Нова Зора

От природния газ към водорода – От трън та на глог, че е по-висок!

Четиво за „зелените“ еколози, политици и самозвани енергетици, които са отсъствали не само от лекциите по климатология.

Водните пари и парниковия ефект

Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър. Този процес стои в основата на т.нар. парников ефект. Основните парникови газове в атмосферата на Земята са: водна пара, въглероден двуокис, метан, диазотен оксид и озон. Те влияят силно на температурата на Земята и без тях земната повърхност би била с около 33 °C по-студена, отколкото е сега.

Водните пари са естествен парников газ, който е отговорен за явлението парников ефект между 33 и 66%. По отношение на масата, водните пари са много по-разпространени (около 0,3% от атмосферната маса, в сравнение с около 0,06% за СО2), както и приблизително 80% от всички парникови газове по маса (приблизително 90 обемни процента). Ако се реализират директивите на Брюксел в полза на ВЕИ и водородното бъдеще, в замяна на изкопаемите енергийни суровини в планетарен мащаб, то вместо 36,5 милиарда тона емисии на СО2 към 2019 г. (без да се отчита необходимото задоволяване на непрекъснато растящите енергийни потребности и евентуален отказ от ядрена енергетика), ще се емитират няколко десетки милиарда тона водни пари в атмосферата. Те ще са продукт на водородната електроенергетика, от топлофикационните централи на водород, от индустрията, използваща водород!

Като се има предвид, че металите и материалите, от които се изработват и монтират ВЕИ-парковете, като мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други редки земни метали, а  и също цимент, и стомана за фундаментите, са високо енергоемки и неизбежно свързани с емисии на СО2, възниква въпросът дали ще се намали парниковият ефект или ще се мултиплицира многократно?

Освен това, за производството на водород ще се използва вода с определен химически състав, на който отговаря най-вече питейната вода, която е дефицитна в много региони в света, та дори и в Европа. Не случайно Германия и Франция планират да внасят от други страни необходимия им водород. Брюкселските „зелени“ идеолози предлагат изграждане на големи фотоволтаични и ветрови паркове в Северна Африка, като възнамеряват да използват електрическата енергия от тях за производство на водород. Кой да им каже, че трябва да мислят и за  местните жители, които и сега страдат от липсата на достатъчно питейна вода! Резултатът от „зелената революция“, за мнозинството жители на планетата, ще бъде катастрофален. Като в поговорката: „От трън та на глог, че е по-висок“! Парниковият ефект, вместо да се намали, ще се увеличи многократно, но богатите страни ще станат още по богати, а бавно развиващите се страни, ще обеднеят безнадеждно. За съжаление, България е сред обречените.

Големият въпрос е дали парниковите газове са единствените виновници за изменението на климата на Земята? И особено набеденият за главен виновник СО2! Защото има обосновани подозрения, че  това обслужва определени корпоративни и политически интереси. Идеолозите на „зелената революция“ упорито пренебрегват научните аргументи на редица многоуважавани, световноизвестни учени, за влиянието на космическите сили, на слънчевите радиационни цикли, на тектоничните процеси в дълбините на нашата планета и т.н.

Ако си представим Земята като гигантска ракета, а поредицата от вулканични изригвания акумулират ефекта на кратки включвания на помощните ракетни двигатели за корекция на траекторията й, ще стигнем, може би до извода, че под тяхно въздействие Земята няколкократно е сменяла полюсите си. Твърде вероятно е те да променят наклона на земната ос и скоростта й на въртене около нея. Всяка една от тези промени влияе на океанските течения, влияе и на движението на въздушните маси - съответно на локалните климати. С промяната на ъгъла на наклона на земната ос, се променя ъгъла на огряване на земната повърхност от Слънцето, което означава, че се променя и количеството енергия, която достига до нея. Промяната на параметрите на земната орбита може да промени глобалния климат както към затопляне, така и към нов ледников период, в зависимост от размера на ексцентричността на земната орбита. Тази ексцентричност определя дали Земята се приближава до Слънцето или се отдалечава от него. А всички тези природни процеси не зависят от желанията ни, не зависят и от всякакви човешки дейности.

