Нова Зора

Изминалата седмицата привлече вниманието на българската общественост с две събития, от които българската държава почти отсъстваше, но се оказа главно действащо лице. От една страна оповестените от Съединените американски щати санкции по т.нар. Закон „Магнитски“ за извършени корупционни действия срещу обявените за олигарси български граждани – Делян Пеевски, Васил Божков и приобщения към тях Илко Желязков, и от друга страна късно откритата от медиите информация за тридневното посещение на Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, в Турция. Последиците от оповестените от САЩ санкции по закона „Магнитски“ няма да коментираме, тъй като по наше мнение американското законодателство не може  да има пряко приложение в друга самостоятелна, суверенна и независима държава, каквато би трябвало да е България. За съжаление начинът, по който бяха оповестени публично наложените от САЩ мерки по Закона „Магнитски”, без предварителна координация с българското правителство, оценяваме като неуважение и пряко вмешателство във вътрешните работи на суверенна България, съгласно нормите на действащото международно право. Още по-скандална и обидна е реакцията на българското правителство, което без правно основание, съобразено с българското законодателство, състави „черен списък“ на лица и фирми, попадащи в обхвата на наложените от САЩ санкции, прилагайки пряко американския Закон „Магнитски“ на българска територия!

Що се отнася до посещението на председателя на ДПС Карадайъ в Турция, новината бе поднесена на българския читател чрез следното негово заявление, направено по време на среща с председателя на Великото национално събрание на Турция, турския парламент, Мустафа Шентоп: „Тази земя (има се предвид България)  е нашата земя. Ние не сме емигранти там. Турция е нашата майка  родина. Останахме след Османската империя.  Нашата битка е да защитим нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и традиции (обичаи).“

Изказването налага коментар по няколко въпроса, какъвто ще се опитаме да предложим като българи, които нямат съмнения досежно своята българска самоличност и принадлежност. Вниманието на българските медии и коментатори бе основно ангажирано с предполагаемото съдържанието, което Карадайъ влага в понятието родина, декларирайки в две свързани изречения следното: „Тази земя, (визирайки България), е наша земя“. „Турция е нашата майка родина“.  Опитвайки се да вникнем в смисъла на казаното, елементарната логика налага извода, че според Карадайъ „нашата земя България“ е част от „нашата майка родина – Турция“. Разбира се би могло да се възрази, че понятието „родина“ не е еднозначно, че то би могло да бъде родното място на дадено лице, държавата на неговото постоянно местожителство или държавата, приютяваща етноса, който основно я обитава? Какво точно е имал предвид Карадайъ е предмет на спекулации, но повечето от тях ни тласкат към извода, че Турция е родното му място, макар да е роден в България и, че не е българин, а турчин по право, което черпи от Османската империя, от която България е била част, и която по смисъла на изказаните мисли, продължава да бъде съставна част и ще остане такава докато в нея живеят хора, които  се самоопределят като „турци“.

Въпросът какво правят в българския парламент, такива остатъци от Османската империя, е не към Карадайъ, а към българското правителство, към българските управляващи и партийни дейци. Отговорът на Карадайъ е ясен и недвусмислен – той и неговото обкръжение защитават турската си идентичност, език и религия и интересите на родината-майка – Турция. Къде? С работата си в България и в българското Народно събрание, чието предназначение, като висша законодателна инстанция в страната, е да създава закони, които да съдействат за отстояване и защита на българските национални интереси и да създават условия и предпоставки за осигуряване просперитета и благоденствието на българския народ и държава!

В Турция Мустафа Карадайъ бе придружен от заместник-председателя на ДПС Ахмед Ахмедов и евродепутата Илхан Кючюк. Качеството, в което тази група български политици пребивава в Турция създаде трудности за наблюдателите да се ориентират за целите на посещението и лицето или институцията, на чиято покана се отзовават. Съобщение на централата на ДПС оповести, че делегация, водена от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ е на официално посещение в Р. Турция. Според това съобщение става дума за партийна делегация, на официално посещение в Р. Турция, без определен домакин – политик, държавна или партийна институция.

БГНЕС на 4 юни 2021 г. съобщава, че Мустафа Карадайъ бил заминал за Турция по покана на Ердоган. Посещението не е било обявено от турските медии.

