Нова Зора

РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ

Онази, която ти пие кръвта!

Родина - това са просторите сини.

Парчето небе. И парчето земя!

Онази, попила кръвта на дедите.

И белите кости - и черните дни...

На майки сиротни попила сълзите -

изпратили рожби по чужди земи.

Родината, сине - това са полята.

Забрадките бели - и черния хляб.

Родина е тъмния вир на реката.

И времето (с него си само богат!)

Родина - това е прегръдката, сине.

Последната! Дето след нея боли...

Огнището! Струйката дим от комина.

И топла постеля за зимните дни.

Родината, сине - са първите стъпки,

които си правил по първия сняг.

На вишната, старата - младите пъпки.

И щъркела, кацнал на двора по мрак.

Родината не е държавата, сине!

(която и тебе прокуди от тук!)

Родина са буквите в твоето име!

И мъжката сила на твоя юмрук.

Родина е, сине, тръпчивата болка,

(която ще сети и твойто сърце).

Когато се скиташ по пътища голи -

с последния спомен за мойте ръце.

Родината, обич... Е топлата стряха.

И птицата, свила под нея гнездо.

Ръката ми бяла, която ти маха...

На залеза златното зарево.

Родина е ситна роса под звездите.

Гори заснежени, и златни жита.

Ръка на приятел - на майка сълзите.

И грубите длани на твоя баща!

Родина е бащино, топло огнище

и питка, опечена в топлата жар...

Изгубиш ли нея - изгубил си всичко!

Без нея си просяк! Дори да си цар.

Родина... Тя не е онази държава,

която ти пие със сламка кръвта!

Родината, обич... е топлата пазва,

в която смирен си притихнал сега.

Родина са шепата дъхави билки -

набрани по Еньовден, рано в зори!

Шевиците пъстри на бащина люлка...

Родина не можеш да купиш с пари!

Родина е виното в бъчвите стари -

искрящо-рубинена, българска кръв!

Тя въглен е, който душата ти пари.

И дългата нишка на пъпната връв!

Проклет да е трижди свят, който разделя

брат от сестрата, и майка от син!

Ако зажалиш за дом, и постеля -

знаеш къде да се върнеш. Амин!