Напоследък много „самозвани“ енергетици пропагандират идеите на Мао Дзе Дун от преди 60 години, налагани с директиви и датзибау: „всяко китайско семейство - металурзи, всеки дом - с доменна пещ“.  Новата редакция на цитата на Мао е: „Всеки дом - производител на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, а излишъците за продан“! В същото време се отричат като остарели концепциите за ползване на АЕЦ и ТЕЦ на лигнитни въглища за базови мощности, както в националните енергийни системи, така и в Обединената европейска енергийна система. Популистките пропагандни внушения включват уверения, че такава обединена енергийна система от десетки милиони малки и по-големи ВЕИ инсталации, ще се управлява от мощни компютърни центрове. Не е известно как те си представят управлението и поддържането на качеството на електроенергията - напрежение, реактивна и активна мощности, и честота, в такава система от безброй неуправляеми малки и големи енергийни ВЕИ. Без участието на базови централи е пълна утопия създаването на надеждна енергийна система. ВЕЦ не могат да ги заместят, защото зависят от наличието на достатъчно вода в язовирите им и то преди всичко за питейни и домакински нужди. Така че „абсолютни” гаранти са невъзможни. Сигурно има талантливи компютърни програмисти, които биха могли да разработят такава програма, но в същото време не бива да се забравя, че хакерите, срещу съответно заплащане, биха разбили системата на пух и прах.

Само за по-малко от година и половина Европейската енергийна система на няколко пъти бе пред разпад, било от човешка грешка, било от претоварване и недостиг на електроенергия или пък от излишък на такава, осигурявана от ВЕИ. Не съм сигурен дали пропагандаторите на тази „модерна европейска, енергийна стратегия“ си представят размера на финансово-икономическите щети, които ще понесат европейските страни, членки на Съюза, при един разпад на системата?

В момента редица европейски страни изпитват енергиен „глад“, тъй като има сериозен недостиг на природен газ. Запасите в европейските газохранилища са под необходимия за сезона минимум. Графикът за запълването им за зимата сериозно закъснява. Намаленият добив и доставките от норвежките находища не се компенсират от незначително увеличените доставки на руски газ. А корабите с втечнен такъв (LNG) се пренасочват към източноазиатските пазари, където търсенето е много по-голямо и съответно цената му е много по-висока. Затова много страни, между които са Германия и Франция, се обръщат към въглищата, чиято цена също скочи на световните пазари. Ако тази тенденция се запази и през следващите 6-7 месеца, то и изнежените западноевропейски граждани ще разберат какво е да плащаш скъп природен газ и скъпа електроенергия, и в същото време да мръзнеш. Тогава може и да проявят разбиране, защо източноевропейските граждани искат да запазят по-дълго в работа не само въглищните си мини и ТЕЦ, но и АЕЦ. При такава перспектива на непрекъснат ръст на цените на енергоносителите, закриването на базови мощности ще бъде последвано от финансово-икономическа катастрофа, с непредвидими последствия. Прагматичните германци и честолюбивите французи едва ли ще допуснат недостигът на електрическа енергия и природен газ в домовете им да стане всекидневие, а страните им да се превърнат в треторазрядни индустриални държави в световен мащаб. Техните управляващи политици сигурно не са забравили недоволството на парижани и протестите на „жълтите жилетки“. При една студена зима те могат да се повторят в много по-големи мащаби и с разрушителна сила в цяла Европа.  А може би тъкмо това е необходимо на техния най-голям приятел гарант?!