Официално съобщени в турските медии от 6 юни 2021 г. информира, че Реджеп Ердоган е приел делегация на ДПС и е разговарял с „българско-турски политик“. Представено по този начин съобщението потвърждава единствено факта, че се касае за делегация, пребиваваща в Турция по неизвестно чия покана, чиито ръководител Карадайъ е „българо-турски политик“, оставяйки на читателя или на всевишния, да определи на какво основание Карадайъ е обявен за български политик и на какво основание - за турски политик. Независимо от отговорите на тези въпроси, те подсказват  целта на срещата – представяне на доклад от Карадайъ в качеството му на български политик и отчет в качеството му на турски политик на главнокомандващия Ердоган. И резултатът не закъсня.

По време на среща на Карадайъ с Мевлют Чавушоглу, министър на външните работи, последният заяви: „Срещнахме се с нашия приятел от ДПС Мустафа Карадайъ и делегация от България. Винаги сме с нашите сънародници, които са мостът между Турция и България“. Очевидно е, че подкрепата, която Турция щедро обещава на „българската делегация“ е за укрепване на моста между двете държави изграждан от „сънародниците“!

В качеството си на български политик, изграждащ образа на България пред турските си домакини, Карадайъ заявява: „В нашата страна е забранено да се прави пропаганда на майчиния турски език, дори се налагат глоби. Ние не сме емигранти. Турция е нашата родина, България е нашата земя…“ Трудно би могла по-ясно да се формулира заявката за въвеждане на турски език като официален говорим и работен в България. Това е претенция, заявена от действащ български политик, за легализиране на турския етнос като държавно-творен в България, подобно на албанския в Македония, и за признаване на родения в България етнически турчин и за гражданин на Турция, на основание, че е останал да живее в България, която е негова земя, в качеството си на поданик на Османската империя. Официално обявената цел на този правен абсурд е съхраняване на турската идентичност, език, религия и традиции на неизтеглилите се своевременно с Османската войска и администрация османски поданици след освобождението на България и противодействие на процесите на интеграция на българските граждани. Към подобен извод ни насочват и обсъжданията за въвеждането на турски език в българските училища, като свободно избираема дисциплина, при които Карадайъ е цитиран да казва: “Това е много сериозен проблем. Смятаме, че ако се установи сътрудничество между образователните министерства на двете страни, това може да спомогне за решаване на проблема с учебниците на турски език за нашите училища, тъй като имаме сериозни трудности. Нашето поколение ги изпита на гърба си, дано новите поколения не се сблъскат с тях“. Единственият извод, който бихме могли да направим от това изявление е, че то формулира политиката, която ДПС и неговите вдъхновители в Турция провеждат в България: въвеждането на преподаване и образование на турски в българските училища, което да мотивира и укрепи нежеланието на т. нар. „турци в България“ да изучават и да се образоват на български език. Това е демонстрация на отказ от участие в работата на българските държавни и обществени институции, стъпка към искане за създаване на обособени държавни институции, обслужващи турците на турски и крачка към възраждане по българските земи на порядките от Османската империя. В традициите на неоосманизма през 1980 г. президентът Кенан Еврен възстанови задължителното религиозно обучени в училищата. Религията видимо се връща в политическия живот на страната. Турският историк Йекран Тюркилмаз припомня, че Турция и днес предявява териториални претенции към почти всички свои съседи – Армения, Ирак, Сирия, Гърция, Кипър… Добре е българите никога да не забравят това!

С цел ефикасно и бързо възстановяване на порядките във възраждащата се Османска империя, делегацията на ДПС получава ясни инструкции по време на срещите си с висши действащи политически дейци и ръководителите на четирите политически партии: Партията на справедливостта и развитието, чийто лидер е Ердоган; опозиционната Народно-републиканска партия, Партията на доброто и Националистическата партия на Девлет Бахчели, чиято младежка организация са „Сивите вълци”.

