Нова Зора

Относно някои идеи как тя да бъде първо „замразена“, а след това преодоляна

България се намира в тежка социо-демографска катастрофа. Най-страшното в конкретната ситуация е това, че на официално равнище – правителството и представените в Народното събрание политически партии,  не обсъждат тези проблеми с българската общественост. А даже и да се започне някакъв разговор „тъпо“ се повтаря, че видите ли нямало демографска катастрофа, а имало само демографска криза.

Следва да се припомни, че първата стъпка да се реши един проблем, е да се признае, че той съществува. Докато се крием зад термини като криза, срив и други начини за „замазване с розова боя“ няма как да се разбере остротата на проблема. И съответно да се тръгне към неговото решаване.

Има теория на системите, която ясно различава понятието „криза“ от това „катастрофа“. „Кризата“ е признак за настъпваща опасност. Понятието „криза“ предполага възникване на нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща и предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в себе си задаваща се опасност от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна, кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да се насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.

Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока, се стига неминуемо до следващата - „леталната“ фаза. Т.е. фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата. В този случай, каквото и да се предприеме, вече ще е късно. Катастрофичният процес не може да бъде спрян и се стига до разпад.

От демографска катастрофа към демогравски разпад

Днес България като народ и държава, намирайки се в първата фаза на вече реализиралата се демографска катастрофа, бързо се движи към втората фаза на същата – „демографския разпад“. Когато никакви, даже най-решителни действия не биха могли да спрат процеса на изчезване на българите като народ и държавата Българска като цивилизационен, политически, стопански, културен и прочее феномен.

В подкрепа на това твърдение ще цитираме само три „очевадни“ факта за социо-демографската катастрофа на България:

• България днес е вече под 7 млн жители, по точно 6.948 млн! При условие, че нашата Родина през 1988 г. е 9 млн. Това означава, че за малко повече от 30 години българските граждани са намалели с 23% , т.е. близо 1/4 ... Без война!!!

• Естественият прираст на населението за 2020 г. според https://www.worldometers.info/world-population/population-by-country/ е -0.74%. По този показател, съгласно сайта на ЦРУ на САЩ, страната ни е на 228-229 място от 237 страни в класацията. Пак съгласно сайта на ЦРУ, https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/death-rate/country-comparison/ по смъртност 14.52 починали на 1000 души, България е на 3-то място в света, след Литва и Латвия и преди Украйна. По раждаемост с 8.15 новородени на 1000 човека, Родината ни е на 218 място от 228 страни, вж. https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/birth-rate/country-comparison/;

• И последният от най-страшните статистически факти, характеризиращи социо-демографската катастрофа на България. Този факт ясно демонстрира, че демографска катастрофа не характеризира всички етноси и народности – български граждани. Тази катастрофа засяга само нациоопределящата народност – българите. Т.напр., през 2011 г. (картината днес е по-лоша – б.м. Н.С.) само за 52% от първокласниците българският език е бил роден (майчин) език, докато за 48% той не е такъв (вж. „С. Игнатов: За 48% от първокласниците майчиният език не е български“ в https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/za-48-pyrvolaci-majchin-ezik-ne-e-bylgarskiiat-3579331, последно влизане 25.11.2020).

Както се казва в такъв случай, когато фактите говорят и Боговете мълчат!!!

Начало на демографската криза и изпадането в демографска катастрофа

В началото на ХХ век България е тази европейска страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост от 28 на 1000 души, което и позволява сравнително за кратки срокове да преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата световна войни.

Като ключов фактор за тази демографска виталност може да се посочи това, че страната ни е типично аграрна, с многобройно дребно земеделие и съответен модел на възпроизводство на нейния човешки потенциал. Така че въпреки високото равнище на детска смъртност, високата раждаемост – резултат от модела на многодетното селско семейство, позволява да се поддържа благоприятен естествен прираст и съответно общо увеличаване на населението на страната.

Започналата от началото на 50-те години ускорена модернизация на обществото, т.е. индустриализация и урбанизация, скоро създават условия демографската динамика да придобие общоевропейски параметри, т.е. създава се модела на едно-двудетното градско семейство. При това тези параметри придобиват все по-ниски измерения. И макар до края на 80-те години на ХХ век да не може да се говори за демографска криза, доколкото естественият прираст демонстрира все още плюсови стойности, определено ситуацията може да бъде определена като предкризисна. (Фиг.1.)

От края на 80-те години на ХХ век, с началото на т.нар. „смяна на системата“, датира началото на демографската криза в нашата страна. (Фиг. 2.)

От средата на 90-те години на ХХ век, въпреки някои положителни тенденции, проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между 2003-2008 г., поради силното застаряване на населението, а също така поради влошаването на здравния статус на същото, се наблюдава нарастваща тенденция в смъртността. Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да се дефинира като демографска катастрофа. (Фиг.3.)

