Нова Зора

„Бъдещето зависи от това, което правим в  момента“

Махатма Ганди

Съдържанието на всички интервюта, изказвания и отговори на въпроси от инициаторите на „Продължи промяната“ би могло да се резюмира във “Всичко е бизнес и ние ще ви го докажем“.

Това произтича и от досегашните действия на господата Петков и Василев, а именно повече ред в приходите и разходите, но той изглежда само като промяна уредбата на витрината на българската държава. Променят се места на важните манекени, на самите манекени, на аранжировката на рекламното пространство, но какво става отзад, зад витрината, остана скрито за обществото.

Няма и публични становища по важни актуални теми на обществото, критики към програми и политики от страна на членове на формацията, от които да се вижда и гражданската им позиция. Дипломи и постове в разни организации не са достатъчни за даването на доверие за управление на държавата. Защото досега няма отговор от тях на такива въпроси, които да дават основание, че ще има наистина промяна в икономическия модел на България като структура и съдържание, а не просто желание, а може би и задача за смяна на паричните потоци. А именно:

• Смятат ли да върнат откраднатите и изнесени от България финансови ресурси, а не угодно да ги забравят? „Кой пил-пил, който грабил-грабил“ – ние започваме на чисто”. Това е приемливо за тях, защото не са от ограбените, но обществото е изстрадало тези ресурси. Така ли трябва да се разбира тяхното условие, че биха работили с ГЕРБ и ДПС, ако си признаят за корупцията? Или срамежливото и повърхностно споменаване, че концесионерът на Челопеч трябва да плаща повече и нито дума за другите концесии.

• Защо не пледират за внедряване на стандарта БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“, а го подменят с един нерегламентиран, а дори позволяващ корупция и толериране сертификат „Община без корупция“? Дори в приетата на 11 март 2021 г. „Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.“ не се споменава този стандарт.

• Само общините ли са източник на корупция или източникът се крие в управлението на държавата? Дали борбата с корупцията разбират като чистосърдечни признания или като система от мерки, контрол и наказателна отговорност за лица, допуснали възможности за съществуване на корупцията по законен и незаконен път? Резултатите от досегашната им дейност може да се разглежда като намерение, но е и като решителност, която трябва да се доказва ежедневно. Защото не обръщат внимание на общественото мнение, а действат по някаква свое разбиране за изкореняване на корупцията.

• Смятат ли да променят структурата на българската икономика като баланс между малките, средните и големите фирми, като персонал и оборот? Наблягането на стартиращите фирми и подценяване на дела на средните (49-250 заети), е като да очакваш от фойерверки да се запали пожар. Възможно е, но колко дълго този огън ще гори? В България фирмите с персонал 1-9 заети съставляват 93,05% от всички регистрирани, а от 10 до 49 - 5,72%  или общо 98,79%. Как такива компании могат да устоят на конкуренцията на  международните компании? Едва ли с еднократни иновации, ограничен производствен капацитет и да имат устойчиво развитие? В тях са заети близо 53% от заетите лица (над 1 милион), този контингент е най-податлив на всякакви кризи, и тяхното състояние ще оказва силно влияние върху БВП (Брутен вътрешен продукт), върху социалния мир и икономическия растеж. (Таблица 1)

• Смятат ли обещаващите едва ли не чудеса от „Продължаваме промяната”  и как, респ. в какви срокове, да повишат авторитета на България по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, по който показател изоставаме на 50% от Европа и до 3 и повече пъти от високоразвитите страни? (Таблица 2)

Това е интегрален показател за стандарта на живот, за нивото на технологиите, нивото на образованието, на науката и т.н.

• Как смятат да сменят профила на участието на МСП в БВП на България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска с най-малки възможности за икономически растеж?

•  Как смятат да решат проблема с икономическия дисбаланс между отделните региони в България? В Плана за възстановяване и устойчивост няма заложени мероприятия в това направление. (Вижте „Загиването на България е планирано и в Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027”.

• Какво им е отношението към този подход на ЕС?

•Да смятаме ли, че имат намерение да търгуват и умиращите населени места (1315 към момента), вместо да реализират индустриален модел за всеки регион, област?

•  Имат ли намерение да търсят баланс между държавната, частната, кооперативната и обществената собственост? В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “FortuneGlobal 500” делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014 г.  А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „OwnershipandGovernanceofState-OwnedEnterprisesACompendiumofNationalPractices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Значи се търси оптимизация на собственостите, за да се осигури устойчиво развитие на държавите.

• Какви са техните виждания за осигуряване на устойчиво развитие на България в аспект на национална сигурност и икономическа независимост?

• До каква степен ще допуснат българските фирми да са независими от чужди интереси, капитали и съсобственици?

• Ще използват ли публично-частното партньорство (но не в проявлението „концесия“) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика, в която Държавата да играе ролята на предприемач (временен инвеститор)?

• Ще поставят ли културата, езика, историята и нейните фортпостове зад граница, на тезгяха? Ще докажат ли, че милеят за миналото, настоящето и бъдещето на България като тяхна родина и ще съхранят ли тези елементи за принадлежност към нея за децата и внуците?

• Каква ще бъде външната им политика, изразяваща се в отношение към глобализацията, неолиберализма и неговите проявления в Истанбулската конвенция?  Под знамето на ЛГБТ ли ще решават демографската криза в България и състава на управленските съвети на фирмите в България като подражание на САЩ? С овча кроткост ли ще приемат указанията на великите сили, на натрапени съюзници и на лукави покани за участие в съюзи, проекти и мисии?

• Как ще чуват гласа на обществото по актуални теми? Досега нямаше реакция на твърде много публикации за дискусия с тях. Или вече са ампутирани към общественото мнение от желанието за власт и безалтернативно изпълнение на неясни поръчения?

Посочените теми отсъстват изцяло или частично от програмите на всички партии. Ако няма реакция от двамата „спасители в ръжта”, то те ще станат поредните продавачи на розови обещания.

Техните отговори ще бъдат и критериите, по които ще се оценява бъдещата им дейност. А ако не ги дадат, значи или се страхуват, или имат задни мисли и планове.

Тези въпроси не изчерпват една визия за управлението на България към икономически растеж и благоденствие. Едно допълнение в този смисъл ще може да предизвика само повече уважение към заложената цел: „Да се промени България  така, че да се гордеем с нея, а не да бягаме от нея“. Почтеността, за която справедливо пледират, вече бе използвана от т.нар Цар Симеон 2. Българският народ повярва и всички знаем какво се случи след това. Откритост в мислите и гражданска позиция е главното днес, а не само отказване от банкова тайна на авоарите и репликация на политически лозунги. Почтеността няма критерии, защото: „Non omnelicitum honestum - Не всичко позволено е почтено“!

След неуспешното „изчегъртване“ дано не допуснат да бъдат отново осланени крехките и избледняващи надежди на българите за по-добро бъдеще.

Очакваме да оспорят мисълта на Фабио Воло: „Политиците вечно се позовават на едно по-добро бъдеще и го обещават. Сигурно рая имат предвид.“