Нова Зора

Президентски и парламентарни избори 2021

„Никъде не се лъже толкова много, както на лов, на война и преди избори“, казвал прочутият германски канцлер Ото фон Бисмарк. За тази констатация се сещаме винаги, когато у нас закипят предизборни страсти и кандидатите за властта заобикват гласоподавателя така, както и родителите му не са го  обичали. Понякога в лова на избиратели се включват, наред с „партиите на статуквото“, и политически проекти, претендиращи да са изразители на истинските, изконните интереси на гражданите, областите, нацията и държавата като цяло.

Дали ще се нарекат Реформатори, Демократи, Родолюбци, Партии на промяната, или Партии на протеста, всички те бичуват Статуквото и уверяват, че нямат нищо общо с него, ако и от думите им да лъха същият популизъм, какъвто има в изобилие и в речта на управлявалите преди тях. Десни, леви или центристи на думи, целта на всички е една - Солунската митница. Сиреч властта, чрез която ще могат да „раздават порции“ на приятелски обръчи от фирми, на съпартийци, близки и роднини. Тази система, разбира се, не е от вчера, а е описана още от Захари Стоянов като „зетьо-шурьо-баджанакизъм“. Летописецът на Априлското въстание е имал предвид порядъка в Източна Румелия преди Съединението, но събитията след това са му дали достатъчно основания за генерализиране на гореспомената констатация. Преминала през различни държавни устройства – от монархия, през пролетарска диктатура, до парламентарна демокрация, България неизменно се е сблъсквала с рецидиви на описаното от Захари функциониране на властта в Източна Румелия. Фактът, че този уж свободен и независим народ позволи 12 години да бъде лъган и ограбван от един почти тоталитарен режим, не говори добре нито за народа, нито за политиците. Но и опитът за смяна на модела „Борисов“, заменяйки го с друг, подобен на него, не е добра атестация за съавторите на тази „промяна“. Дали се наричат „Има такъв народ“, „Демократична България“, или „Изправи се БГ- Ние идваме“ , все тая: както в баснята „Орел, рак и щука“, товарът си е още там. На мнозина оптимисти им се иска проектът „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Асен Василев и Кирил Петков да влее свежа струя в застоялия въздух над българското политическо блато, но инстинктът на българина го прави предпазлив, подозрителен и недоверчив към всички, които му обещават светло бъдеще. Неслучайно народът е казал, че на малко прасенце и на нов началник не бива да се радваш предварително, понеже не се знае каква свиня ще излезе. Това важи и за кандидатите за президент, които партиите на статуквото ще крият до последния момент в ръкава си, както и за тези, които се самоопределят като алтернативни на президента Радев. „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!“, пише Левски за едно друго време. А пък опитът с „Има такъв народ“ (ИТН), формацията на шоумена Слави Трифонов, която пропиля две възможности за сформиране на редовно правителство – в 45-то и 46-то Народно събрание, показа, че тя е в състояние да провали и третата. Въпреки оптимизма на своя лидер, че в 47-то Народно събрание ще бъде сформирано правителство „на всяка цена“. Как ще стане това, когато тези, които яхнаха миналогодишните протести, не си говорят нормално, а се клеймят едни други като предатели, рекетьори, корупционери, зависими и поддръжници на Борисов, Доган и Гешев? Как ще приемат за свой партньор проекта „Продължаваме промяната“, който приканва „почтените“ във всички партии да се присъединят към него? Дали електоралният му потенциал ще остане на ниво 8-9, или 11 процента, както твърдят сега социолозите, или той ще обере каймака от протестния вот? Заявката на Кирил Петков с десни мерки да постига леви цели не е най-странната идеологическа мешавица, която сме чували. Вече сме били свидетели, как лявата БСП, председателствана от днешния лидер на ПЕС Сергей Станишев, въведе плоския подоходен данък от 10%, оправдавайки се с останалите участници в правителството на тройната коалиция - НДСВ и ДПС. Почти четвърт век тази дясна мярка виси над главите ни като Дамоклев меч. И нито икономиката се осветли повече, нито хазната се напълни. Корупцията, течовете и кражбите на публични средства продължиха и достигнаха своя апогей при трите правителства на Бойко Борисов. Това забелязаха и отвъд Атлантика, и чрез санкциите по закона „Магнитски“ удариха през ръцете „най-големия дарител“ на ДПС, Делян Пеевски, плюс няколко крадливи герберски заместник-министри. От ДПС обаче заявиха, че някой в България е подвел Държавния департамент и Министерството на финансите на САЩ, но да протестират пред Херо Мустафа не посмяха. Макар да се бият по гърдите, че са единствените евроатлантици в България. Не смеят да протестират и депутатите ни в Европарламента. Затова пък гласуват или се въздържат от гласуване на странни и отвратителни декларации и резолюции, насочени срещу семейството и традиционните ценности. Ако Станишев беше днес министър-председател и лидер на БСП, като нищо щеше да прокара и Истанбулската конвенция, и Резолюцията на ЕП в подкрепа на еднополовите бракове и ЛГБТ общността.