Кратко сравнение, макар и с по-стари данни от 2007 г., когато ситуацията не е така влошена, както е днес, с усреднените демографски стойности в ЕС (Европейския съюз), както и със страни от ЕС с най-влошени демографски показатели демонстрират ужасяващата демографска картина в страната ни. (Таблица 1.)

Още по-страшна става демографската картина, когато сравним със съседни страни или такива със сравними показатели за периода от началото на 90-те години до средата на второто десетилетие на 21 век. Картината на това сравнение е просто ужасяваща като се вижда как българската нация буквално се „топи“ и изчезва.  (Таблица 2.)

Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 г. числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през 2012 г. спадът е с 26 хиляди. Тази тенденция на съкращаване на броя на жените във фертилна възраст продължава до 2020 г., с ускорени темпове.

Следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен количествени има и качествени характеристики с различни измерения. Първо такова измерение е делът на хората над 65 години  и този на младите под 15 години  спрямо общия брой на населението. Както се вижда от таблица 4 по-долу, в България възрастните над 65 години са два пъти повече, а младите под 15 години два пъти по-малко, отколкото средните стойности за света. (Таблица 3.)

Друг важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България, което определено е резултат на липсата на адекватни здрави грижи вследствие на съществуващата здравна система. Здравната система на България напълно е възприела неолиберален режим на действие. Болниците са превърнати в търговски дружества, чиято цел е максимизация на печалбата. Поради това основни методи за поддържане на здравен статус и лечение не е профилактиката, от която малко се печели, а инвазивната и лекарствената медицина.

Липсата на системни профилактични грижи са особено забележими при заболяванията, които са ключови причини за ранна смъртност -  тези на кръвоносната система – хипертония и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата, са раковите заболявания.

Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания, в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12% от инсултите у нас, са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме...*

България също така е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност.* Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий.

Трети важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа на България, е етническата съставляваща. Ако погледнем от тази посока, нещата стават още по-трагични. Фактически негативните параметри на раждаемостта, а оттук и естествения прираст на България, основно са за сметка на държавнообразуващия етнос  - българите.

Бичът на емиграцията

Следващият качествен аспект на демографската катастрофа е свързан с емиграцията. Над милион са напусналите страната през последните години, за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания, Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са висококвалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във втората си родина. Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във висши учебни заведения зад граница. Поне 70% от завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ.  Фактически Отечеството ни плаща своебразен „кръвен данък“ на богатите страни като нашите млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на собствения си народ и държава. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века спрямо Османската империя, макар и в други форми и по един по-различен начин.

Може определено да се твърди, че в цялата си съвкупност като количествени и качествени характеристики, настъпилата социо-демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше само преди 30 години, поради липса на хора, способни да ги правят, а не само на оборудване и пари.

Казано по друг начин нашата страна функционира във все по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза, за каквато говорят редица други изследователи, и не просто за демографска, а за социо-демографска катастрофа. Погледнато от политически позиции последната може да бъде назована „геноцид“ или „автогеноцид“.

Как социо-демографската катастрофа да бъде „замразена“, а след това преодоляна

Първото, което трябва да се направи, когато се говори за идеи за „замразяване“, а след това за преодоляване на социо-демографската катастрофа на България, е да се видят причините и причинната верига на катастрофалния процес.

По наше мнение трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:

• Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова  емиграция и други;

• Непреки причини – застаряване на населението в резултат на масова миграция на млади и работоспособни хора, бедност, безработица, социални болести – крещящо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание, на потребителски фетишизъм;

• Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.

Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което според нас, се явява

ключовата причинна верига за демографската катастрофа в България.

Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние  и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е., когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно техните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.

При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово  възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на  социални ресурси. Т.е. българското общество се характеризира със следното:

• Обеднява като социални възможности за професионална, гражданска и обществена реализация и развитие;

• Обеднява като предоставяне на базови социални услуги – родилни домове, детски градини, училища, болници, транспорт и други, които особено в някои райони на страната и особено масово по селата вече са закрити. По този начин младите хора и семейства масово напускат такива райони и селища, което още повече влошава демографската ситуация в тях;

Тази т.нар. „социално-ресурсна бедност“, е следствие от разрухата. Разруха, която дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България. В резултат - изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество.

В този смисъл, ако направим сравнение на населението, живеещо с под 2$ на ден за периода 2005-2009 г. в България и света, ще видим, че у нас това са само 7% от населението, докато в света са 43%.** Въпреки това именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със значително по-нисък стандарт, това не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социално-ресурсна бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на социално-икономическо възпроизводство.

Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели, за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.

Това по своеобразен начин конфигурира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонент –

решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца.

Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.

Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за българската нация и държава.

За нас позитивната алтернатива може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на Стратегия за демографското възраждане на България. Последното следва да се разглежда като съставено от програми в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Като набелязваме тези перспективи това не означава, че например, в средносрочната и дългосрочната перспектива мероприятията трябва да се провеждат с някакво забавяне във времето спрямо краткосрочната перспектива. Не следва да се мисли за всяко от мероприятията свързани с тези перспективи и за тяхното изпълнение от сега. Разликата в перспективите предполага, че окончателното им изпълнение, ако се започне последното от днес, ще заеме различно време – при краткосрочната от 1 до 3 години, при средносрочната от 3 до 5 години и при дългосрочната от 5 до 10 години.

