„Отрицател на науката!” – една гневна фраза, която съм сигурен, че сте чували много пъти. В началото на тази ковидална лудост, когато очевидно имаше само „една наука“, одобрена и отразявана от медиите, се наложи усилено издирване на други научни хипотези. Днес вече не е толкова трудно да се види, че има и по-задълбочена наука, която е по-устойчива на критики, и която противоречи на онази в масмедиите. Но и досега чуваме мантрите „Вярвай на науката!“ или „Ти си прост и не разбираш науката!“, или както пословично се изрази Антъни Фаучи: „Ако сте против мен, сте против науката!“ И какво, тогава, е науката? Първото, което бих искал да кажа в определението за наука, е да подчертая какво тя не е… Науката обикновено не търпи консенсус. Предполагам че има някои неща, които можем да наречем „установена наука“, но дори тези неща често се оспорват или подлагат на съмнение, особено откакто през годините се правят нови открития, заставящи „старата наука“ да отстъпи на „новата наука“. Защо това вече не се случва? – Вероятно защото науката наистина се превърна повече в религия, отколкото в последователни (и по естеството си спорни) усилия да се разкрият тайните на физическия свят. Религиите типично са догматични, което означава, че твърденията им не търпят оспорване. Невидими авторитети като Бог или група богове, исторически са установявали правилата на религиите. Днес самоназначилата се „управляваща класа“ – правителството, Фаучитата, слугите на фарма корпорациите и други видими и невидими особи – установяват правилата на религията „наука“. Тези сили отчаяно впрягат „науката“ на работа за техните зли кроежи. Те искат да я превърнат в демон от суеверията, за да го насъскат срещу всеки, който оспорва властта или авторитета им. И отново, както нагло се изрази Антъни Фаучи: „Ако сте против мен, сте против науката.“ Та, един човек с всичкия си не може да е против „науката“. Или поне в това се опитват да ви накарат да вярвате. Как е възможно това „превземане“ на науката? В нашия съвременен свят „науката“ е свещена и е такава от доста време. Технологиите, медицината и инженерството са станали толкова сложни, че малцина хора познават дълбоко онова, което в очите на страничните хора може да изглежда и като магия. Само отдаденият учен в дадена област на науката може да познава нейните най-дълбоки тайни. Или пък не? Ние определено сме убеждавани, че само жреците на „науката“ могат да разберат нейните тайни. Доскоро се смяташе, че в науката властват разсъдъкът и логиката, а това, което не можеше да бъде изследвано и проучено, беше в областта на религията и се запълваше от Бога. Днес вече в умовете на широки кръгове не властват нито логиката, нито разсъдъкът, нито Бог. Посланията на тези, които още слушат собствения си разсъдък – например: „Правете свои проучвания“, – в ушите на „научните“ богомолци звучат като мантра на имбецили, на умопобъркани, които не вярват в „божествената наука“, която казва кое е истина и кое не е реално. Собственият разсъдък като цяло не може да добие всеобхватно разбиране на науката, но както майка ми често казваше: „Ако всеки скача от скалата в пропастта, и ти ли ще направиш така?“ В наши дни повечето хора скачат. Това говори за липса на „общоприет разсъдък“. Ако „науката“ казва, че е безопасно да скочиш – те скачат. До неотдавна стигахме до „установената наука“ след дълъг процес. Много умове, много експерименти, много грешки, (помните ли хилядите осветителни крушки на Едисон?). В ковидална лудост няма много умове, няма много експерименти, нито грешки, защото няма дори достатъчно време да бъдат отчетени. Сега е моментът разсъдъкът да стане общоприет. Редно е да задаваме въпроси за тази цензура, за тази липса на научни дискусии. Но този научен разсъдък до голяма степен се губи сред мнозина от нас. Скачай от скалата, народе!… И скачат. Проблемът не е в науката. Проблемът са хората, претендиращи да са вещи в науката. Имаме един „Жрец на науката“ (и неколцина от неговата консенсусна група). А масите не са достатъчно вещи да направят разлика между науката за скачане от скалата и истинската наука. Науката, истинската наука е мъртва А как се прокрадва суеверието? Исторически суеверията се разглеждат като сянка на религията. Понеже науката днес е религия (нещо, в което върховните жреци като Фаучи и подобията му ни казват да вярваме), отношението към тази нова религия до голяма степен е суеверно. В наши дни „науката“ се създава и утвърждава само с думите на шепа авторитарни особи. Следователно, вярата в нея (вяра, защото не е задължително да се проверява с експерименти, проучвания и дискусии сред учените), се явява суеверие. Колко примери можете да посочите, че в тази работа нямаме каквато и да било логика или разсъдък? Ще изброя няколко: локдауни, маски, социално дистанциране, сегрегация на неваксинираните за предпазване на ваксинираните от заразяване, ваксинирането на 5-годишни срещу заболяване, от което 5-годишните не страдат, пренебрегването на обещаващи методи за лечение на ковид, които вършат работа. Да изброявам ли още? Няма да навлизам в подробности. Имам представа кой би прочел това. Вие нямате нужда от разяснения. Нищо от дадените примери няма научно основание. Просто ни е „спуснато“ от жреците на новата „наука“, че тези неща се основават на научни изследвания и опити. Но ние знаем, че не са. Даже не е необходимо да знаем много за науката, за да знаем това. Това са неща, за които и човек с основно образование може да е скептичен. Но твърдят, че ние сме били отрицатели на науката, ако оспорваме нещо от това. Казват ни, че лекарите, които задават въпроси, са второразредни, и че учените, които задават въпроси, се занимават с псевдонаука. Тези, които поддържат това като истини, без да си задават въпроси, по мое мнение, са суеверни. Определението за суеверие е: „масово поддържана, но неоснователна вяра в свръхестествена причинно-следствена връзка.“ В контекста на тази статия „свръхестествената причинно-следствена връзка“ са ирационалните и алогични предразсъдъци, които хората изглежда смятат за „естествени причинно-следствени връзки“. Ако разпитате тези хора по този въпрос, т.е. помолете ги да обяснят защо ваксиниран човек се нуждае да бъде защитаван от неваксиниран човек (в нашето рационално усилие да открием „естествената причинно-следствена връзка“ на научно предположение), те ще започнат да ви крещят, наричайки ви идиот, или отрицател на науката, или каквото друго гадно нещо искат да избълват срещу вас: „Дано се заразиш с ковид и умреш!“ Добре. Благодаря. Прераждането на суеверието Всичко това наистина е проявление на основния проблем: по-голямата част от света страда от масовата психоза на култ. Всъщност вероятно не е по-голямата част от света. Току-що се върнах от двуседмично пребиваване в Египет. Никой не носеше маски или бяха малцина. А тези, които ги носеха, бяха предимно туристи. Местните се усмихваха, смееха се, прегръщаха се, целуваха се и се ръкуваха. Има две основни причини за това. Едната е, че те са много набожни хора и смятат, че ако Бог каже, че е време да си отидат, ще си отидат. Ако Бог каже, че не е време да си ходят, нищо няма да ги повали. Втората причина е, че те не вярват на своето правителство, никога не са имали такава вяра, вероятно и никога няма да я имат. Там няма „жреци на новата наука“, които да дават нови определения за науката. Всъщност, изглежда, не ги интересува много какво има да каже науката за повечето неща. Техният живот е в ръцете на Създателя и това им е достатъчно. Защо водачите на много други нации, като САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и много други, убиха истинската наука? Ами това е тема за друга статия, но мисля, че вече знаете отговора. Превод: Иван Стаменов Източник: Off-Guardian