Нова Зора

50 години от гибелта на министър Иван Башев

След трикратни парламентарни избори и 8 месеца очаквания за поредния състав на НС, на 13 декември бе гласувано редовното правителство. Много приятели и бивши колеги напомниха, че на същата тази дата се навършиха 50 години от нелепата гибел на министъра на външните работи  на НР България. Иван Башев, премръзнал при инцидент на Витоша. Тогава бях студент. Виждал съм 1-2 пъти Иван Башев: висок представителен мъж, на разходка с момиченце за ръка в Парка, Борисовата градина, недалеч от Орлов мост, в близост до жилището му на ъгъла на бул. „Цар Освободител” и „Братя Христо и Евлоги Георгиеви”, над  аптеката. По-късно животът ми наложи да работя при 15 министри на външните работи, след Иван Башев, чак до времето на Николай Младенов. Представите си за Башев изграждах през годините по многобройни писмени източници, разкази и спомени на десетки негови познати или съратници. През лятото на 2007 или 2008 г., моят незабравим приятел и колега посланик Иван Д. Спасов, в присъствието на бившия зам.-министър Любен Петров, ме привлече сред „дребните спонсори” на книгата „Иван Башев – политик, държавник дипломат”. Двамата бяха сред съставителите й, а на представянето й, през март 2010 г., от вълнение Иван (Спасов) получава фатален масивен инфаркт. Светла му памет.

Роден в семейство на заможни хора през 1916 г., Иван Башев се увлича по левите идеи и бива арестуван и въдворен в лагер Еникьой. Майка му Мария Йохан Свобода, е родена в заможно семейство в Братислава, израснала във Виена. Баща му е преуспяващ занаятчия, преселник от Прилеп. Завършил престижната немска гимназия (Deutsche Schule) и право в СУ „Климент Охридски”, Башев е доста по-различен от тогавашните „големци” в държавата. С резервираността си към властовите привилегии (живее под наем), солидното си образование и полиглотски езикови умения, той е „странна птица” за произхождащите от селско-работнически „сой” висши партийни сановници. Бил е работохолик, комуто по природа било достатъчно да спи 2-3 часа в денонощие. А през нощта четял, изучавал чужди езици, подготвял се е за преговори. Бил много взискателен към себе си, но и към подчинените. Коригирал преводачите, които често използвал, за да печели време за обмисляне на реакция, докато те превеждат устно. По думите на негов близък подчинен още от Министерството на културата, щом министърът получел заплата, по шофьора изпращал пари на баща си.

Преди Людмила Живкова, като заместник-министър на културата, Башев пръв повдига частично „желязната завеса” от Изток, с представяне на българско златно съкровище в Швейцария и Франция, разрешава допускането на български хорови и танцови състави и на отделни певци, до най-престижни сцени в „Стара Европа”. Като министър на външните работи (1962-1971 г.), в конструктивно-прагматичен дух, той отстоява последователно и успешно външнополитическите позиции на България по проблемите, натрупани преди и след края на Втората световна война, предимно със съседите. С личното му участие са разчистени отношенията с Гърция и Турция. След него, и до сега, няма напредък за България по отношение на реални турски действия за компенсиране на съдбата на потомците на прокудените тракийски българи и тяхното наследство за милиарди долари. По разказ на посланик Асен Павлов, министър Иван Башев, вероятно по разпореждане, но с нежелание, приема делегация на индийски цигани. Те споделят желание да проведат международен конгрес, с цел да насочат вниманието на световното обществено мнение към своите проблеми. Тъй като българските цигани били почти със 100% индийско потекло, гостите изразили желание конгресът да се проведе в България. Министърът контрирал с предложение да си проведат конгреса в Индия, а от наша страна „бихме съдействали всички български цигани, които се чувстват от индийски произход, да се преселят в родината на прадедите си”. Няма информация за реакцията на висшето партийно ръководство относно позицията на Башев, но преселвания също не са  регистрирани.

