Нова Зора

Днес разписки и карти, утре цели машини за гласуване!

Приключилият преди седмица изборен маратон у нас ни напомни с няколко любопитни инцидента за Алековия фейлетон „Гасете свещите!“. Той е вдъхновен от телеграмата, която през 1895 г., в хода на кампанията за поредното Обикновено Народно събрание, тогавашният министър-председател на Княжеството, европейският възпитаник Константин Стоилов, изпратил до Врачанския окръжен управител Спас Соколов. С нея премиерът нареждал на някогашния хъш и участник в четата на Христо Ботев следното: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро, може чрез угасване свещите, или вземание списъците, да направи изборът да не се състои. В случай на несполука, считам вас за отговорен“.

Ето как още в зората на българската демокрация са се тълкували и творчески прилагали „европейските ценности“.

Близо век и половина по-късно, когато българските граждани у нас и в чужбина гласуват предимно с машини, а не с хартиени бюлетини и свещите са само спомен от миналото, способите за проваляне на изборите, или поставянето под съмнение на тяхната честност, са други. Например в една от изборните секции в 9-та Софийска френска гимназия, 74-годишна гласоподавателка, разгневена от невъзможността с повторно гласуване да коригира грешния си избор, задигна разписката от машината и побягна навън. А когато се опитаха да я задържат, направо сдъвка хартиената разписка, за да защити тайната на вота си. Смехотворният инцидент стана повод лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да охарактеризира изборите с едно изречение: „Жена бяга и яде квитанцията“. От човек, който не прави разлика между разписка и квитанция - толкова! Ще напомня все пак, че точно неговото правителство ангажира частната фирма „Сиела Норма“ с доставката, софтуерната и техническата поддръжка на машините за гласуване. И те не предизвикваха никакви проблеми до момента в който с организацията на изборите през 2021 г. се натовари служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Тогава от ГЕРБ заваляха мрачни предупреждения, че изборите ще бъдат фалшифицирани и резултатите от тях манипулирани в полза на пропрезидентските партии. Според „лидера“, някой щял „да пипне“ софтуера и близо 200 000 гласа, подадени за ГЕРБ, щели да бъдат преразпределени за други партии, подкрепящи Радев. Нещо повече, в навечерието на вота от 14 ноември, група активисти на ГЕРБ, водени от Борисов, се строиха пред митническия склад на летище София, като известиха на българския народ, че вътре имало 150 машини, които щели да осигурят възможността на някои хора да гласуват по два пъти. Всичко това бе онагледено на схема от Тома Биков. Не стана ясно, дали той описва възможна предстояща изборна измама, или представя графично реална такава от времето на Бойко Борисов. Тезата за „готвената от служебното правителство изборна шашма“ бе точно толкова достоверна, колкото и твърдението на Борисов, че в България се поставят ваксини с изтекъл срок. Добавете към горепосоченото и настояването на ГЕРБ, прокарано в ЦИК с гласовете и на представителите на БСП и ДПС, за броене на всички разписки от машинното гласуване и ще стигнете до извода, че цялата тази шумотевица целеше да свали до минимум избирателната активност. При което твърдите ядра на партиите щяха да определят резултатите от изборната надпревара, осигурявайки победата на ГЕРБ. Резултатите от вота, обаче, изненадаха както авторите на тази плиткоумна уйдурма, така и социолозите и политолозите, предсказващи неизменно първо място за партията на Бойко Борисов. Регистрираната само преди няколко месеца партия „Продължаваме промяната“ (ПП) на бившите служебни министри на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев, „засмука“ голяма част от гласовете на останалите протестни партии и изпревари ГЕРБ с над 3%. ГЕРБ остана втора, ДПС се нареди на трета позиция. БСП зае четвъртата, ИТН – петата, а ДБ – шестата, следвана от партията „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Коалицията „Изправи се БГ. Ние идваме“ (ИБГНИ), вместо „да дойде“, си отиде от парламента. От бившите ортаци на ГЕРБ – ПП „Атака“, ВМРО и НФСБ не остана и следа, както и от партията „Воля“ на аптекарско-бензинджийския бос Веселин Марешки. Кандидатите за президенти на тези партии бяха изпреварени дори от ромската попфолк певица Луна Йорданова. Звучен плесник изяде и подкрепяният от ДБ председател на ВКС Лозан Панов, чиято предизборна реторика беше насочена не срещу кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков, а срещу президента Румен Радев, „комунистическия режим“ и „угоените паяци“ от ДС. Накрая Панов скочи и срещу подкрепящата го ДБ, чиято помощ не усещал. В резултат, от движението „Правосъдие за всички“ казаха, че се срамуват от председателя на ВКС Лозан Панов, а симпатизантите на „Зелено движение“, което бе част от ДБ, направо подкрепиха Румен Радев. Мечешка услуга направи на Лозан Панов Бойко Борисов като намекна, че ако ГЕРБ получи мандат като първа политическа сила, ще го предложи за премиер. Не се наложи да го прави, понеже ПП стана първа на парламентарния вот, а президентът Румен Радев спечели балотажа с два пъти повече гласове от тези, подадени за Анастас Герджиков. Професорът така и не разбра, че подкрепата на ГЕРБ е като проклятие, особено за хора, които се залавят с неща, от които не разбират. Безсмисленият президентски дебат, в който той се опитваше да играе на политик, беше обобщен във вестник „Капитал“ с многозначителното заглавие: „Генералът цитира Аристотел, а професорът говореше за самолети!“ Герджиков провокира своя опонент с въпроса чий е Крим и развитието на отношенията ни с Република Северна Македония, но привлече точно толкова гласове, колкото и фалшивата му „независимост“ от ГЕРБ. Не му свършиха никаква работа и гласовете от Турция, макар това да беше едно от трите места, където е победил Радев. Другите две са Мароко и Кърджали, но само в Турция Герджиков надви своя опонент с 10:1. И точно тази му „победа“ разкри колко е (не)зависим, особено от ДПС. Нещо повече, Мустафа Балбай написа във вестник „Джумхуриет“ (23.11.2021): „Изборите в България: Урок за АКР“ („Адалет ве калкънма партиси“ – „Партия на справедливостта и развитието“, б.р.). Според Балбай управляващата в Турция партия на Реджеп Тайип Ердоган трябва внимателно да анализира случилото се у нас на последните парламентарни и президентски избори. Първо, за да не повтаря повече опитите си за разделяне на българските турци, лансирайки партии като „ДОСТ“ на Лютви Местан. Второ, за да не провокира възникването в Турция на някой аналог на българската партия „Продължаваме промяната“ (ПП), която само два месеца след своето учредяване победи както ГЕРБ, така и другите партии на статуквото или промяната. Понеже на хората им омръзна от самохвалства и лъжливи обещания за светло бъдеще, контрастиращи рязко на непрекъснатото обедняване и намаляване на населението. Което на свой ред е резултат на рухналата система на здравеопазване и образование, на непрекъснатото поскъпване на живота, на ендемичната корупция и частното „усвояване“, сиреч присвояване, на европейски и национални публични ресурси. Два дни по-рано Йозай Шендир написа във всекидневника „Миллиет“ (21.11.2021), че основната опозиционна партия в Турция е… германското Министерство на външните работи и финансираното от него радио „Дойче веле“, което в You Tub канала си излъчило 14 минути и 43 секунди антиреклама за Турция. В този смисъл и ние можем да заключим, че що се отнася до корупцията по времето на Борисов, основната опозиционна партия на неговия „модел“ беше Държавният департамент и Министерството на финансите на САЩ, които санкционираха недосегаемия олигарх, днес депутат от ДПС Делян Пеевски. Останалото го свърши Негово Величество Избирателят, който показа и на Брюксел къде е заровено кучето на корупцията в България. Да се надяваме, че и от ЕНП са приели, че Борисов е свършен за политиката. Но, както написа Светослав Терзиев, пред него все още има европейска перспектива: от него да се заинтересува Лаура Кьовеши. Иначе местните структури на ГЕРБ направиха и други неуспешни опити да провалят вота, или да го представят като хайдушка кражба на техни гласове. Например в една изборна секция в Бургас „изгубиха“ картите за гласуване с машина. Председателката на секцията допусна с усмивка възможността да е пъхнала в джоба на палтото си плика с картите, но заяви, че не могла да ги намери.

В друга изборна секция, този път във Варна, забравиха да включат машината в контакта и след изтощаването на батерията тя спря. И на двете места изборите се проведоха с хартиени бюлетини, но онова, което ги свързва е фактът, че кметовете и на двата града са от ГЕРБ. Учудващо е, че герберите не оспориха в съда изборните резултати. Според Борисов, нямало смисъл. И как да ги оспорят, когато лично той като водач на две листи претърпя съкрушително поражение, последвано от разгром и на подкрепяния от ГЕРБ кандидат за президент Анастас Герджиков?!

