Нова Зора

„О, сатрапи! Сатрапи!“, изригва великият Ботев в очерка „Примери от турско правосъдие“, публикуван през 1871 г. в „Дума на българските емигранти“: „...Жени, деца и девойки пищяха, мъже се лутаха насам-нататък...; заптиета се смееха, псуваха и със сопи пъдеха народа... И синджири дрънкаха из народа...“

Век и половина след публикуването на очерка, злодеянията, които поетът описва, се възпроизвеждат в демократичното ни, божем, Отечество, от майкопродавци, дегизирани в тоги на магистрати. Гаврят се с народа и го оковават както заптиетата по време на робството. Синджирите, днес перфидно наричат „решения“. Жени, деца и девойки продължават да пищят, мъжете продължават да се лутат безпомощно. И докато синджирите, наричани „решения“ се множат, нацията измира...

Българското правосъдие днес се различава само по форма от описаните от Ботев потресаващи „Примери от турско правосъдие“; и в двете „практики“, злодеянията са от такъв мащаб, че водят до физическо изтребление на нацията, до смърт... Така ще е, докато в днешното ни правосъдие ускорено се внедряват „магистрати“ с неонацистки уклон.

Наскоро стана известен случая със съдия Венета Цветкова. Отхвърляйки иска на прокуратурата за прекратяване регистрацията на „Български национален съюз Еделвайс“ (организация, cчитаща се за идеен наследник на пронацисткия „Легион“ на ген. Луков), в крещящо противоречие с установеното от историческата наука,[1] тя постанови акт, реабилитирайки по същество българския нацизъм. В действителност, съдии с неонацистки уклон от години вършеят в правораздаването. Да ги назовем ли или сами ще ги припознаем?

Неонацистки практики в т.нар. съдебна власт

Проповядването на фашистка идеология у нас е въздигнато в престъпно деяние, наказанието е до 3 години лишаване от свобода (чл.108 от НК). Ноторно известно е, че нацизмът е най-зловещото проявление на фашизма. Иде реч обаче не за проповядване, а за налагане на неонацистки практики и то от страна на длъжностни лица (магистрати). Зловещите факти, които бодат очите на обществеността, касаят не само наказателните дела, а и гражданските, съставляващи към 90% от всички производства. Преглед на делата срещу монополисти и групировки от мутренски тип – безнаказано практикуващи през последните десетилетия убийствени неонацистки практики, недвусмислено навежда на извода, че нараства броя на магистратите, които – ирелевантно, дали волно или неволно, съзнателно или по нареждане „отгоре“, – престъпват върховенството на правото; отказват да изпълняват точно Конституцията (КРБ) и законите на страната; да съобразяват длъжността си по съвест; да бъдат безпристрастни, обективни, справедливи; допускат злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, накърняващо права и законни интереси на гражданите и бизнеса; извършват фрапиращи нарушения на процесуалните правила; и бягат като дявол от тамян от установяване на истината! Основен процесуален прийом на „съдебните състави“ в десетки хиляди дела срещу монополисти, е ЛЪЖАТА!

Сблъскваме се и с демонстрираното от значителен брой магистрати противоправно убеждение за виновност. Подобна практика не може да се определи като „порок“, а като „извратеност“ на мисленето, като „сатрапски начин на мислене“.[2] Именно тази „извратеност“ ги сродява с нацисткото „разбиране“ спрямо „другите“, „неарийците“, – евреи, славяни, цигани, африканци и пр. untermenschen. Да, за някои магистрати, включително във ВСС и Инспектората на ВСС, ние – Гражданите-данъкоплатци, Народът, въздигнат от Конституцията във Върховен суверен, – сме untermenschen, не-човеци: досаждаме им с искове и жалби за справедливост и следва да бъдем „издухани“. Оттук и въпросът: такива магистрати във ВСС ли са или са в „СС“?

Въпросът не е реторичен. След като доброволно и съзнателно са приели да обслужват убийствените за нацията корпоративни (мутренски) интереси, престъпвайки по такъв начин клетвата по чл.155 от ЗСВ „в името на народа да прилагат точно Конституцията и законите на Република България“, несъмнено такива магистрати доброволно и съзнателно са се превърнали в клетвопрестъпници. Не само това. Обществеността отдавна бие тревога, че

Съдебната власт пълзящо се превзема от магистрати с неонацистки уклон

Доколкото такива магистрати доброволно и съзнателно членуват в съюзи и организации с квази неполитико-партийни отсенки, дори с неонацистки уклони, щедро финансирани от външни „донори“, чиито неприкрити цели са по-нататъшно разграждане на държавността и погубване на нацията; доколкото участието на магистрати в такива организации и съюзи е предпоставка за кариерно развитие; това несъмнено ги прави зависими от волята на фактори, за които върховенството на правото е изпразнен от съдържание „слоган“. Като зависими и по същество партийно оцветени, за такива лица не би трябвало да има място в заповяданата от Конституцията организация на съдебната власт.

