Моя майко и моя кръщелнице, полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони! Аз съм луд и аз яздя през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята, ний със всяко дръвче се прегръщаме и лудуваме с лудия вятър. Падат, стават и хора, и улици, и дървета, и гробища черни от безкрайните смели приумици на вечерния ветър неверен. Моя майко и моя кръщелнице - полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони.