Нова Зора

Отминаха и третите за тази години парламентарни избори, последните два от които бяха извънредни, предизвикани от ината и арогантността на някои от т.нар. партии на протеста. Състоя се и първият тур на редовните президентски избори, на който избирателят трябваше да решава дали действащият държавен глава Румен Радев ще запази поста си или това ще стане на балотаж с подкрепяния от ГЕРБ-СДС ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, професор Анастас Герджиков. Един друг Герджиков, бившият председател на СОС, Елен Герджиков, бе принуден да напусне по нареждане на Бойко Борисов, защото не защитавал ГЕРБ от незаслужени нападки. Друг Герджиков обаче, Анастас, бе предложен за президент от инициативен комитети, подкрепен от ГЕРБ-СДС, поради липсата на по-добър „матриял“ в бившата управляваща партия. Но това, както се казва, е „частен случай”. Иначе „Лидерът“, който преди години се самоопредели за „прост“ и за съжаление се оказа прав, не посмя да се изправи срещу Радев, а бутна напред наивния, но амбициозен професор, който обеща да обедини нацията, без да се разграничи от глупостите на ментора си Бойко Борисов. Тази е небъдна, а за останалите участници в президентската надпревара, да не говорим. Те сякаш бяха подбирани по матрицата на проверената през „прехода” „отрицателна селекция” и изглеждаха кой от кой по-екзотично. Единственото, което ги обединяваше бе това, че всички се напъваха да осуетят преизбирането на Радев още на първия тур, определяйки целите на това широко ветрило. „Нова Зора” писа за тази „колосална“ тактическа уйдурма, далече преди да се кандидатират услужливите Лозан Панов, Йоло Денев, Луна Йорданова, Волен Сидеров, Валери Симеонов, както и Веселин Марешки. Всички те се включиха в състезанието не само заради олимпийския принцип: „Важното е да участваш!“ Те бяха задължени да се издължат на Кръстника, задето дълго ги дондурка във властта. Знаеха много добре, че социологическите проучвания даваха на някои от тях по-малко и от половин процент, но нали мафията има принципи, трябваше да ги спазват! Подкрепяният от ДБ Лозан Панов обаче, буквално се самопростреля в крака, обвинявайки ДБ в скрита колаборация с президента Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова. Те били искали да върнат на власт „угоените паяци“ на комунистическата ДС. „Храни гаргата, че да ти изкълве окото!“, гласи една турска поговорка. Панов и останалите политически анонимници участваха в надбягването подобно на закъсалите клубове в родното футболно първенство: за да определят кой ще бъде последен и кой ще изпадне от групата. Може някои от тях да са искали просто да „прелеят имидж“ на още по-трагичните си партии, но и това не им се получи.

Що се отнася до надпреварата за 47-ото  Народно събрание, изборите изправиха политиците пред

труден за нареждане пъзел.

Основният въпрос беше: ще бъде ли съставено най-после редовно коалиционно правителство, с чий мандат, с чия подкрепа и на кого, с евентуално участие в него?

Въпреки драстичните разминавания на резултатите от анкетите, няколко социологически агенции даваха преднина на ГЕРБ от над 23%, предсказвайки оспорвана надпревара за второто и третото място. Но никоя не даваше гаранция, че Бойко Борисов и неговият корупционен модел, ще се върнат на бял кон. Защото, както в 45-ото и 46-ото НС, така и преди изборите за 47-о НС, никоя от партиите с шанс да влязат в парламента, освен ДПС, не прояви готовност да разговаря с ГЕРБ за съвместно управление. ДПС си направиха устата за такова, но събрани заедно, техните и на ГЕРБ проценти и съответно депутатски места, не се доближаваха дори до заветното парламентарно мнозинство от 121 гласа. Докато процентите на „партиите на протеста и промяната“ осигуряваха такова, дори без ИТН или ДБ, ако получат подкрепата на БСП. Този факт стесняваше полето за шикалкавене, шантажиране, свръх амбиции и интриги, осуетили създаването на редовно правителство още в предходните два парламента. Времето след 14 ноември ще покаже степента на изтрезняването от махмурлука, както на ДБ, така и на ИТН.

Интересно е обаче какво накара ГЕРБ-СДС

да променят девиза

на предизборната си кампания от „Да сложим ред в хаоса“, на „По-силни от хаоса“? Може би защото между „хаос” и „ин хаус”* връзката за тях е по-видима и ясна. Няма съмнение, че ГЕРБ са по-силни и от „хаоса“, който води към „хауса”. Първият, защото те самите го създават; вторият, защото го ползваха цели 12 години. По-любим на бившите управляващи им е „хаус”, защото налива едни милиарди в приятелски обръчи от строителни фирми, част от които през една банка се връщат в едно чекмедже. С което обаче Бойко Борисов, сакън,  няма нищо общо. Любим обаче е и „хаоса”, защото от опит разбраха, че най-лесно  риба се лови в мътна вода. Плащаш парите авансово за „текущи ремонти“, за строителство на пътища и мостове, за които няма нито проекти, нито ПУП, нито разрешения за строеж, а дори не са извършени и необходимите отчуждителни процедури. И хоп, реката от банкноти потича. Ето, на това му се вика хаос. Парите отиват за обекти, чиято реализация може и да започне в най-добрия случай след няколко години. А до тогава, я камилата, я камиларят. Да, но както е казала Лисицата на Малкия Принц: „Несъвършен е светът. Има кокошки, но има и ловци!“ Ех, де да не беше това служебно правителство.

