Нова Зора

В центъра на София, на пл. „Бански“, на 16.09.2021 г., бе открит бюст-паметник на американския президент Удроу Уилсън, наричан още „Спасителя на България“, който е помогнал за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война (1914-1918 г.).  Идеята е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България. Тя е била подкрепена от общественици, интелектуалци, от КРИБ, кметът Йорданка Фандъкова, главният архитект на Здравко Здравков, доц. Тодор Чобанов. В Инициативния комитет са и акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, проф. Андрей Пантев, проф. Валери Стефанов, проф. Кирил Топалов.

На откриването присъстваха представители на българския политически и интелектуален елит, както и много представители на съдебната власт. Сред гостите бяха бившият президент Георги Първанов, проф. Стоян Денчев, Тодор Чобанов, Ясен Тодоров, главният прокурор Иван Гешев, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, шефът на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, актьорът Калин Сърменов, проф. Веселин Янчев, аташето по образование в посолството на САЩ Брент ЛаРоса, индустриалецът Кирил Домусчиев, шефът на БТА Кирил Вълчев, ген. Константин Попов, зам.-кметът на София Данчо Барбалов, членове на ВСС, магистрати и много граждани. Монументът е по проект на скулптора Георги Чапкънов и е поставен в градинтката между Централната баня и джамията „Баня баши“. Решението за издигане на бюст-паметника е било взето от Столичния общински съвет на 23 април т.г.

След края на Първата световна война 28-ят президент на САЩ (1913-1921 г.) Удроу Уилсън, се опитва да защити границите на победените държави и да постигне справедлив мир в света. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „14-те точки” като предлага създаването на Обществото на народите - световна миротворческа организация, която да се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в границите на Царство България. Той категорично се противопоставя на това България да бъде жестоко наказана, заради участието й във войната, както иска Великобритания. Защитава позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини трябва да останат в границите на българската държава. С решителната си намеса Уилсън предотвратява осъществяването на огромните териториални претенции на Сърбия, Гърция и Румъния спрямо нашата страна, както и нейното ликвидиране като държава и разделянето й на три района, подчинени на нейните съседи. Президентът е категоричен, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Въстава срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще. Затова настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.

Уилъсн осуетява плана за ликвидирането на българската държава, но разумната му политическа програма среща яростния отпор на европейските империалистически сили от Антантата, които са победители във войната, вследствие на което по-голямата част от 14-те му точки не са приети. Възмутен от налаганата късогледа и отмъстителна политика спрямо победените във войната държави, той напуска конференцията и се завръща в САЩ. За неговата упорита борба за справедлив и траен мир е удостоен през 1920 г. с Нобелова награда.