Като се има предвид всичко казано до тук, лъсва твърде необоснованата самонадеяност на „зелените“ европейски политици, да си мислят, че са в позиция да наложат своите енергийни „екологоопазващи политики“ в световен мащаб. Страни като Индия, Китай, Русия, САЩ, Япония и Южноафриканската република, да не говорим за арабските страни, Индонезия и южноамериканските страни, няма да приемат тенденциозно облагане с митнически такси на индустриалните им въглеродно обременени стоки и привилегированото отношение към вноса на индустриални суровини за производство на ВЕИ-съоръжения в Европейския съюз. Тъкмо Индия, Китай, Русия, ЮАР и южноамериканските държави, са основните износители на мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други редки метали, чийто добив и преработка са въглеродно обременени, но без тях европейските корпорации, които щедро спонсорират „зелената революция“, ще спрат производството на електромобили и ВЕИ-съоръжения. Световната търговска организация със сигурност няма да приеме „зелените“ митнически политики на управляващите в Брюксел.

Самозваните български „енергетици“ да не се престарават в стремежа си да се харесат на чуждестранните си спонсори и да погребват минно-енергийния комплекс „Марица Изток“! Замяната му с парогазови централи не може да има техникоикономическа обоснованост.

- Инвестициите в такива нови мощности са възвратими за не по-малък експлоатационен срок от 15 години;

- Експлоатационният им хоризонт е до 2030 г. в съответствие с европейските директиви;

- Цената на природния газ расте непрекъснато, в съответствие с повишаване на неговия ръст на търсене;

- Емисиите на СО2 ще бъдат два пъти по-малко, но цената за тях дотогава ще се удвои;

- Цената на произвежданата електроенергия ще бъде изключително висока и непосилна за битовите и индустриалните потребители.

Замяната на комплекса с ВЕИ и водородни инсталации към настоящия момент, е също високо рискова авантюра, за която някой трябва да поеме персонална, а не политическа отговорност. Големите индустриални европейски и извъневропейски държави, независимо от „зелената“ си климатична риторика, няма да затворят преди 2040 г. базовите си централи на местни и дори на вносни въглища, а също и атомните си централи в строеж и в проект. Такова е реалното поведение на Франция и Германия в ЕС, на Индия, Китай, Русия и др.

Безотговорните миненосци на разрухата, „зелените“ екоактивисти от Независимите правителствени организации, които са откровено зависими от чужди спонсори, и те трябва да преосмислят клеветническите си доклади до Брюксел, в които определят България като една от най-замърсяващите страни в Европа. И в света! Те трябва да се запознаят с информацията от Global Carbon Atlas за 2019 г., дадена в приложената таблица и да осъзнаят отговорността, която носят пред сънародниците си за погрома над българската енергетика и икономика!

България, най-бедната европейска държава, е намалила въглеродните си емисии от 105 млн.т. към базовата 1990 г. на 42 млн.т. към 2019 г. – преди епидемията, което е намаление с 60%! И това намаление не е достигнато от друга европейска държава. Още по-малко от тези, които ни се дават за пример - Испания, Финландия, както и от идеолозите на „зелената революция“ – най-богатите страни в Европа: Англия, Германия, Норвегия, Франция и Швеция. От енергийна, икономическа и социална гледна точка, потенциалът на Минно-енергийния комплекс „Марица Изток“ трябва да се запази през следващите 15-20 години. В противен случай икономическата и социалната разруха на държавата ни, е неминуема.

* Щерьо Щерев е роден на 24.06.1947 г. Завършил е Техникум по електротехника „Г. С. Раковски” в Стара Загора, ВМГИ „Св. Иван Рилски” в София, а през 1980 г. - квалификационен курс за технолози на големи рудници в Институт „Скочински” в гр. Люберци, Московска област. Бил е зав.-смяна; зам.-началник на участък; началник на разкривно-насипен комплекс в Рудник „Трояново-2”... В „Минпроект” ЕАД, София е заемал длъжността проектант – ръководител на група и главен проектант. Бил е зам.-председател на Комитета по енергетикаот 1992 до 1993 г.; главен проектант на рудник „Трояново-север”; бил е зам.-изпълнителен директор на Мини „Марица Изток”; заемал е длъжност началник отдел „Минно технологичен” в „Минпроект” ЕАД, София, а от 2001 до 2005 г. е бил изпълнителен директор на мини „Марица Изток”. От 2005 до 2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на „Минпроект” ЕАД. От март 2015 г. е зам.-председател на УС на НТС по Минно дело, геология и металургия.