Все пак, да внимаваме с предизборните обещания за почтеност, честност и защита на интересите на българските граждани. Защото такива клетви се сипят и от устата на бившите управляващи, доказали колко им пука за народа, дето им гласува. Щастието, благоденствието, здравето и образованието на хората не са нито леви, нито десни или центристки понятия. Както и патриотизмът не може да бъде ляв или десен: него или го има, или го няма. Впрочем понятията ляво и дясно в политиката водят началото си от Националния конвент във Франция, сформиран след Великата френска революция от 1789 г. В него левите се наричали якобици и отстоявали интересите на дребната буржоазия, пролетариите и бедняците изобщо, докато в дясната страна на залата на Конвента заседавали жирондинците, представители на едрата буржоазия, за които революцията била завършила. В центъра на залата пък седели представителите на т.нар. блато, които подкрепяли ту левите, ту десните, според моментните си интереси. Абат Сиейес преживял и якобинския терор, и терора на реакцията, без нито веднъж да вземе думата. Запитан какво е правил през всичкото това време, той, според Стефан Цвайг, дал следния гениален отговор: „Живях“.

В нашия парламент също имаше такива мълчаливци, които бяха наречени депутати-риби. Но не те, а кресльовците излизаха на трибуната, за да отвратят допълнително народа от Народното събрание и парламентаризма изобщо. Впрочем, и по-рано парламентът не се ползваше с висок обществен рейтинг, но от 44-то до 46-то Народно събрание се копаеше под дъното, достигайки до пълно обезсмисляне на тази институция. Как да има престиж един парламент, председателстван от особа, която премиерът Борисов титулува ПКП? И, който имаше за заместник-председатели хора като Валери Симеонов и Веселин Марешки, които се наричаха един друг политически проститутки? Последният беше със снет имунитет и ако имаше истинско правосъдие, отдавна да е в затвора.

За жалост не са особено оптимистични и прогнозите за 47-то Народно събрание. Последното проучване на Маркет Линкс показва, че участниците в следващите избори за парламент се ползват със следната обществено подкрепа: - ГЕРБ–22,5%; БСП-14,5%; ИТН-13,5%; ДБ-11,9%; „Продължаваме промяната“ - 11%; ДПС-9,8%; ИБГНИ - около 4% и „Възраждане“ - под 4%. Впрочем проектът на Асен Василев и Кирил Петков се регистрира в ЦИК на 22 септември с мандата на ВОЛТ и „Средна европейска класа“, но отказва общи листи с ДБ и ИБГНИ. Защото Петков и Василев не желаят други да им диктуват състава на предизборните листи. Особено такива с големи претенции без покритие и със съмнителна почтеност, след като са сменили по няколко партии.

Ако това съотношение се запази, като нищо ще продължи да ни управлява служебно правителство, назначено от президента, бил той Румен Радев или някой друг. До потретването на упражнението с предсрочните парламентарни избори през 2022 г.. И то, в условията на коронакриза и галопираща инфлация, заради скока в цените на природния газ, електричеството и петрола. Нали Борисов беше обявил „пълна диверсификация“ на газовите доставки? Нали щяхме да внасяме евтин природен газ от Азербайджан? Нали построи за 3,5 милиарда лева газопровода „Балкански поток“? Всичко се оказа един герберски син балон, както и довършването на проекта АЕЦ „Белене“ и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. От големите енергийни проекти, до магистралите и пречиствателните станции и ремонта на язовирите, всичко е или пиар, или корупционни схеми. Ако избирателят и този път се остави да го водят емоциите и розовите предизборни обещания, ще получи това, което заслужава: познатото старо, но в по-големи количества. Сиреч, обновения (като опаковка, б.а.) модел „Борисов“, в изпълнение на самия Борисов, или на някой негов наместник, „нов кърджалия в нова полуда, кой предал брата, убил баща си“. В Деня на независимостта, „лидерът“ изригна отново срещу президента Радев и тези, които му отнеха играчката на властта, като размаха заплахата от фалшифициране на изборните резултати посредством предварително подготвени флаш памети, на които били качени изборните протоколи. И когато дрънкаше тези глупости, от лявата му страна седеше бившият кмет на Пловдив Иван Тотев, специалистът по превръщането на редовни бюлетини в невалидни. Нали си спомняте за един аудиозапис, на който Тотев учеше съпартийците си как с едно драсване на перото като членове на изборни секции да превръщат в невалидни бюлетините, подадени за „неправилни“ партии? Същите опорки за готвеното фалшифициране на резултатите от машинния вот се излъчват ежедневно по „патриотичните“ телевизии СКАТ и Алфа. Което подсказва за готовността на ВМРО, НФСБ, ПП „Воля“ и „Атака“ отново да се прегърнат с ГЕРБ, пък каквото било-било.

В атаката срещу президента Радев се включи и председателят на ВКС Лозан Панов, обвинявайки го в неглижиране на реформата в съдебната власт. Човекът е с изтичащ мандат и очевидно си търси нова място под слънцето. Но трябва да му се напомни, че точно ръководеният от него ВКС освободи един австралийски убиец. Джок Пол Фрийман и той напусна България без да плати един лев на семейството на убития от него български студент. И отново ВКС спасява кожата на Веселин Марешки, като не потвърждава присъдата му от 4 години затвор, потвърдена на втора инстанция. Остава само от ДБ да издигнат кандидатурата на Лозан Панов за президент. Вероятно има и по-лоши варианти, но тях ги очакваме от ГЕРБ-СДС, ДПС и обединените-разделени патриоти.