Не би трябвало, ала именно те са част от корумпираната съдебна система, от раковото образование, обхванало всички сфери на държавния, политическия и обществения живот. Само 27 ли са магистратите, за които е налице съмнение за притежавани от тях банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина?[3] Защо досега няма наказани по високите етажи на властта, където са съучастниците на организираната престъпност? Защо най-големи подкупи се дават в съда, според доклад на Transparency International, цитиран от в. „Сега“ през 2006 г.?[4] Защо в доклад на Европейската комисия от края на 2020 г., цитиран от „Дойче веле“, още по-алармиращо се сочи съдебната система като главна пробойна на България?[5]

Очевидно представянето на съдебната власт не само не се е подобрило за две десетилетия, а фрапиращо се е влошило. Резултатът е: два милиона български граждани пратени в отвъдното и други над два милиона – да търсят насъщния „в тая пуста чужбина...“

Съучастници в демографската катастрофа?

При почти 9 милиона население през 1989 г., за три десетилетия „преход“ – без да е преживяла опустошителни войни, природни бедствия, епидемии, – България губи над 23% от националния си генофонд и от 27-мо място в световната индустриална, образователна и социална класация, днес е на едно от първите места в света, но... по смъртност. И основна „заслуга“ за тази гибелна тенденция е на т.нар. съдебна власт, която абдикира от охраняващата й функция, от задължението, заповядано в чл. 117, ал. 1 на КРБ, да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата срещу възможни посегателства и несправедливости от чиновници и мутри, самообявили се за държавата.

Демократичната ни Конституция от 1991 г. не е отменена. Но на практика България се управлява с подзаконови актове и имитация на закони приемани от мутренското парламентарно мнозинство, чиято единствена цел е да създава утежнения, да нанася вреда на законните интереси на гражданите и бизнеса; да създава „закони”, които не съдържат обективното право; а „закони”, които целят разрушаване на демократичната, правовата и социалната държава. Едва ли грамотен човек ще отрече

Приликите с нацистки практики

Академичните изследвания са категорични, че след възкачването на Хитлер във властта, държавата в нацистка Германия започва да притежава мними функции. Според Ернст Френкел, налице са едновременно две държави: “нормативна“ – на Ваймарската конституция и „прерогативна” – на нацистките закони и разпоредби. Нацистите поддържат нормативната държава, за да запазят капиталистическия ред и частната собственост, както и да упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато прерогативната държава на нацистката партия притежава върховната власт по всички политически въпроси.[6]

„През първите години на своята власт”, сочи Хана Аренд в класическия си труд „Тоталитаризмът“, „нацистите стоварват цяла лавина от закони и декрети, но така и не анулират официално Ваймарската конституция. Почти не посягат на гражданските служби... дори след издаването на Нюрнбергските закони...” [7] Но Ваймарските закони, гарантиращи правата на гражданите, без да бъдат отменени, арогантно са суспендирани.

„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и партията, са отношения между привидна и действителна власт, при които държавният апарат обикновено бива представян като безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на партията”, уточнява Х. Аренд.[8]

Също както в България, съдебната власт в Германия абдикира от задължението си да възпре нацисткото нашествие. Резултатът е: разрушаване на демократичната правова държава на Ваймарската конституция; шест години опустошителна война; тотална разруха и загуба на близо 9% от националния генофонд.

Кой трябва да възпира злодеянията в съдебната практика?

КРБ заповядва това да е задължение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Само че досега не се е случвало. Нека припомним какво извърши в края на 2007 г. ВСС, за което през 2008 г. информирахме обществеността чрез българското издание на Le Monde Diplomatique;[9] а и на страниците на „Нова зора“: многоуважаемите членове на ВСС си инкасираха по 20 заплати, декларирайки, че излизат от съдебната власт!!! И нямаше кой да ги спре. Макар чл. 130 и следващите от глава Шеста (Съдебна власт) на КРБ, категорично да са разписали, че ВСС е част от съдебната власт!!!

Няма майтап, драги читателю. Нагло, но е факт. Тогава това бе стойността на едно жилище. Точно така! Ние, гражданите-данъкоплатци, купихме по едно жилище на всеки от току-що избраните членове на ВСС. С изключение на двама от състава на ВСС – достойните Капка Костова и Галина Захарова, които отказаха да се включат в тази мерзка далавера.

