* * * Ах, тоя стрелнат в мъглите Рожен! От слънце ресан, от вихри рошен. С трева – постелка, с камък – възглаве, който го види, не го забравя. Над синя преспа омайно цвете напъпва зиме, разцъфва лете. Пастири сучат кръстати върви, в ручеи рипат луди пъстърви. В хайдушка диря върви гайдаря и с ясна гайда сам разговаря. Слуша го Рожен, сладко унесен... Какво е Рожен без харна песен! Пушка да пукне, гора се люшка... Какво е Рожен без вярна пушка!