Домакинът Ердоган съветва: ДПС да има повече депутати в българския парламент! Карадайъ бърза да го успокои: очакваме над 50 хиляди гласа от Турция и около 30 депутати в следващото Народно събрание! Председателят на Великото национално събрание на Турция, Мустафа Шентоп, поискал от България да предостави „улеснения“ за гласуване с турски паспорти в България и обещал да осигури необходимите условия за спокойното упражняване на правото на вот от гласоподавателите в Турция с българско гражданство. „Нашето желание е гражданите от турски произход в България да се ползват с правата на равноправни граждани“. Равноправие на гражданите в България е конституционно гарантирано, то е основно човешко право, обвързано със задължението да се зачитат правата и на другите. Това което Конституцията не може да гарантира е равнопоставеността в отношенията с други държави, в случая с Турция. Поради исторически сложили се обстоятелства България е преживяла 500 години турско робство и продължава да прочиства дробовете си, от времето на Освобождението през 1878 г. до днес, от останалите по българската земя, след оттеглянето на колониалните османски войски, неориентирали се своевременно турци. Паразитиращите по българските земи остатъци от Османската империя вместо да напуснат и се приобщят към сънародниците си отвъд Босфора, продължават да живеят с мисълта за възстановяване на турския колониализъм на Балканите!

Това няма да се случи, въпреки грубата демонстрация на неуважение, проявен от политическата върхушка на съвременна Турция по време на отдаване почит на основателя на Република Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, от делегацията, водена от Мустафа Карадайъ, при полагането на венец пред гроба му в мавзолея в Анкара. Всъщност това бе първата проява след пристигането в Турция на делегацията на ДПС, с която обяви присъствието си. Организацията по полагането на венец бе изцяло организирана от домакините, по правилата на официалния държавен протокол, предвиден за посещения на държавни глави. Разбира се една такава проява трудно би могла да се приеме за проява на уважение към България и нейния държавен глава. Но сериозно ни безпокои подтекста, на фона на организираните по време на тридневното посещение в Турция на Карадайъ срещи, проведените разговори и нескритите намеци, призиви и изразени очаквания на домакините за участие на ДПС в политическия живот в България на най-високо ниво. Не успяхме да прочетем надписа на панделките на венеца от чие име се поднася, но не се съмняваме в увереността на турските домакини, че жестът е израз на признателност от бъдещите управляващи турската провинция България.

Какво се очаква от българските политици в отговор на тази агресивна, колониална по същество политика от страна на нашия уважаван съсед, Република Турция? Приемането на законодателни, административни и практически мерки за:

Незабавна забрана на двойното гражданство за турски граждани. Двойното гражданство в Турция е забранено. За „сънародниците“, „петата турска колона в България“ се прави изключение и се допуска двойно гражданство. България не се нуждае от изключения!

Отказ от провеждане на разговори за промяна на българската образователна система и въвеждане изучаването на турски език в държавните училища.

Постепенно освобождаване на българската администрация от лица, изповядващи различна от българска идентичност.

Договаряне на обща стратегия с непосредствените български съседни държави – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния за противопоставяне на опитите за възраждане на Османските порядки на Балканите.

Незабавна забрана на ДПС като антиконституционна партия, създадена на етническа и религиозна основа; Подкрепата за дейността на ДПС от други политически субекти да се инкриминира като дейност насочена срещу сигурността и независимостта на суверенна България. Това се налага от обстоятелството, че докато ДПС развива легална дейност в България е непрофесионално да се квалифицира дейността на членовете и симпатизантите му като държавна измяна, каквито идеи се лансират. Карадайъ и неговите съмишленици открито декларират, че са турци, че родината им е Турция, че отстояват нейните интереси и че с действията си не нарушават българското законодателство, тъй като нямат професионални задължения или ангажименти да защитават интересите на България. И това ще продължи докато на ДПС се предоставят улеснения и условия да развива разрешена от българския закон дейност.

В светлината на така предлаганите мерки се налага спешно да се изработи политически защитима и правно-обоснована позиция на българската държава по въпросите на отношенията Европейски съюз – Турция.

Бихме приветствали положителни и отрицателни коментари и отзиви по изложените от нас факти и обстоятелства и предложени мерки и политически тези. По засегнатите въпроси България се нуждае от мнението на колкото се може повече от своите граждани.

11 юни 2021 г.