Продължение от брой 6 Географията на протестите е трябвало да обхване всички големи градове, като се използват почивните дни, когато полицаите са „пияни” и слабо организирани. В минути 23:26/47:43 Аблязов казва: „Нашият общ враг е Путин” („Мы сейчас имеем общего врага: Путина”). „Длъжни сме да раним него” („Мы должны болить Путина”), за което е нужен съвместен план и ресурси. „Такива имаме” – въодушевено отговаря събеседникът му – „определени и готови”, „с нас са приятелите във Вашингтон, в ЕС и Европейския парламент, в Литва”, - където се намира той самият. Аблязов отрича помощта от САЩ и ЕС, защото както е известно, е осъден и преследван, както от френските служби, така и от казахстанските и руските, а Франция не желае да разваля отношенията си с Казахстан, пък и с Русия заради него.... Наистина, комична дискусия между двама престъпници – единият закрилян във Вилнюс, другият арестуван във Франция, която наред с други важни детайли (като „мащабния лобинг”), разкрива най-вече схемите, по които се организират „социалните” протести и бенефициентите от тях. Това може да е очевидно за специалистите, но за по-слабо ангажираните с политика хора, се явява доказателство. Обяснява и бурното недоволство на САЩ и ЕС от предприетите мерки от страна на държавата и намесата на миротворческия контигент на Организацията за колективна сигурност (ОДКС). Интересно е също, че думите на Аблязов: „Скоро Путин ще управлява Казахстан” (мин. 33:39/47:43) почти напълно съвпадат със страховете на експертите от Chatham House: „Западът рискува да загуби влиянието си върху бъдещето на страната”; „Колкото повече се отдалечава от сътрудничеството с Казахстан, толкова по-бързо Русия и Китай ще заемат свободните позиции и вероятно ще се сблъскат в борбата за сфери на влияние. Време е на Казахстан да се даде по-голямо значение в контекста на приоритетите на западната външна политика”... „Разумният и нежен натиск върху Токаев за справяне с недостатъците във вътрешното управление ще помогне за създаването на култура на промени в Казахстан.” Другата немаловажна подробност е неколкократно повтаряната от Аблязов „гореща ситуация”, която той не обяснява, но не е трудно да се досетим. Все по-очевидно става и тепърва ще се изяснява, че намеренията са били хаотизация в хода на която към Русия да се втурнат вълни от бежанци, сред които въоръжени бойци, за да се създаде дъга на нестабилност от Астрахан до Алтай. Това значително би отслабило позицията на Москва в преговорите със САЩ, тъй като при тази ситуация на няма да й е до преговори. Кратка ретроспекция на британското проникване в Казахстан В началото на 90-те г. заедно с Франция, Германия и САЩ, усилията на Обединеното кралство са насочени към намаляване влиянието на Русия в региона и консолидиране на западния вектор във външната политика на централноазиатските държави. Като част от новия курс, освен Казахстан, приоритет става Узбекистан, а отношенията с Туркменистан също получават импулс. „Независимостта” от Москва се разглежда като условие за експлоатация на природните ресурси на страните от ЦА. Икономиката на Казахстан, израснала на петродолари, заема централно място във външноикономическата политика не само на Великобритания. Но инвестиционните позиции на британските компании, активно подкрепяни от Лондон, винаги са били силни в страната. Както е известно, основният обект на техните инвестиции е казахстанският нефтен и газов сектор. Конкуренцията в търговско-икономическата сфера не пречи на обединяването на усилията на Великобритания, Франция и Германия да осигурят благоприятен климат за своите инвеститори. Чрез институциите на ЕС или пък с помощта на своите посланици и лобисти те въздействат върху казахстанското законодателство и защитават интересите на конкретни фирми, когато са подложени на натиск от държавните органи. Лондон разглежда ЦА през призмата на интересите на британските енергийни компании в Каспийския регион. Динамиката на отношенията (политическите контакти, дипломатическото представителство, икономическата, военно-техническа помощ и др.) се решават въз основа на тези интереси. Затова и до днес ключовият приоритет на Обединеното кралство беше и остава Казахстан, отворен за чуждестранни инвеститори, които с подкрепата на Лондон преговарят за навлизане в страната още преди разпада на СССР. За да гарантира своите интереси, Великобритания дори предприема такава стъпка като признаване на секторния принцип за разделяне на Каспийско море, разработван от 1996 г. насам, на което Русия първоначално се противопоставя, но за което се застъпват Казахстан и Азербайджан, - още един приоритет на Лондон в Каспийско море. По време на правителството на Дж. Мейджър (края на 1990-те – началото на 1997г.) британските компании си осигуряват важни позиции в два от трите най-големи петролни и газови проекта в Казахстан: Карачаганак и Кашаган (където акции притежават съответно British Gas и Shell). Консорциумът за развитие на Кашаган включва още British Gas и British Petroleum, но компаниите по-късно продават дяловете си поради промени в корпоративната стратегия. Лейбъристкото правителство на Г. Браун (2007-2010) продължава да укрепва „стратегическото партньорство“ с Астана, за да гарантира интересите не само на петролните и газови, но и на други британски корпорации. За целта се разширява дипломатическото присъствие в Казахстан, а лобистите са не само правителствени фигури, но и от кралското семейство. Най-видният политик, свързан с Казахстан, е бившият британски премиер Тони Блеър, назначен за съветник в Астана през 2011 г. Той е и един от най-гласовитите защитници на Назарбаев на Запад. За дейността си по управление на връзките с обществеността Блеър получава милиони долари годишно. Но това не означава, че животът на бедните слоеве от казахстанкото общество се е подобрил по някакъв начин. Освен всичко, Лондон се ангажира с най-мащабната програма за военна помощ, а британският военен аташе в Казахстан Ендрю Хълтън е единственият представител на британската военна структура в региона. Накратко, от 2000-та година насам британско-казахстанските отношения са „обрасли“ с множество организации от официален и неофициален характер, осигуряващи висока плътност и множество канали за взаимодействие (Междуправителственият казахстанско-британски съвет за търговия и промишленост; парламентарни групи по двустранни отношения; Британско-казахстанското общество при покровителството на херцога на Йорк и президента Назарбаев; Каспийски информационен център с участието на депутати от британския парламент и мн. др.). Дори проектът за създадения по идея на Назарбаев Евразийски съюз, е представен за първи път (през март 1994 г.) не другаде, а в Лондон, пред Chatham House. По думите му, съюзът има за цел „доброволна, равноправна интеграция, съвместно политикоикономическо развитие на потстсъветските държави, засилване на позициите им в глобалния свят”. Но когато седмица по-късно проектът е отправен в Московския държавен университет, съюзът вече е „икономически” – от проекта е изключена политическата интеграция и създаването на съюзни органи. Следва 1 Казахстан: испытание «транзитом власти». Доклад Chatham House, 2019, с. 4 2 През 2018 г. Русия одобри проект за конвенция за правния статут на Каспийско море. Документът установява разделянето му между Русия, Азербайджан, Иран, Казахстан и Туркменистан. Но изключва присъствието на въоръжени сили, които не принадлежат към страните, подписали договора. 3 Назарбаев, Н, Лекция в МГУ им. Ломоносова // http://yeurasia.org/nazarbaev_msu_1994/ 4 Павленко, В. Почему в США так боятся воссоздания постсоветского Союзного государства? Regnum, 10.01.2022. https://regnum.ru/news/polit/3471444.html