Нова Зора

Ах, щом накрая се разбра,

че иде време за раздяла,

каква шега ни изигра

цивилизацията цяла!

Преди, навярно помниш, как

дори без никой да ги кани,

и Брехт, и Пикасо, и Брак

помагаха на любовта ни,

и сливаха се във едно

целувки, филми и неони

с абстрактно някакво платно,

със стихове, с магнетофони,

със рибите в китайски туш,

със старата етруска фреска...

Ах, тез другари, верни уж,

къде са, да ги видим днеска?

При ледения повей тозчас

най-подло те се изпариха,

оставяйки около нас

земя, покрита с пепел тиха.

И спуснала коса, за миг

ти връщаш се в палеолита,

сред който страшният ти вик:

“Какво се случи?” - само пита;

и аз мълча до теб - дивак,

от ужас първобитен погнат, -

и няма ги ни Брехт, ни Брак,

ни Пикасо, да ни помогнат!