Като заваляха едни лидерски оставки, та цяла неделя! И то, пред прага на балотажа за президентските избори, когато се очакваше върховна мобилизация и сплотяване на двата лагера за решителната схватка. Първи хвърлиха оставки съпредседателите на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов и Атанас Атанасов. След тях подаде оставка ръководителят на предизборния щаб на БСП Кристиян Вигенин. Накрая, за радост на вътрешнопартийната опозиция, обяви своята оставка и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Многозначителен е фактът, че омерзителни статии в този смисъл ден-два преди изборите написаха Велислава Дърева и Весела Лечева, и оставката й беше поискана от евродепутата Елена Йончева, от говорителя на служебното правителство Антон Кутев, от някои членове на инициативния комитет издигнал Илияна Йотова за втори мандат, президента Радев, от местни партийни ръководства и младежката организация на БСП. Резултатите на Столетницата от парламентарните избори, самата Нинова определи като катастрофални. Но разумно ли е цялата вина да се прехвърли само на гърба на председателя, а никой друг да не е отговорен за несвършената от други работа. Само ръководството на БСП в Габрово пое своята отговорност. И подаде оставка. Има много истина в това, че новата президентска партия „Продължаваме промяната“ е откраднала 10-15 процента от електората на БСП, и че тези проценти са върху съвестта на т.нар. вътрешно-партийна опозиция, която вдъхновено работеше вече в 3 избора за провала на БСП. 2 мандата на БСП за съставяне на правителство, при „командното управление“ на т.нар. протестни партии и раздорите раздухвани от опозицията да работят за бъдещия успех на т.нар. президентска партия. И понеже най-добре от всички симпатизантте от БСП да осъзнават необходимостта от редовно правителство и защото харвардските юпита Кирил Петков и Асен Василев ведно с Бойко Рашков, изровиха мръсните далавери на предишните управляващи и предприеха опити да прочистят държавните структури от гербави калинки, се случи това, което се случи. На народа отдавна му бе омръзнало от обещания за светло бъдеще, програми и алтернативи, които скоро биват оставяни на „гризящата“ критика на мишките. В социалните си искания, програмата на БСП бе насочена със справедлива загриженост към по-възрастните поколения, но те пък не успяха да я подкрепят в деня на изборите, заради прекомерния страх от машинното гласуване. Герберските измислици за броене на разписките от машините допълнително внуши, че изборите ще бъдат манипулирани и гласовете на БСП ще бъдат откраднати. Добавете и протестите срещу „зеления сертификат“ и ще си обясните защо избирателят наказа – с пасивност или гласуване за ПП, и БСП, редом с останалите протестни партии. БСП остана зад ДПС, получавайки 10,21% от гласовете. ИТН загуби 2/3 от гласовете си на предишните избори и от първо едва се добра до пето място с мижавите 9,52%. ДБ, вместо да увеличи гласовете си, се свлече на шесто място с едва 6,37%, а ИБГНИ не влезе изобщо в парламента. Партия „Възраждане“ обаче, спечели 4,86% от вота, което даде основание на лидера й Костадин Костадинов да заяви, че „Спечелихме сражението. Остава да спечелим и войната“. Целта очевидно е да бъде първа политическа сила. Второто и третото място заеха ГЕРБ с 22,74% и ДПС с 13,00%. Голяма роля за това представяне на турската партия изигра вотът в Турция, организиран от турската държава и изселническите дружества. Турските медии подчертаха, че за тях най-важната новина е фактът, че за пръв път в историята на демократична България за президентския пост ще се бори турчинът Мустафа Карадайъ, лидер на съставената предимно от турци партия ДПС. Поради което, вместо очакваните 30 000 гласоподаватели, пред 126-те изборни секции осигурени услужливо от ИТН в Турция, не без помощта на държавната власт, се наредиха към 94 000 души, а към 5000 бяха извозени безплатно с автобуси до България, за да гласуват тук. След като Карадайъ взе 11,57% от гласовете на президентския вот и остана трети - зад Румен Радев (49, 41%) и Анастас Герджиков (22,82%), макар да изпревари Костадин Костадинов и подкрепения от ДБ Лозан Панов, ентусиазмът на изселниците в Турция може и да спадне за балотажа. Мълчанието, което запази ръководството на ДПС, обаче показва, че е възможно то да призове своите членове и симпатизанти „да гласуват по съвест“. Карадайъ уточни само критериите и профила, на който според движението трябва да отговаря държавният глава на България. И по-точно, да бъде обединител на нацията и да спазва Конституцията. Почти едновременно с него ДПС в Истанбул изтри от Фейсбук своя агитационен материал в подкрепа на лансирания от ГЕРБ Анастас Герджиков. Защото ДПС не участва в обречени авантюри, като тази на ректора на СУ. Впрочем, текстът над портретите на Герджиков и Митева гласеше: „За да не ни питат повече за нашата родина, на втория тур подкрепяме номер 15“. Дебатът между президента Радев и ректора на СУ, не донесе никакви политически дивиденти на Герджиков. Той всъщност не предложи нищо конкретно, освен общи приказки за национално обединение и съгласие. Преводачът на Аристотел нима е невъзможно да не знае, че не може да се обединят крадците и окрадените от тях; лисиците с кокошките; вълците с овцете. След управлението на „калинките“ на ГЕРБ, само „калинка“ и в Президентството липсваше! ГЕРБ се провали и тук, поради което е крайно време някой да поиска оставката на „Лидера“. Хаосът и ин хаусът би трябвало да вземат и неговата „капачуна“, но в една ОПГ такива въпроси не се решават с вишегласие. След като Борисов като водач на две партийни листи беше разбит в 25-ти МИР София и в Пловдив от рапъра Христо Петров - Ицо Хазарта, основанието за неговата. безкръвна оставка е налице. По-добре безвластен, но жив, отколкото овластен труп! За смях бяха направени и някогашните „съдружници в престъплението“ на Бойко Борисов – „патриотите“ от ВМРО, „Атака“ и НФСБ. Техните кандидат-президенти Каракачанов, Сидеров и Симеонов бяха изпреварени дори от чалга-певицата Луна Йорданова. Срам, голям срам за целий български народ! Искрено се надявам 47-то НС да сформира редовно правителство, което да приключи и „модела Борисов“, и епохата ГЕРБ. „И без петел се съмва“, напомни вожда в нощта след изборите на 11 юли. Тогава той беше прав. Сега обаче послъгва, твърдейки, че народът бил казал: „И без Радев не може, и без Борисов не може!“ Може без Борисов, и още как! България не е оцелявала над 1300 години, за да я довърши командата на една дошла до гуша на всички ОПГ.