Един от лидерите на руската революция от 1917 г. е Лев Давидович Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщайн. Той развива теорията за перманентната революция, при което неговият идеал е осъществяването на световна революция. Троцки издига и идиотския лозунг за „Европейски съединени щати”. По време на революцията и след нея, Той критикува като ревизионизъм възможността за „Строителство на социализма в една отделна страна“, която идея споделят Ленин и Сталин. Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция. Той дори стига още по-далеч в своите „революционни идеи”, обявявайки се срещу семейните ценности, които Сталин държи да бъдат запазени.
Лев Давидович Бронщайн смята, че при успех на световната революция, властта ще бъде на „работниците и селяните”, при което ще се създаде световно правителство, според прогнозите на Маркс за световна революция. На практика ще се реализира идеята за наличие на безлична маса наемни работници, както и за тотално равноправие между половете, т.е. заличаване на разликите между тях. Правителството ще упражнява насилие над тези, които не искат да изпълняват разпоредбите на революционната „световна пролетарска диктатура”. Идеята е да няма национални държави, да няма нации със своите традиции и нрави, а само интернационална безлична общност. Това е идеалът на троцкистите. Те ще господстват чрез наднационални силови структури от типа на ГПУ, а медиите ще обработват идеологически съзнанието на работническата класа и интелигенцията, която ще е купена или избита, ако не се подчинява на интернационалната идеология.
Нека сега видим какво ни предлага глобализма?
Ами то е почти същото: Светът е едно „глобално село“ – няма национални държави или ако има, те са с твърде ограничени функции, няма народи със своите култури, особености и нрави. Сега левите либерални неотроцкисти осъществяват това чрез наднационалната бюрократична структура, наречена Европейски Съюз, който е проекция на идеята за Европейски Съединени Щати. Крайната цел в световен мащаб е всеки да бъде „гражданин на света“, т.е. да има свят без граници. Ето, такъв е идеалът на глобалистите.
Над тези интернационални безлични хора ще господстват „наднационални” монополи, които разполагат с наемните работници, а корпорациите ще бъдат защитавани от наднационално управление с помощта на местните колаборационистки правителства и частни силови структури, т.е. от безконтролни бандитски формирования. Това ще е и рай за наркотрафиканти и всякакви спекуланти, бандити и мошеници. Ще господства банковата финансова олигархия, която в страните по целия свят ще е купила местните политици, правителства, медии, актьори, режисьори, социолози, политолози, анализатори и т.п. продажни полуинтелигенти, наричащи се „експерти”, чиято задача е да държат в заблуда и подчинение местното население.
Всичко това се организира и осъществява чрез дейци от световен мащаб, какъвто е идеолога на „Отвореното общество”, Дьорд Шорош, по-известен като Джордж Сорос, мегаспекулант. Ето неотроцкисткото проявление на световното правителство. Тези продължители на делото на Лев Троцки обаче отиват още по-далеч, като освен нациите и дори расите, започват да отричат и половите различия между хората. Според тяхната либерално-глобална идеология, човешките индивиди трябва да са безполова еднородна маса от идиоти. Впрочем, глашатаите на „отвореното общество” приравняват идиотите и бандитите с нормалните хора, нещо повече – за ненормалниците трябва да се полагат специални грижи. Над „правата” на бандитите бдят правозащитници, а нормалните трудови хора, които носят цялата тая паплач на гърба си – тях кучета ги яли. Те трябва само яко да работят и да мълчат!
Ето защо, много от левите либерали (съвременните троцкисти) от Източна Европа приеха с радост глобализма, докато автентичните леви патриоти и десни такива, които му се противопоставят, са в немилост. Това ясно се наблюдава в страни като Унгария, Полша и Чехия, където троцкизмът никога не е имал силни позиции. В Русия той също беше отхвърлен, особено сега, при управлението на Владимир Путин, защото още при Сталин руският народ успя да отхвърли антинационалните глобални идеи на Лйба Бранщайн - Троцки. У нас, за съжаление, троцкизмът има по-силни позиции, които сега се проектират в идеите и действията на родните „модерни леви”. Началото бе дадено още през 1989 г., когато БКП бе оглавена от хора като Александър Лилов и Андрей Луканов, които стартираха промените с ликвидиране на Възродителния процес, оплюване на българските патриоти и приобщаване на страната ни в „международните структури”, както и с приемането на новите „демократични ценности”. А тези „ценности,” както виждаме, изключват патриотизма и защитата на националните интереси. Тяхната идея бе създаването на „модерна лява партия” (разбирай антипатриотична такава), което в крайна сметка се осъществи. Сега сме свидетели как някои неотроцкисти от тази партия подкрепят Истанбулската конвенция, двуполовите бракове и т.п. „демократични ценности”. И става все по-видно, че разликата между класическия троцкизъм и неговата съвременна проекция – глобалния ляв либерализъм, е твърде малка или почти никаква.
