Нова Зора

Продължение от брой 10

Военната служба е обявена  като задължителна за всички мъже на възраст от 20 до 30 години, без оглед на вяра и народност. Новоосвободените български земи са разделени на губернии, а временните военни власти се заменят безвъзвратно от демократична гражданска администрация с широка децентрализация, обществено самоуправление и народно представителство. Градските съвети имат правото да издават задължителни правила и наредби, но със знанието на губернатора.

Имперският комисариат отделя особено внимание за устройството на полицията, която е определена да изпълнява функциите на изпълнителен орган, обслужващ администрацията и съдилищата. Действащите наредби влизат в сила в петте губернии на Княжеството и в Пловдивска и Сливенска губернии от Източна Румилия. Според издадените три устава – медицински, аптечен и болничен – се създават общи губернски болници за населението и армията, а работещите там лекари са длъжни да притежават необходимата диплома и нямат правото да имат свои аптеки.

Работата на Имперския комисариат се затруднява прекомерно след изтеглянето през септември 1878 г. на руските войски от Южна Тракия и Източна Румелия. В Княжеството идват повече от 50 000 тракийски бежанци, голяма част от които се насочват към столицата. В Софийска губерния пристигат и над 25 000 бежанци от Македония, останала в пределите на Османската империя. Въпреки неуспеха си,  Кресненско-Разложкото въстание, инспирирано от митрополит Натанаил Охридски (1820-1906), показва на света, че българите от Македония няма да останат дълго под ярема на вековния поробител и ще търсят нови пътища към свободата. Марин Дринов високо цени патриотизма на смелия духовник. Знае за неговите огромни заслуги при възкресяването на Българската църква и с какъв ентусиазъм участва в учредяването на Българското книжовно дружество.

Като вицегубернатор на София Дринов се обръща и към ръководствата на останалите губернии с апел за съхраняване на българските православни храмове и манастири. Особено е загрижен за възстановяването на разрушените църкви в Пловдивска губерния. Ръководеният от него Отдел изчислява, че нанесените щети и върху християнските обители в новоосвободена България възлизат на колосалната сума от 50 милиона франка. Временното управление отделя значителна сума за бързото възстановяване на тези духовни крепители на българщината и изключителна е заслуга за това на Марин Дринов. Не бива да се пропуска и фактът, че като дарения от Русия пристигат парични средства, свещенически одежди, олтари, богослужебни книги, икони на български светци, метални камбани… В останалата извън Княжество Пловдивска губерния ръководеният от М. Дринов Отдел по духовните дела безвъзмездно подпомага пълното възстановяване на 46 български православни църкви.

Особена е загрижеността на панагюрския учен за българите от Одринска Тракия. Те остават извън границите на Източна Румения под пълното политическо господство на Висотата порта и под духовния гнет на Вселенската патриаршия. Именно затова Дринов настоява пред Императорския комисариат и пред посланика на Русия в Константинопол, за бързо и безапелационно присъединяване на Андрианополската епархия към Българската екзархия.

Като ръководител на Отдела за народното просвещение и духовните дела, проф. Марин Дринов извършва изключително важни образователни реформи, които стават една от главните функции за формирането на новата Българска държава – духовното и нравственото издигане на подрастващите. За да бъдат истински образователен норматив, отделните устави, правила и образователни програми са обединени в „Сборник, съдържащ: 1. Привременен устав за народните училища и техните програми; 2. Привременни правила за реалните училища, тяхната програма и щатове и 3. Програма на първите два класа от класична гимназия и нейните щатове.“ Всички документи в сборника са утвърдени от Императорския руски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков и са отпечатани като самостоятелна книга през 1879 г. в пловдивската печатница на Янко С. Ковачев.

Създаденият от Марин Дринов и сътрудниците му Привременен устав за народните училища предвижда те да бъдат разпределени на три степени: първоначални, средни (двукласни) и главни (четирикласни). Първоначалните училища трябва да научат децата на четене и писане и да развият техните религиозни и нравствени понятия. Предвидено е началното образование да бъде задължително за всички деца в Княжеството. В обучителните програми са включени предметите: закон Божи, четене на граждански и църковни книги, писане, изучаване на четирите прости аритметични действия и църковно пеене (ако има условия за упражняване на този предмет). Указано е също, че първоначалните училища имат тригодишен курс на обучение и, ако някое от децата не покаже успех през годината, остава в същото отделение и през следващата година. Предвижда се създаването на мъжки и женски начални училища и само при невъзможност се допускат смесени паралелки, но при условие, че момичетата не са над единадесетгодишна възраст, а момчетата не са по-големи от дванадесет. Препоръчва се в училищата, които имат под петдесет ученика, да работи един учител. Ако учениците са до сто, учителите трябва да са двама. Ако в училището има над сто ученика – там трябва да преподават трима учители. По-богатите общини имат правото да откриват и начални, и двукласни народни училища, чието предназначение е придобиването на по-пълно елементарно образование. Учители в тези два вида училища могат да бъдат завършилите четирикласно училище и да притежават общи познания по методика на преподаването.

Привременният устав предвижда в големите и по-малки градове да се откриват и главни (четирикласни) училища, в които ще се преподават и допълнителни предмети: обстоен закон Божи, старобългарски и руски езици, география, всеобща история, практическа геометрия, физика, физиология и хигиена. Тези училища трябва да имат не по-малко от петима учители, а единият да трябва да изпълнява и функциите на надзирател. В женските четирикласни училища, които задължително са отделени от мъжките, се допуска по желание да се преподава и музика. Четирикласните народни училища могат да приемат ученици от първоначалните, а завършилите двукласния курс преминават без изпит в трети клас на четирикласното училище.

