Нова Зора

Продължение от брой 20

Източна Тракия и днес остава в границите на Турция, чиито национален интерес е да запази владенията си и наложения политически порядък в държавата, която наследи от Османската империя. Българският национален интерес по отношение на Източна Тракия е наследниците на прокудените и избити тракийски българи да се завърнат по родните си места, да получат обратно заграбените бащини имоти и да им се осигури правен и административен ред, който да гарантира ползването на притежаваната от тях частна и лична собствеността за интелектуалното и културно развитие и благоденствие на семействата им и на националната общност, към която принадлежат. Международната комисия „Карнеги“ констатира в своя доклад: Одринска Тракия е напълно опустошена. Бихме добавили опустошена умишлено, по предварително подготвен и безскрупулно изпълнен план на турското военно командване.

Националният интерес изисква България да получи гаранции и права, които  да й позволят да обезпечи сигурността и благоденствието на източно тракийските българи в свой интерес и в интерес на цялата източно тракийска общност.

Възможно ли е да бъдат удовлетворени националните интереси на България и Турция по отношение на бъдещето на източно тракийските българи? Смятаме, че е възможно при едно условие, а именно: Турция да поеме отговорността за извършените от нея престъпления срещу човечеството – геноцид срещу тракийските българи и да прояви готовност да изчисти името си от вековния позор и срам, с които съжителства в съвременния цивилизован свят. Отричането на геноцида и периодичното подхранването на неоосманизма чрез турските медии и турския политически и обществен живот не е път към приобщаване на Турция към Европа, която започва от България, нито път към бъдещето, към което са устремени и съвременните турски политици. Ако трябва да дешифрираме преследваните от Турция с политиката на неоосманизма цели в отношенията с България и в частност по въпросите на тракийските българи, нашият прочит разкрива тенденция към утвърждаване и оправдание на резултатите на извършения геноцид. От една страна противопоставяне на връщането на наследниците на прогонените и избити тракийски българи по родните им места в Източна Тракия. От друга страна опит за легитимиране на евентуално възстановяване на османската власт и порядки на територията, която понастоящем обитават прогонените тракийци – съвременна България! Копнежът на Анкара към неоосманизма не може да не провокира у всеки българин спомена за турското робство, за освобождението, което остава недовършено без окончателното ликвидиране на турското присъствие в България под всички възможни форми – административно и народностно, език и бит, правно и политическо, изкуствено поддържани рецидиви от имперското присъствие по българските земи, останали да накуцват след изтеглилите се със силите на поробителя проводници на реваншизъм и разделение.

Няма българин, който би могъл да остане равнодушен пред твърденията на Ахмет Давутоглу, бивш министър-председател, академик, лидер на политическа партия, поставящ знак на равенство между „Pax Ottomanica“ и неоосманизма и убеждаващ ни, че „Османските векове са успешна история, която сега трябва да възстановим“!

Въпреки мегаломанията на съвременните турски управници смятаме, че не мюсюлманите, български граждани, родени и живеещи в България са проблем във взаимоотношенията между България и Турция. Онези, които са останали след оттеглянето на османския поробител от българските земи, са останали като български граждани, идентифициращи се като българи, освободени от вековно робство, получили правото да се наричат български граждани, български поданици, принадлежащи към българската нация, а не към разпадащата се под натиска на цивилизования свят Османска империя. Но мюсюлманите, останали в България и не последвали изтеглящите се османски административни и военни сили, наричащи себе си до днес „български турци“, живеят и страдат от раздвоение на идентичността. Все още им предстои да се самоопределят – по какви критерии се считат за турци и по какви критерии се наричат българи? България е унитарна държава, обитавана от българи по етнос, рождение, съзнание, самоопределение, език, нрави и обичаи. България не владее нито и педя чужда земя, завоювана със сила от друга държава, с обитаващото тази земя население, което би могло да претендира за статут на малцинство, насила отделено от етническото или верско мнозинството, останало в границите на съседна държава. Мюсюлманите, които се самоопределят като турци, на никакво правно основания не биха могли да претендират за право да обитават възстановената след Освобождението от турско робство през 1878 г. държава  България, в качеството си на османски поданици или турски граждани. Онези, които се самоопределят като турци, независимо от религиозната им принадлежност, припознават де факто, както етноса, към който принадлежат, така и държавата, чиито поданици или граждани са и, която по право могат да обитават като своя родина. По силата на българското законодателство и приложимото международно право, т.нар. „етнически турци“, пребивават в България в качеството си на български граждани, не благодарение на етническия си произход или на изповядваната мюсюлманска религия, а в резултат на болезнения спомен и все още не изживените последици от насилствената ислямизация на стотици хиляди етнически българи в продължение на векове османско робство, известни като помаци и възприемани от голяма част от българската общественост като продукт на османската „цивилизация“, а не на българското Възраждане.

