Нова Зора

Примириш ли се, пристига старост.

Примириш ли се, пристига мрак.

Примирявах се. И не изгарях,

както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.

Забрави горещите слова.

Но когато вчера чух обида,

закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,

блесна огън в тихия ми глас

и ударих яростна плесница

на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.

Стига подлеци на тоя свят.

Тръгнах си направо през площада

и усетих, че съм още млад.

* * *

През тоя век на радостни открития,

протегнал към пространството ръце,

на всяко нещо има заместител.

Дори сърце заместват със сърце.

Дори око, останало злочесто.

Дори ръка, работила добре.

Единствено любов не се замества.

Замести ли се с нещо друго, ще умре.