В този смисъл в незабавна и краткосрочна перспектива следва да влизат задачи и мероприятия като:

• Приемане на закон за подоходно облагане на семейна основа;

• Понижаване или премахване на ДДС за учебници, детски книги, дрехи, някои детски храни или лекарства за деца по рецепти;

• Безплатно лечение на редица заболявания на деца до 16 годишна възраст;

• Приемане на специална програма за подпомагане на семейни двойки с проблеми в раждаемостта, при което на основата на договор да се определят условията за безплатни (т.е. финансирани от държавата) процедури, като, например, „ин-витро“ и други;

• Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца също да бъде  поети от държавата;

• Подготовка на образователно-информационни предавания чрез средствата за масова информация, интернет, социални мрежи и други, имащи за своя основна тема демографското възраждане на България;

• Рязко увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;

• Други.

В средносрочна перспектива

следва да се осъществят мероприятия като:

• Създаване на програми за справяне с безработицата и бедността, включително чрез създаване на мрежа от социални и солидарни предприятия, както и професионално обучение в рамките на трудовия процес;

• Масово предоставяне на жилища за млади семейства на изплащане, при което на основата на сключен договор за забрана на продажбата на жилището за определен период – 20 или 25 години, при раждане на първо дете да се намали сумата за плащане на жилището с 20%, на второ дете с 20% и на трето дете с 15%. За тази цел да се създаде специален фонд за строителство на жилища за млади семейства;

• Да се подготвят специални законови актове, да се подготви програма и създаде специален фонд за финансиране и привличане за постоянно местожителство на лица от българската диаспора в чужбина – Молдова, Украйна, Русия, Северна Македония, Гърция  и други;

• Да се подготви програма за трудова и образователно-квалификационна програма за ромското население на страната, при което да се включват възможности за реална трудова заетост и интеграция на това население;

• Специална програма, създаваща условия за връщане на мигрирали в други държави български граждани и такива от български произход, включваща и съответната трудова заетост и интеграция;

• Създаване на държавна агенция за демографско възраждане, която да управлява организацията на всички дейности, засягащи пряко проблемите свързани с демографското възраждане на България. Тази агенция не следва да бъде тривиална бюрократична институция, а да е мрежова структура работеща в режим на действие, характеризиращ се с проектен подход на основата на предизвикателството чрез „микс” от свързани сътрудници, значителна част от които не са щатни служители, университетски изследователи, учители, лекари и други такива със свободни професии, даващи им възможности да се използва техния потенциал за целите на демографското възраждане на Родината ни;

• Създаване на Национална програма за профилактични прегледи предвид ранна диагностика на такива заболявания като сърдечно-съдови, ракови, диабет и други, които се явяват ключови причини за ранна смъртност в нашата страна;

• Други

В дългосрочна перспектива следва да се осигури:

• Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна платформа, така и осигуряващ в максимално възможна степен на социално равенство, социална справедливост, колективистки дух и ценности, и социална солидарност.

Използвани източници

Монографии, студии и статии

Владимирова К. и кол. Миграция и национална идентичност. В: ИИНЧ-БАН, Мерки за преодоляване на демографската криза в Р България, т.3, С., Изд.  БАН, „Проф. Марин Дринов“, 2019, ISBN 978-954-322-963-5;

Матеев Е. Структура и управление на икономическата система. София, ИК УНСС, 2016;

Мизов М.  Геноцидът на хората от третата възраст – неизказани пред обществеността скрити замисли и сценарии. В: За достоен живот на хората от третата възраст. София, „Авангард-Прима“, 2017, с.184-204;

Минков М. Демография. София, ИК „Албатрос“, 1999;

Мирчев М. Социална динамика и цивилизационно разслояване: възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. София, М-8-М, 2009;

Михова М.Демографската политика в България. София, Изд.  БАН, „Проф. Марин Дринов“, 2013;

Найденова П. Възрастното население на България в десетилетието след икономическата криза 2007-2009 г. София, Изд. Център за демографски изследвания и обучение, 2018;

Стефанов Н. Глобалната криза и формиране на идеи за антикризисна стратегия за България. В: Глобалната криза и България – социално-икономически и демографски проблеми и хуманитарни аспекти. С., Фондация «Човешина», 2012, с. 31-49.

Интернет

https://www.nsi.bg/bg/content/2974/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5;

https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00001/default/table?lang=en;

https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/bulgaria/;

https://www.worldometers.info/world-population/population-by-country/;

https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Bulgaria;

https://www.prb.org/international/geography/bulgaria.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/za-48-pyrvolaci-majchin-ezik-ne-e-bylgarskiiat-3579331

http://ikonomika.org/;

http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2007/1-07/pp25-28.html

http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=628

http://www.prb.org/

http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=14521

http://www.ohboli.bg/