Нова Зора

Политиката в България през годините на т. нар. преход не беше нито автентично дясна, нито типологично лява. Тя има обаче един общ белег, който я прави разпознаваема. Тази политика бе антинационална, а още по-точно антибългарска. Беше и продължава да бъде. Общото, което като червена нишка свързва събитията през тези съдбовни, и казано направо, фатални за бъдещето на нацията и държавата ни години, е удивяващото малодушие и безропотно съгласие на перестроечния и на т.нар. демократичен елит. С лека ръка той прекъсна грандиозния модернизационен процес на съзиданието и стана гарант за организираната разруха на всичко достигнато, както и генератор на схемите за последвалия, невиждан в историята ни, безнаказан грабеж и безхаберие за историческите проекции на бъдещето.

Рекрутиран от клептократи, майкопродавци и нискочели отцеругатели, този, божем, елит, се оказа единствено способен да изправи България пред гибелната пропаст на нейния исторически път. Натикването на народа ни, без да се чуе неговата воля, най-напред в НАТО и през 2007 г. в неговата цивилна самоличност – Европейския съюз, оформиха един безсрочен период на процеси в демографски, в стопански, във военен и дори в ментален аспект, които целят да доведат хилядолетната българска нация и държавност до изчезването им като субект на историята.

България бе заставена да плати неимоверната цена на икономическата и стопанска разсипия, която като смерч обрули съзидателния труд на цял един народ, дръзнал да се нареди на достойно място сред проспериращите нации, със свой значителен дял в съответните сектори на международното разделение на труда. Бяха закрити под натиска на водещите държави в ЕС черната металургия и машиностроенето; съсипани бяха земеделието и преработвателната промишленост; с едно драсване на перото на г-жа Меглена Кунева бе декларирано, че след седем години чужденци ще могат да закупуват българска земя! Над 2300 предприятия, фабрики и заводи просто бяха изринати от тежкия булдозер на националните предателства и съглашателства.

Като в геята огнена

те погълнаха 4 реактора на АЕЦ „Козлодуй“, над 1 милион работни места и близо 3 милиона живота на „изпарени“ в небитието българи.

Някой вярва ли все още, че след толкова страшни  демографски и стопански ампутации, България върви към просперитет и благоденствие? Някой вярва ли, че изтерзаното ни Отечество може да възстанови своето икономическо и национално здраве с производства на ишлеме, с изстрадани гурбетчийски пари или под упойката на кохезионния морфин на т.нар. европейски програми? Държава, в която 71 % от БВП се формира от сферата на услугите, включващи и алкохолния, и т.нар. секс туризъм, нима може да осигури достойно бъдеще за народа си? На България й е необходим нов национален проект и нов исторически път. Необходимо й е ново пробуждане и ново осмисляне на обстоятелствата, които поставяха и поставят Отечеството в опасност.

Надежда има, защото привършва с лековерното пиянство на този народ; защото отрезвяват несретниците от фургоните за берачи на ягоди, портокали и мандарини; защото се освестяват и миячите на чинии, и шофьорите, спящи по кръстопътища и паркинги на „солидарна и социална Европа“. А тук, историческият вятър на истината издухва миражите за преуспяващото европейско бъдеще на България. Обещаваха ни свободно движение, Шенген и тути-кванти, ваканции на Канарските острови и европейски рай, по-сиропиран и по-чувствен дори и от мохамеданския. А се получи така, че днес пред нас стои с цялата си строгост и шаячна правда, главният въпрос:

Как да спасим от изчезване народа си?

Как да съхраним държавата на българите?

Как да мобилизираме и малкото силица, останала в народа ни, да я концентрираме в мощен импулс към Бог, небеса и звезди, и да извикаме, че ще се борим за България!

Че ръцете си ще превърнем на чукове, главите си на бомби, но тази земя, отредена ни за дом, хляб и гроб, ще остане българска земя; че е неизтребим българският корен, че ядрото, волята и огънят на българския патриотизъм е в неизтощимите дебри на националния дух. И че този дух, събрал воплите и клетвите на нашите предци, ни нашепва отговорността за главния смисъл на живота ни – спасението на България!

Това е главната задача на всички задачи: спасението на народа и неговата държава! Защото ако имаме народ, можем да имаме и държава. Ако имаме държава, можем да се борим тя да бъде социална и правова, справедлива и честна, единна и непоколебима за правата и задълженията, според българските закони, на всички граждани и етноси, деца на тази земя, пропищяла от робства, лъжи, раздори и безпътици.

