Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

IN MEMORIAM

Е-поща Печат PDF

На 2 април 2021 г., внезапно си отиде от нас Тодор Коруев - достоен българин, човек с топло сърце, непримирим към неправдата, непреклоним пред незгодите, дух свободен, непризнаващ прангите на лъжата и притворството.

Роден в Момчилград на 24.11.1942 г. Тодор Борисов Коруев имаше в живота си един несменен ориентир – истината, великата звезда във високия небослон на неговата съвест! И нищо не съумя да затули в живота му нейната вдъхновяваща светлина. Тя грееше в истините за Родопа, за Тракия, за България, за идеята и бъдещето... И в този безмълвен ипостас на любовта и болката, на честта и достойнството, на българския път през историята, той чуваше как глухо скърцат главините на времето, и как коравите спици на дни и години намотават слава и възходи, погроми и падения. Тодор Коруев имаше око и сърце за светлите кръгописи на надеждата и ухо за глъхнещите във всекидненната немара спасителни вопли на рода и традицията. И всичко онова, което беше неговия свят, се трансформираше и като наша болка и радост. И ни  правеше по-българи, и по-корави, и по-непреклонни.

Израснал в многолюдно семейство, възпитан в уважение към труда и трудолюбието, към дарбата, която с родопски многоцветия увенчава с хубост всяко начинание, в името на доброто, Тодор Коруев бе зареден още в юношеските си години с високопродуктивната енергия на своите учители от Момчилградската гимназия. Развил безспорния си талант на задълбочен изследовател на родопския дух, на проникновен публицист и литературен авторитет, той остави дълбока следа в живота на всяка редакция, на всяко издание и издателство, през които преминаха дните му. Културните страници на в. „Дума“, по времето, когато Тодор Коруев наблюдаваше отдел „Култура“ и сам бе мярка за принципност и взискателност, са неизличими в съзнанието на всички, които знаеха и осъзнаваха какво е да служиш на идеала и на традицията, които едновременно и възвисяват, и приземяват човека.

Със своите заредени с блестящ темперамент статии и рецензии, с дълбоко проницателните си анализи на важни събития и процеси в България и в света, Тодор Коруев най-естествено се нареди и до най-значимите имена на анализатори и автори на в. „Нова Зора“.

Днес ни боли от неговата загуба, защото осъзнаваме, че без него осиротяваме не само ние. Осиротяваме всички - и колегите от в. „Тракия“ и в. „Дума“, от сп. „Везни“ и изд. „Захарий Стоянов“. Осиротява и великата кауза на правдата и любовта към Отечеството, на волята за промяна и брод към бъдещето. Отиде си един верен и безпощаден боец от фронтовата линия срещу лъжата и майкопродавството. И трагичната вест ни застигна внезапно като пролетен гръм. Застигна ни във времена, когато надеждата избуява и глъхне, когато облаците затулват слънцето и топлият пролетен дъжд внезапно преминава в сняг.

Боледува светът. Но остава примерът на един човек, за който думите имаха смисъл само ако разобличават лъжата и безродството. Остава ни надеждата и отговорността, да бъдем достойни за високата чест, с която ни дари живота.

Да, познавахме Тодор Коруев, бяхме щастливци, надарени от случая да бъдем негови съвременици.

Сбогом, приятелю!