България продължава да проявява търпимост

към двойното гражданство на лицата, определящи се като турци, пренебрегвайки ясните разпоредби на турското законодателство, дефиниращо понятието турчин! Според действащото турско законодателство, единственият критерий предоставящ право на дадено лице да се нарече турчин е, да има качеството на турски гражданин. Според член 66 на турската Конституция от 1924 г., „Всеки, свързан с Турция, посредством връзките за гражданство, е турчин“. Съгласно тази правна разпоредба, български гражданин не може да бъде турчин. Турското законодателство по гражданското състояние, проявява търпимост към двойното гражданство на преселниците „български турци“, възлизащи на десетки, а може би и на стотици хиляди лица, решили да съхранят и българското си гражданство след окончателното си установяване в Турция с цел, да запазят привилегиите, които гражданството им предоставя. Но проявата на търпимост към двойното гражданство не ни дава основание да направим извод, че Турция счита т.нар. „български турци“ за турци или, че ако ги счита за турци, те биха могли да бъдат и българи по някакъв признак! Българското гражданство не е достатъчно основание за определяне на етническата принадлежност на дадено лице. Както отбелязахме, останалите в България мюсюлмани след изтеглянето на османските сили, са могли да останат единствено като български граждани, но не и като български турци или като турски българи! Незабавната отмяна на двойното гражданство и отнемане на българското гражданство на лица, притежаващи и турско гражданство, е целесъобразно и необходимо, за да се сложи ред и яснота в правата и задълженията, произтичащи от връзката гражданин-държава. Основната причина за това е лоялността, която гражданите на всяка държава дължат на страната, която им предоставя гостоприемство и закрила на тяхната лична и имуществена неприкосновеност. Освен лоялност гражданинът или поданикът има и задължения към държавата, чиито гражданин е, едно от които е да участва и да е на разположение, в случай на нужда, в опазване и защита на националната й сигурност. Турците с двойно гражданство, по недвусмислен начин са изразили своите предпочитания и избор в живота кому са лоялни и чия национална сигурност ще охраняват в случай на нужда – тази на Турция. Определили са и ценностната система, към която са решили да се придържат и, която са превърнали в основна характеристика на начина си на живот и елемент на идентичността: изповядване на ислямската религия с целия ритуал, наследен от Османската империя; заявена и изповядвана принадлежност към турския етнос, съхранил паметта на многовековното поробване на българските земи; идентифициране с турската нация и османско духовно и политическо наследство, съсед по територия на България, проявяваща и днес нескрити амбиции към възстановяване, под някаква форма на Османската империя; деклариране на лоялност и готовност за защита на сигурността, политическия и социален порядък на Турция в отношенията и споровете със съседите, включително с България.

В потвърждение на гореказаното, представителят на ДПС в Българското Народно събрание, на 29 април 2021 г., в заседание, предавано по българската телевизия, декларира, че „в България няма български турци. Има турци, родени в България!“ Какво има предвид под понятието турци може би остава неясно за българските народни представители, присъствали на заседанието, тъй като никой не реагира и не запита –

турци, по кой закон?

По турския или по българския?

В България живеят хиляди арменци, гърци, евреи, като български граждани и лоялни българи-сънародници. Макар да се гордеят с етническата си принадлежност, на нито един от тях не би хрумнало да се назове български арменец, български грък, български евреин и т.н. Решаваща за тях е връзката със земята, държавата и народа, сред които са се родили и израснали, българското законодателство и правов ред, който съблюдават, нещо нормално за всеки български гражданин…

Бившият  министър-председател на Турция, Ахмет Давутоглу, определя ролята на не изтеглилите се с Османския окупатор от освободените български земи лица, идентифициращи се като турци, по следния начин: „мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава (в балканските държави), са фундаментът на политиката на влияние на Турция на Балканите“. В случая, с България фундамент за защита на турските национални интереси!

Нека припомним, че в България, връзката на едно лице с българската държава е единствено гражданството, а не религията, която изповядва, езика, на който общува, името, което носи или чувството за етническа принадлежност, което го гъделичка. Не може да има български турчин или турски българин, както не може да има дървено желязо. Член 66 на турската Конституция от 1924 г., както припомнихме, е ясен и дава недвусмислен отговор на въпроса – що е то турчин!

Приложението на закона към всички граждани трябва и може да бъде еднакво единствено, когато те са лоялни към държавата, чиито граждани са. Лоялността към друга държава е предателство и в такива случаи говорим за задължения и наказателна отговорност, а не за права.

Проблемите, с които България се налага да се съобразява във връзка със статута на т.нар. „български турци“, не са от категорията права на човека, а са част от провежданата от Турция външна политика, претендираща за право на турската държава да контролира, манипулира и насочва т.нар. „свое малцинство“ в България и да участва във всички политически процеси у нас, включително в политиката и управлението на държавата! Тази политика, ако трябва да очертаем основните насоки от Освобождението през 1878 г., до днес, според редица политически наблюдатели, се основава на следните неоосмански принципи:

• Българските турци са фундаментът на политиката на Турция към България;

• Проблемът с изселването на българските турци трябва винаги да стои на дневен ред и никога да не се решава окончателно;

• Изселването да се поддържа като не зарастваща рана;

• На българските мюсюлмани да се втълпява, че тяхната родина е Турция;

• Да се засилва верския фанатизъм;

• Да се предотвратяват всякакви опити на българските власти за издигане на културното и материално равнище на мюсюлманите; да се поддържа невежеството.