Оттогава ВСС престана да бъде легитимен. Не само поради далаверата на обогатилите се за наша сметка „членове“, че уж били „излезли“ от съдебната власт. А и защото самият акт, по силата на който ВСС е създаден – Законът за съдебната власт (ЗСВ, обн. ДВ бр.64/2007) е нелегитимен. Приет е 15 години след преклузивния законен срок, който изтече на 12 юли 1992 г., както  напомня статията „Що е съдебна власт и има ли тя почва у нас?“ („Нова зора“, бр. 27/2021).[10] Как тогава ВСС ще санкционира магистрат, престъпил законите и увредил гражданите, бизнеса или държавата, след като самият ВСС е заченат в порок, а членовете му от самото начало са затънали до гуша в „шмекерии“, най-невинната от които е инкасирането на 20 заплати!

Особено фрапиращ е неотдавнашния отказ на ВСС да разгледа внесеното от правосъдния министър проф. Янаки Стоилов искане за отстраняване на Главния прокурор. Магистратите от ВСС (наследници на тези, които през 2007 г. обявиха, че уж излизат от съдебната власт!) възприемат следната формулировка: „ВСС оставя без разглеждане като недопустимо внесеното предложение от министъра на правосъдието на Р. България за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев“. Възможно е тази формулировка да има основание. Но обществеността така и не научи какво е основанието, нито какви са съображенията за възприетата от ВСС „недопустимост“. Неизвестни са и мотивите за отказа. А още в първи курс се учи, че немотивиран съдебен акт е недействителен. В този смисъл е и ТР № 7 от 30.06.2020 г. на Конституционния съд: „Разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му.“

Е, как искаме да функционира нормално и законосъобразно съдебната власт, след като тези, които трябва да възпират и съответно да санкционират незаконосъобразни действия на магистрати, сами престъпват Закона?

Несъответствие с европейските изисквания

През май 2008 г. пак в Le Monde Diplomatique информирахме за приетото на Осмата конференция в Страсбург (21-23 ноември 2007 г.) Становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии относно насоки за структурата и ролята на висшите съдебни съвети, като основен елемент за постигане баланс между трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна в държавите, съблюдаващи върховенството на закона.

Разбира се, препоръките се отнасят само до държавите, които съблюдават върховенството на закона. Доколкото България едва ли попада в този списък, нашите “законодатели” могат да продължават да се преструват на умрели лисици. А ВСС да продължава да крепи самоизфабрикувалата се корумпирана съдебна система.

Грамотният читател обаче веднага ще установи фрапиращото разминаване между разписаните в ЗСВ задачи на ВСС и тези – в Основните положения на Становището на Консултативния съвет на европейските съдии за структурата и ролята на висшите съдебни съвети, публикуван в https://rm.coe.int/168074779b.

14 години след Становището на Консултативния съвет на европейските съдии, нашите, божем, „законодатели“ нямат никакво намерение да изпълнят със съдържание дейността на ВСС според европейските норми, така че да гарантират:

- независимост на съдебната власт от другите власти според принципа за разделение на властите;

- равенство на гражданите пред съда;

- ненамеса на политически органи, парламента, изпълнителната власт;

- прилагане на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека;

- ефективен смесен състав на ВСС, гарантиращ легитимност на съдебната власт;

- абсолютна прозрачност при осъществяване дейността на ВСС;

- разглеждането на жалби на граждани срещу магистрати.

А какво да кажем за т.нар. Инспекторат?

Инспекторат или „метачи“ на истината?

Въпреки хилядите сигнали на обществеността за фрапиращи нарушения и произвол на отделни магистрати, Инспекторатът на ВСС досега не реагира адекватно на заплахата за обществения ред от престъпните по същество действия на такива магистрати, не съобразява ефективно задълженията си по чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. И най-вече – третира сигналите с противоправното убеждение за виновност на авторите им и ги препраща на „престъпните“ съдии за „становища“. Все едно да се иска от овластения убиец да дава обяснения, че не е убиец?

На пресконференцията, например, на тема „Академици срещу престъпни съдии“ с водещ социологът проф. Михаил Мирчев, проведена на 07.12.2017 г. в СБЖ, по инициатива на 45 учени, покана бе изпратена на Главния инспектор на ВСС (вх. № 37767/04.12.2017г.).  Но Главния инспектор не се озова, поне „от кумова срама“, както казва народът, към подписалите академици Георги Марков и Васил Гюзелев, кандидатът за президент проф. Иван Маразов, кандидатът за вицепрезидент доц. Румен Воденичаров, чл. кор. проф. Васил Проданов, бившият ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ чл.кор. проф. Иван Илчев, проф. Андрей Пантев, проф. Аля Таджер, депутатът проф. Иво Христов и други...

