Нова Зора

Продължение от брой 27

“Шпигел”: Значи партията Ви е държала под зоркото си око?

Хайдегер: Знаех само, че моите съчинения не бива да се обсъждат, например „Платоновото учение за истината”. Изнесеният от мен през пролетта на 1936 г. в Немския институт в Рим доклад за Хьолдерлин, беше атакуван много злонамерено в списанието на Хитлеровата младеж „Воля и власт”. Започналата през пролетта на 1934 г. в списанието на Е. Крик „Народ в подем” полемика срещу мен, би следвало да се прочете от онези, които проявяват интерес. Аз не бях делегиран от немска страна на международния конгрес по философия в Прага през 1934 г. По същия начин е трябвало да ме изключат от участие в международния Декартов конгрес в Париж през 1937 г. Това предизвика в Париж такава изненада, че тамошното ръководство на конгреса - професор Брейе от Сорбоната от свое име ме запита защо не съм в немската делегация, аз отговорих, че ръководството на конгреса са може да се осведоми за случая от Имперското министерство на възпитанието. След известно време от Берлин дойде покана до мен да се присъединя допълнително към делегацията. Аз отказах. Докладите „Що е метафизика?” и „За същността на истината” се продаваха под тезгяха в обложка без заглавие. След 1934 г. ректорската реч, пак по указание на партията, беше иззета от книжарниците.

“Шпигел”: По-късно стана ли още по-лошо?

Хайдегер: През последната година от войната 500 от най-значителните учени и хора на изкуството от всички области, бяха напълно освободени от военна повинност. Аз не бях сред освободените, напротив, през лятото на 1944 г. бях изпратен оттатък Рейн да копая окопи.

“Шпигел”: От другата страна, откъм Швейцария е копал Карл Барт.

Хайдегер: Интересно е как стана това. Ректорът покани всички преподаватели. Той държа кратко слово в смисъл, че всичко това, което сега казвал било уговорено с околийския ръководител на националсоциалистите и с гаулайтера. Той сега щял да раздели всички преподаватели на три групи: първо - напълно годни, второ - полугодни и трето - негодни. На първо място от напълно годните беше назован Хайдегер, а по-нататък Ритер. През зимния семестър на 1944/45 г., след завършването на изкопните работи на Рейн, аз изнесох курс лекции под заглавие „Поезия и мислене” - в известен смисъл продължение на моите лекции за Ницше, т.е. на полемиката с националсоциализма. След втората лекция бях мобилизиран в народното опълчение. Аз бях най-възрастният от мобилизираните членове преподавателското тяло.

“Шпигел”: Може би вече можем да обобщим: като аполитичен, в тесния, а не в широкия смисъл на думата, през 1933 г. Вие сте попаднали в политиката на това евентуално ново начало...

Хайдегер: ...по пътя на университета...

“Шпигел”: ...по пътя на университета сте попаднали в това евентуално ново начало. След около една година Вие сте се отказали от поетата преди това функция. Но в едни лекции от 1935 г., които са публикувани през 1953 г. под заглавие „Въведение в метафизиката”, Вие казвате: „Това, което днес” - значи през 1935 г. - „се разпространява като философия на националсоциализма, но което няма нищо общо с вътрешната истина и величие на това движение (именно със срещата между планетарно определената техника и човека на Новото време), то днес хвърля своята въдица в мътните води на „ценности” и „цялости”. Думите в скобите едва при отпечатването през 1953 г. ли ги добавихте, за да обясните на читателя от 1953, в какво сте виждали през 1935 г. „вътрешната истина и величие на това движение” - т.е. на националсоциализма или поясняващите скоби ги е имало още през 1935 г.?

Хайдегер: Те бяха в ръкописа и отговаряха точно на моето тогавашно схващане за техниката, а не на по-късното тълкуване на същността на техниката като Ge-stell. Фактът, че тогава не четох това място се дължеше на това, че бях убеден в правилното разбиране на моите слушатели - глупавите и шпионите го разбраха иначе, така им се искаше.

“Шпигел”: Сигурно Вие бихте наредили тук и комунистическото движение?

Хайдегер: Да, непременно, като определено от планетарната техника.

“Шпигел”: Също и американизмът?

Хайдегер: Бих казал, че и него. През изминалите тридесет години междувременно би трябвало вече да е станало ясно, че планетарното движение на техниката на Новото време е сила, чиято величина не може да се подценява. Днес за мен решаващ е въпросът, как изобщо - и коя  политическа система - може да съответства на техническата ера? На този въпрос нямам отговор. Не съм убеден, че това е демокрацията.

“Шпигел”: „Демокрация” обаче е събирателно понятие, под което могат да се подведат много различни представи. Въпросът е дали все още е възможна трансформация на тази политическа форма. След 1945 г. Вие сте се изказвали относно политическите стремежи на западния свят и при това сте говорили за демокрацията, за християнския светоглед в политиката, а също и за правовата държава - всички тези стремежи Вие наричате „половинчатости”.

Хайдегер: Най-напред Ви моля да ми кажете, къде съм говорил за демокрация и това, което Вие приведохте? Но въпреки всичко аз бих ги нарекъл половинчатости, защото не виждам в тях действително противопоставяне на техническия свят, защото зад тях, според мен, стои възгледът, че по своята същност техниката е нещо, което човек държи в ръцете си. По мое мнение това не е възможно. По своята същност техниката е нещо, което човекът не владее.

“Шпигел”: Кое от току-що изброените течения, според Вас, би било най-добро за времето?