• Да се принуди България официално да признае наличието на турско национално малцинство на своя територия?

• Турската държава да получи право да се грижи за своето малцинство.

• Бъдещето да се изгражда с визия заложена в миналото – „Pax Ottomanica”;

На фона на тези доброжелателни хищнически намерения от страна на управляващата върхушка на турската държава, шумът който предизвика т.нар. „възродителен процес” през 70-те и 80-те години на ХХ век бе израз на невежество и незрялост на случайно попаднали в политическите структури на властта, български претенденти за политици.

България е в дълг на своя български народ.

И сега не е късно да образува наказателни производства и да лиши от упражняване на политически права всички, които злепоставят държавата по кръга въпроси, свързани с т.нар. „възродителен процес“, да отстрани, ако има все още участващи в политическия живот, всички одобрили по един или друг начин Декларацията на Народното събрание от 11 януари 2012 г. по повод т.нар. „възродителен процес“. По този въпрос има само една истина и тя е, че това бе необходим отговор на агресивната неоосманска турска политика на намеса във вътрешните работи на суверенна и независима, поне по конституция, България.

Трайните интереси на България в политиката си спрямо Турция изискват установяването, поддържането и развитието на добросъседски отношения в интерес на двете държави. От всички съседни държави Турция най-добре познава България, тя разполага със значителен потенциал за влияние и възможности за ползотворно сътрудничество. На фона на фактите и събитията, характеризиращи турската политика към българите и България, и трайно наложилите се управленчески рефлекси в продължение на няколко века, характерни за отношенията между сюзерен и васал, политиката и на двете държави следва да претърпи коренна промяна като бъде изцяло подчинена и съобразена с изискванията и принципите на равнопоставеност, взаимно уважение и доверие.

В отговор на принципите, от които се ръководи Турция във външната си политика спрямо България, на този етап е неизбежно България да заяви и да се придържа към адекватни правила на политическо поведение, които, до колкото това е възможно, да съдействат за провеждането на взаимно изгодна, балансирана политика.

Българските компетентни институции следва да предприемат

законодателни и изпълнителни действия в следните области:

• промяна на закона за българското гражданство и незабавна отмяна на двойното гражданство за лица с  българско и турско гражданство;

• преустановяване изплащането на обезщетение на изселващите се в Турция български граждани, независимо от етническия произход;

• да се стимулират наследниците на прогонените и избити български тракийци да заявят и предявят своите искания; да упражнят правото си на избор на обезщетение: да си получат обратно заграбените земи или да бъдат възмездени парично!

• Да се настоява за изпълнение на Одринското съглашение от 2/15 ноември 1913 г., според което „българите жители на Лозенград, Бунар-Хисар и други градове могат безпрепятствено да се върнат в своите огнища.”

• Да се преустанови незабавно изплащането на пенсии на лица, трайно пребиваващи в Турция, като се денонсира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии („Споразумение”), подписано на 4.11.1998 г.; Сумите, които понастоящем се превеждат в Турция по силата на това Споразумение, да се внасят в специално създаден фонд „Тракийски изгнаници” за посрещане на текущи разходи на наследниците на бежанците;

• Да се инвентаризират действащите между България и Турция договори и да се осъвременят, при необходимост;

• Всички преговори и разговори, по висящи между двете държави въпроси, да се подчинят на решаването на тракийския въпрос - връщане на отнетото по време на геноцида движимо и недвижимо имущество;

• Да се възстанови именника на българските имена, като по отношение на новородените деца на български граждани, с турско-арабски имена, се прилага на реципрочни начала именна система, с български имена, огледална на системата, която турските власти прилагат по отношение на новородените в Турция лица от турски граждани.

• Да се преустанови използването на термина „български турци“; 150 години след освобождението от турско робство в България няма турци, няма български турци, поради което не може да има и турско малцинство! Неприемливо е натрапваното разбиране на понятието идентитет на т.нар. „външни турци“, при който националната/етническа принадлежност се обуславя от изповядваната  мюсюлманска религия! Турци, според турското законодателство, могат да бъдат само турски граждани и единствено в това си качество биха могли да пребивават в България.

• Да се анализират възможностите за възстановяване управлението на Тракия от европейски сили, подобно на мандата на Антантата и управлението на генерал Шарпи на Западна Тракия след Първата световна война;

• Спешно да се договори и построи скоростна магистрала от Кишинев през Северна Добруджа-България, Македония и Албания, до Адриатика!

• Да се осигури и изгради инфраструктура за директна доставка на газ и нефт от Русия и бившите съветски републики през  Черно море и Молдова.

Предстоят избори и смяна на управлявалата България политическа върхушка. Ако някоя политическа партия или сила не споделя нашите виждания по приоритетите в българската външна политика, би било разумно и целесъобразно да се откаже от претенции да управлява страната! Тъй като нейното управление ще бъде в интерес на друга държава и  чужди на българските граждани интереси!