Днес ядрото на смисъла на глобалния проект, в мелницата на който сме натикани, е да бъдат торпилирани извечните основания на битието, на народностния живот, на традициите и принципите на човешкото съществуване. Централи и институти, личности, авторитети и институции, говорят открито с езика на Малтус и Менгеле за излишните деветдесети от човечеството, които само консумират и без това „ограничените ресурси на Земята“, които не творят история и култура, а само възпроизвеждат своята безполезност.

От края на 20 век и вече второ десетилетие в 21-ви век, светът живее в чудовищния паноптикум на понятията за демокрация и права на човека, обезсмислени от безотговорните аргументи на силата; на двойния стандарт; на безнаказаността и арогантността. Слабият винаги е бит, и малкият винаги е беззащитен. Свободата е робство, войната е мир, а на  мошеника е невъзможно да кажеш мошеник, защото ще обидиш Моше, и нали светът е пари, той ще те заклейми като популист, националист и дори антисемит!

Медиите под контрол само пудрят и разкрасяват лика на тази отблъскваща действителност и като хилядогласни рупори на непререкаемото право на силния, обявяват кое е добро, кое е лошо, кои са държавите, партиите, политическите личности и лидери изгои, популисти, националисти или комунисти, които трябва да бъдат заклеймявани. Но въпреки всичко, съпротивата е неминуема.

На привидността, в която живеем, и в която настоятелно ни препоръчват да вярваме, трябва да бъде сложен край. И аз пиша това, и заставам зад думите си с пълната решителност на човек, който независимо от цената, цели 32 години винаги е отстоявал с „Нова Зора“ истината и правдата. Който, ведно със своите другари, се е старал да изпълни със съдържание истинския смисъл на понятия като дълг, смелост, Родина, народ, отговорност...

Днес обаче,

пред абсолютното господство на фактите,

е непростимо и недопустимо да крачим безхаберни по килима на празните думи и клетви, на Учиндолския чалга патриотизъм и „спасителните увещания“ на наглия харвардски идиотизъм. Този път води към ада на мизерията, на прииждащия като цунами глад, на тоталната разруха на мирозданието, наречено Отечество.

Съветникът от Републиканската партия в САЩ Марк Морено, написа в своята излязла преди месеци книга „Зелената измама“, че „хората стоящи на върха и движещи това шоу, са хуманоидни чудовища“; австралийски експерт призова европейците да измъкнат главите си от облаците и да направят някои елементарни сметки. И наистина, тоталната декарбонация, обявена като „Зелената сделка“ от Урсула фон дер Лайен, още на 11 ден от встъпването й в длъжност като председател на Европейската комисия, изисква годишно 260 млрд.евро! До 2030 г. за тази цел ще са необходими 1 трилион евро! А Фондът на Европейския съюз ще разполага само със 100 млрд. за една година! Но, за да се формира този фонд, всяка страна, член на Евросъюза, ще трябва да плаща по 1/4 от брутния си вътрешен продукт! Това обаче нито се споменава като факт, нито се разяснява като обстоятелство. Размахва се само рекламата за „100 млрд. евро“ пари на куп, колкото да послужат като сиренце в капана за мишки.  При тази сума нашите харвардски котараци само тайничко се облизват и очите им святкат недвусмислено. Сигурно отдавна вече са приготвени и схемите за разкостването на българския дял от 13 млрд. евро. Само че дори за нищожния спрямо тях Фонд за справедлив преход, за да се използват неговите 1,3 млрд.евро, условието е България да затвори топлоелектрическите си централи още преди 2030 г.! Това никой не го казва на народа. И защото миньорите от Маришкия басейн протестират, Европейската комисия целомъдрено не обявява срок за закриването на мините. Кой да им каже, че българите няма начин да не се досетят, че щом няма ТЕЦ-ове, няма да има и необходимост от експлоатация на въглищните мини!...

Премиерът Стефан Янев заяви, че ще се опита да убеди Франс Тимерманс, поне въглеродните емисии да не бъдат заплащани. Брюкселецът се отби тъдява, колкото да го посрещнат със свещи синдикалистите, които иначе дружно мълчаха, когато Борисов се е съгласявал на „неминуемото осъществяване на зелената сделка“. И когато е подписал, че до 2030 г. въглеродният отпечатък на страната ни ще бъде намален до 55%.

