Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. А над книгата унесен родна реч ми пак шепти... Милва като нежна песен, като утрен звън трепти!