За проф. Чавдар Добрев са изречени и изписани много похвални думи, верни съждения. И аз съм убеден, че неговото творчество, богатият му жизнен опит, ще бъдат теми за бъдещи размисли и изследвания. Защото Чавдар Добрев е явление в българската литература, култура и обществознание. Театрална и литературна критика, поезия, публицистика, философия, народопсихология, политика – всичко това, взето вкупом и в логическо единство, определя образа и същността на този високо надарен интелектуалец с прояви на енциклопедичност. Впечатлен съм от десетките му книги, от прекрасните му стихове и статии, от неговите отлични преводи на първенци на унгарската и руската книжовност. Само избраното, което издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася, обхваща осем обемисти тома. Едновременно с изтощителния кабинетен труд, на който е всеотдаен от зори до късна доба, Чавдар Добрев не се уморява да спори, да се сражава с мисъл, с публикации и действия за своите социалистически убеждения, за съдбата на Отечеството. Който го е слушал, знае, че той говори със страст и вътрешна убеденост, без да се заяжда или да обижда своя опонент. Постоянно се стреми да разбира кое е лъжа и кое е истина. Все дири нещо, в което да повярва. На вид слабоват и навъсен, с изпито умно лице, той се преобразява, като се усмихне, а острият му поглед проблясва зад стъклата, вдъхвайки доверие, но и респект. Прилича на самовглъбен учен или проповедник. Така изглежда, но не съвсем. Познавам го отблизо, за да твърдя: у него бушува духовна енергия, която не се стъписва пред самонадеяни естети, псевдоавторитети, самозванци в политиката. Мъж с твърд характер, с многостранни културни интереси и будна обществена съвест, сърдечен и отзивчив, състрадателен и светъл човек – това е Чавдар Добрев! Чужд на всякакво равнодушие, той откликва пламенно и талантливо на събитие и обстоятелства, които будят обществения интерес. Чавдар Добрев осветли с научна проникновеност нови повеи в театралното изкуство, написа впечатляващи книги за Брехт и Вахтангов. Когато хулници не се засрамиха да позорят Никола Вапцаров, той се възмути и публикува забележителен труд за поета-борец срещу мракобесието на фашизма. Изследва от нова гледна точка оригиналното творческо дело на Леон Даниел. Препрочете „Време разделно“ на Антон Дончев и ето, роди се задълбочено научно изследване на един от бисерите на българската истина. Немалко утвърдени и млади имена в литературата и театъра станаха обект на авторитетните оценки и публикации на проф. Чавдар Добрев. Статиите му по злободневни теми на обществения живот и политиката, написани на изящен български език, внушават идеи за изход, за по-успешно развитие. Това са смели творчески откровения, които не се срещат често в печата и в другите медии. Знайно е, че Чавдар Добрев не е политик, но неговата чувствителност към политическите процеси е очевидна и трайна. Тя най-силно се изяви в годините на нашия объркан преход. Беше народен представител и хвърляше словесни стрели от парламентарната трибуна. Анализира дълбоко същността на съдбовните събития на 10 ноември 1989-а и 10 януари 1997-а. Като всеки одарен човек на изкуството и той има остър взор, наблюдателност и интуиция, които се родеят с научни прогнози. Чавдар Добрев беше сред първите, които проумяха фалша на Горбачовата „перестройка за повече социализъм“. Видя и описа как Борис Елцин, качен на бронетранспортьор, се въздигна до вожд на велика държава, а скоро след това изстреля снаряди срещу законния й парламент и създаде среда, в която се развихри криминалната революция (контрареволюция) в Русия. Чавдар Добрев не се умори да се гневи, да протестира срещу идиотското разграбване на българското народно богатство, срещу уродливия нрав на злощастници, които приемат пороците за добродетели и не се срамуват да погазват националните интереси. Трубадур на духа, той остана същият, какъвто беше и през целия си смислен живот – скромен в бита, неуморен в творческите си изяви, деен в обществения живот. Обратно на ония, в чиито представи той е своеобразен Дон Кихот или доктор Фауст. Достойна личност, Чавдар Добрев е твърде своеобразен, различен. Но общуването с него духовно ни обогатява с мислите, които изрича, с книгите и статиите, които публикува. Увлича ни със страстта си да служи на правдата. С примера на грижовен патер фамилиас той отгледа, обучи и възпита скъпите си деца Ваня и Наско, радва се на внуци. Иде ми наум стара приказка. Самонадеяни аристократки вдъхновено се хвалели със скъпи дрехи и накити, с богатства. Майката отметнала завивката и посочила своето безценно имане – две слънчеви дечица. Това били братята Грахки – бъдещите прославени реформатори на древния републикански Рим. Като всеки жив човек и Чавдар Добрев не е чужд на увлечения, страсти и грешки. На младини е част от литературната бохема, сред която се открояват първенци на българската духовност. Гневният им протест срещу посредствеността, пошлостта, догматизма и неправдата отекваше и извън опушените кафенета. В бурните спорове се открояваше и неговият глас. Добродушно го одумваха, че е наследил нещичко от прочутите ямболски анархисти. Сега, поуспокоен от превратностите в живота, навярно си спомня за ония волни денонощия подобно на светия Софроний Врачански: „Ядохме, пихме и хубаво ни беше...“ Чувал съм, че професорът бил запален картоиграч. И когато печелел, и когато губел – това бивало най-често, той се вживявал като дете, за което е важно, че се състезава, независимо от резултата. Ето как стигаме до една олимпийска черта в неговия характер – важно е да се бориш, нежели все да побеждаваш. Десетилетията сложиха отпечатък и върху това буйно чедо на Тракия. Косите му посребряха, стъпката му стана по-бавна и тежка. Но посоката на пътя му не се промени. И той проумя заблуди, преживя огорчения, надделя обиди и разочарования. Изгуби другари, в които вярваше, прости се с приятели и литературни събратя, които преминаха в небитието. Ала Чавдар Добрев не изневери на своята чест, на социалистическото верую. Ето защо заслужава да го почитаме и уважаваме. Известно е, че всичко е човешко дело и е преходно. Така е. Но сътвореното и съграденото, споменът за благородни постъпки, надживяват поколенията. Стига да са белязани със знака на отговорността. Отговорността пред повелите на времето, на неговите ценности. Не ще и дума: Чавдар Добрев е отговорен интелектуалец. Това го прави честит човек.