За мен Иван Башев е дипломат и министър на външните работи № 1 на България, съобразно неговият личен принос към страната и особено за нейния интегритет.

През  1992 г. ми бе възложено да изчета целия архив на МВнР (явен, за служебно ползване, и секретен) около Пражката пролет през 1968 г., с цел да бъде установено дали в министерството се съхранява копие от решението за участието на български военен контингент в състава на Варшавския договор за окупацията на Чехословакия, през август с.г. Копие не се откри, но посолството ни в Прага е излъчвало по 2 емисии дневно в решаващите седмици. Имаше и ксерокопия от шифровани радиограми с резолюции на Тодор Живков до членове на Политбюро на ЦК на БКП. Иван Башев бе редовен адресат от посолството, но в архива имаше единствено неговото фактологическо изказване по темата и нито едно разпореждане към него от по-висшестоящ.

Слухове че гибелта на  популярния сред народа и интелигенцията министър, е „била подпомогната”, плъзнаха веднага. Въпреки че съпругата му София и дъщеря му Миряна, ги отрекоха. Безспорно е обаче, че от скромност министърът е живял под наем и оставя вдовицата и семейството си без собствен покрив. И че жилището им е купено след гибелта му. А преки доказателства за покушения на такова равнище, след убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 г., са изключения.

При двустранни контакти, дипломатическият протокол отдава предпочитания на гостуванията като символизиращи по-голямо уважение. И в наше време е невъзможно да приведем пример, когато двама поредни френски външни министри последователно приемат поканите на Башев за официални посещения в България (легендарните Кув дьо Мюрвил и Морис Шуман). Гостуват му освен министрите от социалистическите и съседните държави, и външните министри на Австрия (бъдещи канцлери), на Италия, Финландия (многократно), на Норвегия, Дания, Швеция, Белгия, Холандия, Исландия, държавния министър на Великобритания, външните министри на Индия, ОАР, Египет и десетки страни от Третия свят. У нас са били на почивка генерални секретари на ООН. Отделно са посещенията на Башев в чужбина и осъществената многостранната дипломация, както и безвизовите режими с Австрия и скандинавски страни, и то  в периода на „Студената война”!

В спомените на посланик Владимир Костов „Многостранната дипломация” има косвени факти, които илюстрират критичното мнение на Башев, поне на моменти, към тогавашния Big Brother. Ден-два преди сесиите на Общото събрание на ООН той пристигнал в Постоянното ни представителство в Ню Йорк, за да подготвя изказването си. Съветският министър А. Громико бил неприятно удивен от идеята на Башев да акцентира върху ролята на средните и малките държави в Обединените нации. Предложил на българския министър да произнесе словото си на руски, един от 5-те официални езици на ООН. Башев обаче изказал предпочитание към френския език. Или случка, когато от ПП носят на министъра вестници. Предлагат му съветската „Правда”, а той промърморва защо не са му дали „нещо по-информативно”, дори да е органът на Френската компартия „Юманите”. Известна е реакцията му по повод разпореждане на Москва и Живков за пореден път да изкажем солидарност с ГДР, когато той предлага да потърсим реципрочно някаква икономическа изгода от Източен Берлин, вместо перманентната и безкритична подкрепа.

Поне 20 пъти съм посещавал или минавал навремето покрай скромния паметник на лобното място на Иван Башев, което се намира само  на 160-200 м. от Централния спасителен пункт и „Алеко”. Винаги ме е удивлявала трагичната нелепост на неговата гибел на края на „Меча поляна” - на един хвърлей от спасителната хижа.

Удивителна личност, Иван Башев е дипломат, който по личен принос остава за мен министърът на външните работи, осъществил непостигнати от никой друг български дипломат, цели и резултати, в международните отношения на България. Интелектуалец и патриот той остави един трудно постижим за всеки след него светъл пример на всеотдайност, в името на Отечеството.

Поклон пред паметта му.