа и Азия, назоваван с различни имена през различни епохи, чиито предци са носители на най-древната култура в света – Културата Варна и които преди Потопа са населявали бреговете на Черно море, основно западното и северното му крайбрежие. Ние, българите, сме по-стара цивилизация от шумерската, египетската, еврейската и гръцката. Когато обаче искат да омаловажат този факт, те наричат истината с изрази като „компенсационен синдром”. С това се цели да се внуши, че понеже сме никои и нямаме самочувствие, компенсираме с подобни бомбастични твърдения. Нейсе. До тук това са някои от най-значимите крайъгълни камъни, трасиращи истинската история на българите, за която говорят просветените световни лидери и личности като Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, Карло Чампи, проф. Норман Дейвис, акад. Д. Лихачов, културологът Хари Салман, археоастрономът Робърт Бовал и много други. Това са незаобиколимите репери на българската история, в  човешкото минало и цивилизация, за която Шарл дьо Гол ни съветваше: „Четете историята на  България“!

Тази история обаче е необятна и ярка, и е толкова всепроникваща в темелите на човешката цивилизация, че учените ни нямат смелост да я заявят. По този повод изследователят на българския календар и неговите празници, както и на глаголицата Г. Велев, казва: „Т.нар. наши казионни учени не могат да повярват, че сме били толкова велики, че сме дали на света цивилизацията, не на Европа, не на част от Азия, а на цялата световна цивилизация. Те не могат да повярват във величието на нашите прадеди. Но да се надяваме, че един ден ще им се отворят очите.”

Обаче, за да можем да  прочетем тази история и да се гордеем с нея, тя трябва да бъде допусната до българските учебници и българското училище! Но, за срам и позор, през първата четвърт на 21 век, българското образователно министерство, не допуска отклонения от стриктно следваната държавна политика на глобализация и политкоректен език. Наличието на голям брой издателствата и авторски колективи въобще не означава, че съществува някаква разлика в подхода на представяне на учебното съдържание. Учебниците са еднотипни по стил и внушение, защото определяща е рамката на учебния план и програмата на МОН. Авторите, независимо от вътрешното си убеждение и научни титли, имат строго разписани задания и рамки от своите работодатели и чиновници от МОН касаещи  допустимата терминология и критерии за дискриминация и политкоректност, които на практика са незаобиколими.

Това е причина, един голям български поет, да изстене:

„Българийо, до болка е жестока

такава безгранична леснота,

с която живите

превръщат в стока

на мъртвите герои паметта.”

Остава надеждата, все пак, че под напора на интердисциплинарните изследвания и изводи на десетките нови изследователи и честни учени, българската историческа наука и образование ще  проявят необходимия кураж да изостави насажданите с десетилетия чужди мантри относно произхода и мястото на българите на световната историческа сцена и да защитят по достоен и категоричен начин пред нашите деца и пред  света, българския цивилизационен принос.

„Нашата звезда е надеждата. Тя е незаспиващата сестра на всички мъже на дълга. На всички синове на честта. На мъртвите и живите. И на неродените внуци на нашите внуци. На всички, за които България не е само земя и небе, огнище и дом, род и традиция. Нине и присно и вовеки веков!” – изповядва своето верую един мъж на дълга, главният редактор на „Нова Зора”  Минчо Минчев - поет, публицист и общественик, в своята „Молитва за България”. За да спасим и възродим  Отечеството!

Познавайки истинската българска история и като радетел на пробуждането на европейското самосъзнание, холандския културолог Хари Салман, прокламира и съветва настойчиво: „От всички европейски нации България има най-старата духовна традиция! Бъдете бдителни за духовното ви наследство и го защитавайте!“

Народе????

Къде е България?

И какво правим за нея?