Има ли далавера с концесията на летище „София“? Мъглата около концесията на летище София не се вдига, защото навярно далаверата се задълбочава. На заседанието си на 7 април Правителството прие предложението на концесионера на летище София за изменение на концесионния договор и отправи насрещно предложение за неговото изменение. От публичната информация за това решение и аргументите на г-н Желязков личи или некомпетентност, или отново опит да се заблуди обществото. Защо? Факт първи: Известно ли е на членовете на МС и на г-н Желязков, че има едно понятие в икономиката „Стойност на парите във времето“. Стойността на парите във времето е свързана с понятията инфлация и покупателна способност. Стойността на парите във времето не показва, че наличните пари в момента са на стойност повече от същата сума в бъдеще. С решението на МС, че “Изменението на концесионния договор предвижда отлагане на плащането на годишните концесионни възнаграждения за първите десет години от срока на концесията, за последните десет години от срока на концесията.“ държавата се ощетява с най-малко 100 млн.евро, поради изброените по-горе фактори. А инвеститорът обещава завишение на инвестициите само с 16 млн. Евро! Ощетяването е факт и отговорността е документирана, защото в решението няма допълнение, че дължимите суми ще бъдат индексирани с инфлацията и коефициента на покупателната способност. Според народната мъдрост се получава „Кон за кокошка“. Факт втори: Никъде в концесионния договор няма тълкуване на понятието „икономически баланс“. Това е още една вратичка за облагодетелстване на концесионера, защото към концесионния договор не е приложен финансово-икономически модел, на база който да се пресмятат аргументирано приходите и загубите за всяка страна от договора. Факт трети: Защо това насрещно предложениена МС не е публикувано за обществено обсъждане, а се приема „на тъмно“? Как членовете на МС се съгласяват с един доклад на г-н Желязков, в който няма изчисления (оценка на въздействието) каква ще бъде ползата за държавата, а само заявления! За концесионера е ясно, че е на печалба. Факт четвърти: Защо не са качени на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията запитването до Европейската комисия и нейния отговор относно тълкуването дали отлагането на плащането на концесионното възнаграждение не е държавна помощ? Факт пети: Защо г-н Желязков не отговори на Отвореното писмо до него, в което има още много открити въпроси относно ефективността от концесионирането на летище София (виж https://pogled.info/bulgarski/groznoto-tyalo-na-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-ili-12-vaprosa-kam-ministar-zhelyazkov.12666. Как г-н Желязков ще коментирате повишаването на летищните такси от 23.11.2020 г. - 60% за международните линии; с 15% за вътрешните линии; с 95% тaкcaтa зa cигypнocт и с пoчти 50% тaкcaтa зa oбcлyжвaнe нa caмoлeтитe нa pъкaв - дo 173 eвpo във връзка с цитиранато по-горе Ваше решение, в което сте записали: “Според прогнозата на участника, се очаква средната летищна такса да спадне с 15% в реално изражение в периода преди разширяването (2030 г.) и да се задържи под -10% през целия период на концесията в сравнение с нивото на таксите от 2017 г.“ Това като реверанс към концесионера „СофКънект“ ли е или по негово настояване, респ. по настояване на Заемодателите? Това ли са по-добрите цени за гражданите, както твърдите? „На основание на чл.34.8.4 от договора Концедентът (Държавата) избира да финансира изцяло или доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи.“ Но това означава, че не е ясно какви разходи ще трябва да направи държавата при поискване от концесионера! Например: Няма задължение изграждането на нова писта да стане за сметка на Концесионера, което се вижда и от Ваше решение № RK № 5 от 17.07.2019 г. за определяне на концесионер на „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост; В чл.3.3 2, g) (Държавата се задължава) да съдейства в рамките на своите правомощияза инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила; Факт шести: Как трябва да се разбира твърдението „Действащият към момента държавен оператор на летище София не разполага с възможността за извършването на инвестиции в подобен обем“? Да не би защото хазната на държавата е празна и е по-ефективно да се направят частни инвестиции при по-високи лихви в сравнение с държавен заем? Не е ясно какъв ще бъде окончателния баланс на ползите за държавата от тази концесия. Към момента е късно да бъде прекратена концесията, поради неизгоден за държавата договор. Остава да се види и докаже дали няма злоупотреба с икономическия баланс, както и дали не са налични данни за корупция. Ако се открият и докажат такива факти, това би било единствената възможност за промяна на договора. Но още отсега се набива на очи, че във връзка с тази концесия интересите са много и те рано или късно ще станат видни. Време е прокуратурата да прогледне. Видовден е неизбежен.