На финала Радев разби и митологията на ДПС, че без неговата подкрепа не може да бъде избран нито един президент на България. Може и още как. Въпреки постоянната намеса на турската държава в нашите вътрешни дела. Точно при управлението на Борисов и Ердоган, заради такава намеса турският посланик Сюлейман Гьокче беше обявен за „персона нон грата“, сиреч нежелано лице. Вотът през ноември тази година в Турция, където, противно на всякаква логика бяха разкрити цели 126 изборни секции, протече с много нарушения. Те варираха от гласуване на придружителите, вместо придружаваните от тях избиратели, през попълване на декларациите извън изборните секции, до употребата на турски език в изборните помещения. Някои избиратели дори не знаеха за какво и за кого гласуват, оправдавайки се с незнаенето на български език. Слава богу, избирателят в България пресече попълзновенията на Ердоган, като подкрепи Румен Радев, а не двамата кандидати на „коалиция Магнитски“ Мустафа Карадайъ и Анастас Герджиков. Арман Бабикян, който оправдаваше разкриването на 126-те изборни секции в Турция с уверението, че там ще гласуват не повече от 20 000 души, също бе наказан и вече не е депутат. А след като бе победен от Ицо Хазарта в 25-ти МИР София и от Кирил Петков в Пловдив, „лидерът“ Борисов благоразумно се отказа от депутатско място. Така той за пореден път прати избирателите на ГЕРБ за зелен хайвер. Сега ще играе ролята на извънпарламентарен критик на властта, от която се надяваме да бъде лишен завинаги. Хаос, енергийна и икономическа криза, скъпотия, дългове, смърт от коронавирус, провокиране на омраза към България от страна на нашите съседи – това според Борисов били последиците от управлението на Радев и неговото служебно правителство. Докато при управлението на Борисов България била най-обичаната страна на Балканите, а от София се правела политиката на ЕС. Как така избирателите не са разбрали колко добре си живеят под сянката на падишаха?! Тук би трябвало да се намесят не политолози и социолози, а психиатри! Защото, ако става реч за отношенията с Република Северна Македония, условията за българското „да“ на нейното присъединяване към ЕС бяха определени от 44-то НС, председателствано от Цвета Караянчева и доминирано от ГЕРБ и ОП. И президентът Радев, и назначените от него служебни правителства, се придържаха към тази рамка. Поради което Борисов става все по-смешен с опитите си да се прави на благодетел на Република Северна Македония за сметка на българското историческо и културно наследство. Забрави ли как неговият министър на външните работи Екатерина Захариева бе наречена „кучка“ от шефа на македонската информационна агенция? Що се отнася до Крим, фактическото му положение е такова, каквото го описа президентът Радев. Крим е руски още от времето на Екатерина Велика и през 1953 г. е придаден административно на Украинска ССР, а не на днешна бандеровска Украйна. Ако не беше станал пучът в Киев и новите управляващи не бяха заявили желание да влизат в НАТО и ЕС, полуостровът нямаше да бъде „анексиран“. Не може да се нарече анексия връщането на една територия към Родината-майка, извършено след допитване до съответното население.  Прецеденти за това не липсват. Косово също се откъсна от Сърбия без нейното съгласие, докато Палестина все още е със статут на наблюдател в ООН. Нима САЩ искаха одобрението на ООН, за да окупират Ирак и Афганистан? По кой международен договор те и Турция имат войски в Сирия? В крайна сметка от Президентството на Република България дадоха обяснение на казаното от Румен Радев за Крим и надеждите на Даниел Митов, новият стар президент на България да бъде поставен под дипломатическа карантина угаснаха. По-добре е новоизлюпеният заместник-председател на ГЕРБ да не сънува с широко отворени очи, а да послуша Иво Инджев, който му препоръча да си сложи портрета на Радев в рамка, вместо да го карантинира дипломатически. Не ни се вярва да го направи, защото роденият да пълзи не може да лети.

Що се отнася до бъдещите избори у нас, ако ГЕРБ не се разпадне, както НДСВ, може да престъпи и към кражба на цели машини за гласуване. Понеже цяла машина не може да бъде сдъвкана, както разписката от изборната секция в 9-та Френска гимназия в София. Народ, който плаща по 300 лева за фалшиви зелени сертификати, при положение че истинските са безплатни, не може да бъде уплашен с нищо. Както гласеше един афоризъм от времето на Тодор Живков: „Таз година полупроводници, догодина цели проводници!“ Само дето с тези шеги Татжо хитро туряше всички „на кантара“!