Хайдегер: Не виждам такова. Но все пак аз виждам тук решаващ въпрос. Най-напред би трябвало да се изясни какво разбирате под „добро за времето”, какво значи „време”? Още повече би трябвало да се попита дали съобразеността с времето е мерило за „вътрешната истина” на човешкото действие, дали меродавното действие не е мисленето и творчеството, въпреки заклеймяването на онзи обрат.

“Шпигел”: Набива се в очи, че във всяко време човекът не е могъл да се справи със своите инструменти, например чиракът на магьосника. Не е ли тогава прекалено песимистично да се каже: ние не можем да се справим с този много по-голям инструментариум на модерната техника?

Хайдегер: Песимизъм, не. Песимизъм и оптимизъм са становища, които в областта на сегашните размишления не дават много. Преди всичко обаче модерната техника не е „инструмент” и вече няма нищо общо с инструментите.

“Шпигел”: Защо трябва да сме в такава степен в плен от техниката?

Хайдегер: Аз не казвам в плен. Аз казвам, че все още нямаме път, който да съответства на същността на техниката.

“Шпигел”: Човек би могъл наивно да възрази: Защо да нямаме път? Всичко функционира. Строят се все по-мощни електростанции. Производството се разраства. Хората във високотехнологичните части на земята са добре осигурени. Живеем в просперитет. Какво всъщност липсва тук?

Хайдегер: Всичко функционира. Чудовищното е именно в това, че всичко функционира и функционирането все повече тласка към ново функциониране и, че техниката все повече тръгва и изкоренява човека от земята. Не зная дали това Ви плаши, но във всеки случай аз съм уплашен от това сега, след като видях снимките на Земята от Луната. Изобщо не ни трябва атомна бомба. Изкореняването на човека е вече факт. Налице са вече само технически отношения. Това, върху което човекът живее днес, вече не е земя. В Прованс наскоро имах дълъг говор с Рене Шар, поетът и борецът от съпротивата. В Прованс сега се строят ракетни бази и по невъобразим начин земята се превръща в пустиня. Поетът, който определено не може да бъде заподозрян в сантименталност и превъзнасяне на идилията ми каза, че лишаването на човека от корени, което протича сега, е краят, ако мисленето и поезията отново не се превърнат в ненасилствена сила.

“Шпигел”: Сега вече трябва да кажем: по-добре ние да сме си именно тук и по наше време като че ли няма да е необходимо да се махнем оттук, но кой знае дали предопределението на човека е да бъде на тази Земя? Би могло да се мисли, че човекът изобщо няма предопределение. Но все пак би могло да се види една възможност за човека и в това, той да направи крачката от тази Земя към други планети. Сигурно още дълго време няма да сме способни на това. Само че, къде е написано, че неговото място е тук?

Хайдегер: От нашия човешки опит и история, във всеки случай доколкото аз съм ориентиран, знам едно - всичко важни и голямо е възникнало само от това, че човекът е имал родина и, че е бил вкоренен в традиция. Днешната литература например е в значителна степен деструктивна.

“Шпигел”: Нас ни смущава думата „деструктивно”, след като и думата „нихилистично” е придобила обхватен смисъл тъкмо чрез Вас и във Вашата философия. Фрапиращо е изобщо да чуем по отношение на литературата, която Вие бихте могли и би трябвало да разглеждате като част от този нихилизъм, думата „деструктивно”.

Хайдегер: Бих искал да кажа, че литературата, която имам предвид не е нихилистична в смисъла, който аз влагам в тази дума.

“Шпигел”: Вие явно виждате, както и сте го изразили, едно световно движение, което изважда или вече е извадило на повърхността абсолютната техническа държава?

Хайдегер: Да!

“Шпигел”: Добре. Тогава естествено се поставя въпросът: може ли изобщо отделният човек да влияе върху тази плетеница от неизбежности, дали философията може да им влияе или пък могат да им влияят и двете неща заедно, като философията води индивид или много индивиди към определено действие?

Хайдегер: Ако мога да отговоря кратко и може би малко неточно, но все пак след дълъг размисъл: философията няма да може да предизвика непосредствена промяна в сегашното състояние на света. Това важи не само за философията, а и за всяко само човешко размишление. Вече само един Бог може да ни спаси. На нас ни остава единствената възможност в мисленето и поезията да подготвим готовност за появата на Бога или за отсъствието на Бога в един упадък, че с оглед на отсъстващия Бог ние ще пропаднем.

“Шпигел”: Има ли връзка между Вашето мислене и идването на този Бог? Има ли тук по Ваше мнение каузална зависимост? Смятате ли, че ние можем, с нашите мисли, да извикаме този Бог?

Хайдегер: Не можем да го извикаме с нашето мислене. Ние сме способни най-много да събудим готовността за очакването.

“Шпигел”: Не можем ли да помогнем?

Хайдегер: Подготвянето на готовността може би е първата помощ. Светът не може да бъде чрез хората, но не и без хората такъв, какъвто е и както е. Според мен зависи от това, че онова, което означавам с една отдавна наследена, многозначна, а сега е и изтъркана дума „битие”, се нуждае от човека за своето откриване, съхранение и оформяне. Същината на техниката аз виждам в това, което наричам „Ge-stell”, един често осмиван и може би несполучлив израз. Властването на „Ge-stell” означава: човекът е поставен на разположение, ангажиран и предизвикан от една сила, която става явна в същността на техниката и, която самият той не владее. Мисленето не изисква повече от това да помогне за това прозрение. Философията е завършила.

Следва