Днес е времето когато ясно и високо трябва да заявим, че взеха и хляба, и поминъка на този народ;  че прокудиха и децата му, че вече повече от 30 години той живее в света на болката. Че не трябва да вярва в поцелуйковщината и сладките-медени! Че не бива да се  предоверява! Вчера му пробутаха Истанбулската конвенция, представиха му я като добродетелна мома, която трябва да бъде защитена - правата на жените, санким, и никакви джендър-мендъри, и „ала-бала шикалка!“, както би казал неистовият поп Минчо! Днес обаче някой вече е заложил живота на народа в „Зелената сделка“. И пътят към ада пак е постилан с добри намерения: 13 млрд. „джобни пари“, Фонд за справедлив преход и пр., и пр. Крайно време е да се каже, че ЕС е създаден с едничката цел да бъде концентриран финансово-промишленият капитал на европейските и мултинационални компании; да бъдат заздравени неговите позиции в конкурентната вътрешновидова борба.

Европейският съюз може да бъде представян и като красива измислица, и като осъществена за някого мечта на социалното общежитие. Но истината е, че той е Клуб на богатите, които винаги ще бранят домогванията на бедните до собствената си трапеза. И винаги ще измислят все нови и нови критерии, за да ги държат настрана от нея. Откакто свят светува, никой не обича бедните роднини, а бедните приятели – още по-малко. Абсурдно е да се вярва, че някой от цивилизованата вълча глутница се е загрижил да ни направи по-богати и щастливи. На всичко отгоре,

днес вече нищо не е като вчера.

Европейският капитал е в особено положение, намира се между наковалнята на американската икономическа доктрина и тежкия чук на китайската производствена хегемония. Глупак и наивник би бил всеки, който все още вярва, че Европа, с бекграунда на своя исторически вълчи нагон и презрително отношение към „овцекрадците от средното течение на Дунав“, може да се втурне в спасителни хуманитарни акции, че и във възраждане, дори на погубени от самата нея икономики, какъвто е случаят с нашата. Главната нейна грижа е да осигури на своя капитал и своите капиталисти безпроблемен единен пазар, мобилна и послушна работна сила, удобно социално разнообразие между регионите, което от своя страна да осигурява необходимата и удобна възможност за противопоставяне на интересите на работници и професии. И единната валута е най-пригодното за тази цел здраво въже. Това е причината по която ни набутаха в т.нар „Чакалня на еврото“. Да не би обаче израз на нещо друго да е „Планът Макрон“, за елиминиране на автомобилните превозвачи от страните в Източна Европа, за сметка на френските и автомобилните компании от Стара Европа? Морално ли е това? Не е! Справедливо ли е? Не е! Протестираме ли срещу това – протестираме. Можем ли обаче нещо да направим в Европейския парламент, където България изпраща общо квота от „х“ депутати, при това разделени в няколко противостоящи си партии? Не, не можем!

Колкото и тежки социални и национални последици да имат решенията на ЕС, те не могат да бъдат атакувани в Европарламента по простичката причина, че не са приемани в него! Така са защитени веднъж чрез липсата на чуваемост и втори път, с винаги осигуреното алиби на съществуващата евроконструкция. Което означава, че парламентаризмът е заобиколен два пъти. Веднъж – на национално, и втори път – на европейско равнище.

Трябва да признаем достойнствата и конструкторската мощ на Клуба на старите колонизаторски държави. Отвън и отдалеч сградата на ЕС изглежда като някакъв лъскав дворец от Царството на социалната държава. Но зад тази фасада, безхлебникът от Източна Европа може да открие само студеното безчувствие на надзирателя-бюргер към унтерменшените, които си мислят, че и те са хора.

Ако някой иска да онагледи нарисуваната от мен картина с образ, нека да намери снимката на позабравения вече еврокомисар г-н Ферхойген. Не е реч за това, че неговият вид бе на човек, който току-що се е целувал с печка. Реч е, че и преди 20 години той гледаше на България като на централноафриканска република, в каквато всъщност успяха да ни превърнат. Той знаеше истината за предопределеното българско бъдеще и можеше да си позволи презрително да ни се надсмива в лицето.

