Ах, щом накрая се разбра, че иде време за раздяла, каква шега ни изигра цивилизацията цяла! Преди, навярно помниш, как дори без никой да ги кани, и Брехт, и Пикасо, и Брак помагаха на любовта ни, и сливаха се във едно целувки, филми и неони с абстрактно някакво платно, със стихове, с магнетофони, със рибите в китайски туш, със старата етруска фреска... Ах, тез другари, верни уж, къде са, да ги видим днеска? При ледения повей тозчас най-подло те се изпариха, оставяйки около нас земя, покрита с пепел тиха. И спуснала коса, за миг ти връщаш се в палеолита, сред който страшният ти вик: “Какво се случи?” - само пита; и аз мълча до теб - дивак, от ужас първобитен погнат, - и няма ги ни Брехт, ни Брак, ни Пикасо, да ни помогнат!