Налага се впечатлението, че Инспекторатът на ВСС хич не го е еня за тревогата на водещи представители на академичната общност срещу развихрянето в съдилищата на „престъпни съдии“ – съучастници на мутри и престъпни организации с неонацистки уклон, безнаказано осъществяващи деяния, засягащи държавни и обществени интереси и интересите на гражданите в такава висока степен, че подриват основите на държавността и личностната ценностна система. Не може, следователно, действията на магистрати с неонацистки уклон, доброволно и съзнателно превърнали се в клетвопрестъпници, да се приемат за нарушения. Високата степен на опасност за гражданите и обществото е онова именно качество, което превръща действията им в деяния, в престъпления.

Всеки, който се е опитал да търси съдействие от Инспектората срещу престъпни по същество действия на магистрати, е оставал омерзен от отговорите на „инспекторите“. Просто, човекът не е знаел, че действителната, неофициално разписана задача на инспекторите е да „замитат“ истината. А българският данъкоплатец нека се замисли дали да продължава да  плаща заплати на съучастници, по същество, на престъпни магистрати.

Има ли изход?

Изходът е в създаване на легитимна съдебна власт в съответствие със заповяданите в § 4, във вр. с § 3, ал. 2 на ПРЗ на КРБ устройствени и процесуални закони за организация на съдебната власт; съдебната власт действително да стане независима в съответствие с чл. 8 и чл. 117, ал. 2 на КРБ, ефективно да охранява интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Защото без наличието на легитимна охраняваща власт е немислимо да възкресим държавността и бъдещето на нацията.

Естествено, съществуващата сега нелегитимна, разядена от корупция съдебна власт, следва незабавно да бъде разпусната. В България все още има достойни магистрати и хабилитирани правници, които да поемат правораздаването докато се създадат нови устройствени и процесуални закони в съответствие със заповяданите от КРБ принципи за независимост и организация на съдебната власт.

Създаването на легитимна съдебна система обаче е изключително отговорна задача, за да бъде оставена единствено в ръцете на правници. Доколкото е от жизнена важност за оцеляването на нацията, необходимо е участниците в тоя процес да са с доказани професионални, делови и морални качества. Имаме не малко достойни професионалисти – непоразени от корупцията магистрати и хабилитирани правници, както и граждански активисти със задълбочени познания в правото, администрацията и добрите европейски практики, които да бъдат ангажирани в този съзидателен процес. Естествено е този процес да продължи години, за да се стигне до действително качествен проект на правосъдната сграда, който да гарантира ефективност в настоящето и да е насочен с десетилетия към бъдещето. В който, дейността на Инспектората към ВСС да придобие ново съдържание...

А думата „реформа“ да се забрани като мръсна дума!

Буди тревога обаче говоренето в 46-то Народно събрание тия дни, което навежда на извода, че почитаемите народни представители едва ли разбират пред какви отговорности са изправени, след като повтарят като папагали „реформа, реформа“. Нека за сетен път повторим: всеки, който говори за ре-форма, или е неграмотен, или е шарлатан. Защото промяната на формата, не води до промяна на съдържанието, до смяна на порочната система, която убива.

Особено „гротескно“ е глаголеното за ре-форма на съдебната власт. Това е нон-сенс! Може ли да се реформира нещо, което не съществува легитимно в правния мир? Мнозинството несъмнено няма правни знания. Но ония, с „тапия“ за юристи, очевидно са били за гъби в часовете по конституционно право. Поне да бяха прочели в „Нова зора“ (бр. 27/2021) статията „Що е съдебна власт и има ли тя почва у нас?“, набрала за дни над 20 хиляди читатели и в електронния сайт поглед.инфо.

Време е политическото говорене да се трансформира в осъзнато политическо действие. Ако почитаемите депутати в 46-то НС осмислят това, преодолеят личностната си неприязън, съберат квалифицирано мнозинство за създаване на легитимни закони на съдебната власт, това ще е първата стъпка към възстановяването на държавността и оцеляването на нацията. А българското общество ще престане да се лута в търсене на загубеното правораздаване.*

* Цитираните източници от 1 до 10 се съхраняват в редакцията, която ще ги предостави на всеки, който се интересува.