Прахосничествата и кражбите на публични ресурси все още обаче не са айсберга. Те са само

върхът на айсберга.

Да не говорим за тревясалите, но уж ремонтирани язовири. Или за източения язовир „Студена“, който месеци наред обрече Перник на воден режим. Както писаха някои турски медии за пресъхналото, второ по големина в Турция, езеро „Туз гьолю“: „Източиха не езерото, а държавния бюджет!“

Ин-хаусът у нас стана запазената марка на Бойко Борисовото „най-успешно“ управление, редом с „ремонта на ремонтите“ и други безчинства и злоупотреби, за които уви, прокуратурата е сляпа и глуха. Но нали е казано: „Сила страховита, не е вековита”!

На една от предизборните си пресконференции Борисов внезапно призна „за чекмеджето“. Направи го в стремежа си да опровергае твърденията на Бойко Рашков, че имал банка: „Ако имах банка, щях ли да ги държа в чекмедже? Хайде изберете: банка или чекмедже?“ Какво да му каже човек? И двете, Борисов! И двете! Ведно с къщата в Барселона, за която пак нямаш и хабер. Както и за саботажа на ваксинационната кампания, заради дезинформацията, която разпространяваше, че у нас се поставяли ваксини с изтекъл срок на годност! И за саботажа ти на машинното гласуване с твърдението ти, че намерените в митнически склад на летище София 150 машини за гласуване, щели бъдат използвани за манипулиране на изборните резултати на определени партии, неудобни на Радев. Вътрешни хора, близки до ДБ, щели „да пипнат“ софтуера на машините. Тома Биков на свой ред дорисува схемата ти, разкриваща как едни и същи хора ще гласуват по два пъти, благодарение на машините. Беше толкова убедителен, че си помислихме дали не описва прилаганите от ГЕРБ способи за фалшифициране на изборните резултати по време на предишни кампании? Ревнаха обаче, че се готвел „Костинброд-2“, сякаш „Костинброд-1“ е бил някаква измислица! Тогава в печатницата на един общински съветник от ГЕРБ в Костинброд бяха заловени „надпечатани“ 500 000 бюлетини, които тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров показа на нарочна пресконференция и ги определи като „напълно годни за употреба“.

Изборите приключиха, но мантрата остана: чрез машинното гласуване Радев попречил на ГЕРБ да спечели абсолютно мнозинство в 47-ото НС! На тази цигулка очевидно „говорещите глави“ на ГЕРБ, ще скърцат и при евентуалния балотаж на президентските избори. Особено ако подкрепяният от тях Анастас Герджиков загуби.

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти“, писа Ботев в едни други времена. Истината е, че няма по-заинтересуван от Бойко Борисов изборите да бъдат оспорени като фалшифицирани или манипулирани. Ако не бяха оставените на летище София 150 машини за гласуване на фирма „Сиела Норма“, герберите щяха да измислят други „шменти-капели“. Понеже първото място на парламентарния вот вече не им върши никаква работа. Назначените от тях „калинки“ в държавната и общинската администрация винаги ще гласуват за ГЕРБ, сиреч за собствения си интерес.

“Голям хайдутин излезе...“

Има обаче една част от електората, която избира да подкрепи бившите управляващи и техния „лидер“ Бойко Борисов, защото се възхищава на умението им да крадат, като прикриват своите обири с лобистки закони или съответните поправки в тях. Важното обаче е, че не им пукало да заобикалят законите на морала и правото. Тези тежнения на електората са изразени с думите на един от героите в нашата литература: „Голям хайдутин излезе, да е жив на баща си и майка си!“ Подкрепата за ГЕРБ от избиратели с такива „ценности” не е достатъчна да върне Борисов на власт. И това ни кара да гледаме оптимистично на бъдещето. На фона на всички кризи, които ни сполетяха, то вдъхва оптимизъм и вяра в народната свяст, че все още по-голямата част от народа ни е съхранила своята свяст и здравия си разум, за да не повтаря грешките от предишните 12 години.

Графика в печатницата ни принуждава да завършим броя преди да е известно дали ще има балотаж на президентските избори. Нашият избор е  Радев да победи още на първия тур. Но и да се случи обратното, лошо няма. Ще лъсне фактическата колаборация между ГЕРБ и ДПС, защото Мустафа Карадайъ ще трябва да призове членовете на ДПС да подкрепят Анастас Герджиков на финала - кандидата на Бойко Борисов. Какво тук значи някакъв американски закон „Магнитски“, по силата на който Щатите санкционираха „най-големия дарител“ на ДПС Делян Пеевски?! Заради корупцията, а не заради „дарителската“ му дейност. „Евроатлантиците“ от ДПС отговориха „подобаващо“ на американските санкции, като определиха Пеевски за водач на листите си в Благоевград и Велико Търново. През едното ухо влязло, през другото излязло! Йордан Цонев дори се провикна, че след като протестните партии не могат да направят правителство, ДПС и ГЕРБ ще го направят. Благодарим за такава готовност. И пази, Боже! След коалицията ГЕРБ-ОП, само такова управление ни липсваше!

Но джоб и око насищане нямат! Мустафа Карадайъ да бъде избран за президент на България! До там ли я докарахме, народе!