Марин Дринов полага много старание и в съставянето на изключително важния дял Втори от Устава, който разяснява начина за управление на народните училища. За него е много важно да не се прекъсва благородната възрожденска традиция общините да полагат грижи за възпитанието на българските деца. Ето защо в чл. 26 е записано: „Народните училища се отварят от общините и се поддържат с тяхно иждивение. Управлението на народното просвещение помага им само в извънредни случаи, и то едновременно.“. Като главни източници за приходи се посочват: училищни и  църковни имоти, доброволни помощи, задължителни вноски от жителите на дадена община. А градските училища получават помощи и от градските съвети. По този начин се съхранява народностният характер на образованието и е премахнат държавният диктат, който би могъл да наруши автономията на образователния процес. За правилното набиране и изразходване на събраните финансови средства Уставът предвижда създаването на училищни настоятелства, които се грижат за подобряване дейността в отделните училища и за материалното осигуряване на бедни ученици с висок успех. В окръжните градове се създава окръжен училищен съвет, в който задължително участва представител на градската управа и местния митрополит или негов наместник. Така Дринов успява да привлече към проекта за създаване на всеобщо образование със задължителен начален курс не само общинското ръководство, но и представителите на българската православна църква. Паралелно със създаването на Окръжен училищен съвет се определя и ревизионна комисия със задача да следи за правилното изразходване на събраните средства и да подготви отчет, който се изпраща на губернатора и на назначения окръжен инспектор, на когото е възложено управлението на учебната дейност в цялата губерния.

На 28 април 1879 г. княз Дондуков-Корсаков утвърждава предложените от Дринов Привременни правила за създаване на правителствени четирикласни училища там, където местното население няма средства да издържа учебни заведения. Те имат същата учебна програма. Отделът осигурява и щатни годишни възнаграждения, които за старшите учители са 3000 франка, за младшите учители – 2400 франка, за слуги – 400 франка, за отопление и ремонт – 1180 франка, за учебни пособия – 800 франка. Инспекторът също получава годишно възнаграждение от 1000 франка.

Благодетелствата, които Дринов извършва към българските просветни дейци имат и още едно изражение. Той изисква да бъде съставен списък на учители с двадесет и повече години стаж и издейства на всички тях годишни пенсии от 900 франка. Този красив благодарствен жест на Отдела към заслужилите просветни дейци се посреща с огромна радост от българската общественост.

Като член на Императорският комисариат Марин Дринов взима участие и в изработването на Търновската конституция. Временното руско управление предлага проект за обсъждане Учредителното народно събрание, открито на 10 януари 1879 г. в Търново. Проектът, подготвен от завеждащия Съдебния отдел М. С. Лукиянов и от другите членове на Комисариата, сред които е и Марин Дринов, предлагат проект, използващ като основа Белгийската конституция и приличащ на вече приетите конституции на Гърция, Румъния и Сърбия. Работата на Учредителното събрание завършва на 16 април 1879 г. Панагюрският учен изготвя член 38 от проекта, в който е отбелязано, че Княжество България трябва да има своя църква, която е част от Общата българска църква и е подчинена на общото ръководство. Дебатите по този пункт от Проекта се разгарят на 23 и 24 март и против Дриновото предложение се обявяват бившият екзарх Антим и доростоло-червенският митрополит Григорий. Те пледират, че Княжеството трябва да има за самостоятелна и независима българска църква. В крайна сметка болшинството от депутатите подкрепят предложението на Марин Дринов и по такъв начин Българската екзархия остава като духовен обединител на православните българи от Санстефанска България.

На 19 май 1879 г. Временното руско управление на княз Дондуков-Корсаков предава властта в Източна Румелия. За неин генерал-губернатор е назначен Алеко Богориди. Малко повече от месец след това –  на 25 юни  Императорският комисар предава окончателно властта в Княжество България на новоизбрания български княз Александър I Батенберг.

Марин Дринов е решен да напусне Отечеството, въпреки, че е получил покани за високи държавни постове, дори е обсъждано назначаването му за министър-председател. Той се чувства омерзен от непочтените междуличностни отношения и груби политиканствания, от лесните предателства на възрожденските идеали и от нескритата жажда за бързо забогатяване. Вижда, че хора, които по никакъв начин не са доказали предаността си към Отечеството, се стремят безогледно към високи държавни постове. Без да нагруби никого и с чувство на изпълнен дълг, той потегля към Харков, където го чакат университетските му колеги и студентите. Завръща се в прохладните аудитории и библиотечни зали, за да сътворява наука, подчинена на единствената благородна кауза – бъдещото величие на България.

Много и трудно изброими са заслугите на проф. Марин Дринов към Отечеството. Той е един от създателите на Търновската конституция и най-прецизният тълкувател на българската църковна история. Изключително скромен и с лесно ранима душевност, напуска новоосвободена България, въпреки предлаганите му високи държавни постове, защото е огорчен от низките страсти на новобогаташи, политикани и службаши. Остава до края на живота си професор по история и славянознание в Харковския императорски университет. Умира на 28 февруари 1906 г., покосен от не прощаващата никому туберкулоза.

Интелектуалното наследство на Марин Дринов не подлежи на тлен и на забрава. Неговият вдъхновяващ живот заслужава дълбоката ни почит, защото разкрива по възхитителен начин българската храброст и нравствената неумолимост на отечествената памет.