Ето, с това един Минчо Минчев, вестник  „Нова Зора“ и партията със същото име, не могат да се примирят. И няма да се примирят никога! В този смисъл

формулата на надеждата остава същата: Единен народен фронт!

През 2009 г., когато го предложихме на БСП, ние го бяхме нарекли „национален“ и бяхме добавили към това стряскащо име и уточнението „за спасение на Отечеството“. До скоро във властта битуваше един епигонстващ Национален фронт за спасение на България. Съществуваше, колкото да подмени смисъла на думите и да подмени указателните табели по пътя на българския патриотизъм.

Ядрената мощ на тази идея обаче, е в потребността от всеобща национална цел, оплодена с идеите на неизтребимата социална кауза, плът от плътта на неугасимия дух на българския патриотизъм. Това са основанията на идеята за един Единен народен фронт, който иска да избави България от волтовата дъга на наближаващия геополитически сблъсък, от гибелното пребиваване на народа ни в съюз, чиято цивилизационна мелница набира все по-опасни обороти. Какво друго освен път към ада на мизерията, глада и тоталната разруха е коварната задача на капана, наречен „зелена сделка“. И има ли тя пряка или косвена връзка с пандемията на Ковид-19; с инфодемията на „медиите под контрол“; с т.нар. глобално затопляне?...

Сума сумарум, не е ли всичко това инструментариум, улесняващ  „високо благородната цел“ на „Комитет 300“ в осъществяването на идеята за редуциране населението на Земята? Каква ти тук ниско въглеродна икономика? Какъв ти инвестиционен бум, високи заплати и нови работни места! Целта е увеличаване на дълга на най-бедните държави и предизвестен крах на техните обезсилени и без това икономики! Сякаш сме забравили как и защо бяха затворени 4-те реактора на АЕЦ „Козлодуй“?! Дори Жак-Ив Кусто, обявеният от изследователска слава мореплавател, бе цанен да прелети с хеликоптер около атомната ни централа  и още там, във въздуха, да се произнесе, че тя трябва да бъде...  закрита! Откъде чуха ехото на тази негова резолюция  Дедо Цар и Станишев, и пр. визионери на българското бъдеще, та тутакси пожертваха 3 и 4-и блокове на АЕЦ „Козлодуй“, за да бъдела осъществена националната, според тях, цел – членство на България в Европейския съюз. За „целта“ всички  сме слушали много. Да бяха казали нещо обаче за шикалкавенето около строежа на АЕЦ „Белене“, за спирането на строежа на газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“! За тези неща изпечените визионери мълчат. А Станишев дори благодари на Франс Тимерманс за неговия голям жест, че дошъл в България за Форума за „зелената сделка“ и затова, че се срещнал с миньорите, които „естествено са разтревожени за своята работа“. Колко изискано, с какво разбиране и дори със съчувствие, са изпълнени думите на другаря Сергей!

Не за „своята работа“ са разтревожени те, другарю Станишев! За хляба е реч. А погледнато по-нашироко – за хляба на България! Един корав залък ни е останал и него искате да ни отнемете!

„О, цивилизовани европейски вълци! И вас ще ви заплати човечеството, когато и да е и дето и да е! Да, ще заплати, когато настане страшният и правосъдният съд на народите, на всичките паразити, изедници и мъчители по всички краища на света! Аз вярвам в това и казвам Амин!“

Ето, тези думи на Ботев, трябваше да кажеш на Тимерманс, другарю Станишев. Разбира се ако поне мъничко те болеше за България. И за народа ни. И не повтаряй нелепости за изгубените гласове на БСП. Те са в графата на твоята сметка. Твоя е „заслугата“  и ти си отговорният за нея. А не, „заиграването на БСП с популистки партии и идеи“. Не мислиш ли, че „европците“ от Брюксел, нещо прекалявате? Всичко, което не ви отърва наричате популизъм; всички разкрити ваши планове, които ви изобличават в антихуманни заговори, наричате „конспиративни терории“; всички троцкисти, ведно с троцкистките им тези, наричате „автентичен социализъм“! Стига, Сергей!

Има Бог и Бог вижда!

Не в силата е Той, нито в чиновническото благополучие, платено с безразличие към болките на Отечеството!

Той е в Правдата!

И Негова е победата, защото Той е Пътят, Истината и Животът!

И безпощадният вятър на Историята!