В разгара на военната истерия около руско-украинската криза, когато западни политически лидери предсказваха дори датата, на която Русия ще нахлуе в „Незалежная“ и „Самостийная“ Украйна, за да не позволи тя да се присъедини към НАТО и ЕС, в турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ се публикуваха редица коментари, разминаващи се диаметрално с преобладаващо пристрастните оценки в западните и българските медии. Пример за журналистическа почтеност е анализът на Яхя Емирхан Карабай за бъдещето на Украйна. В него той добросъвестно разкрива абсурдността на днешните претенции на управляващите в Киев и на техните западни подстрекатели, изтеглящи се панически от страната, която уж щяха да защитават срещу Русия. „Разбягаха се един след друг“, отбеляза с насмешка един турски журналист, докато британският премиер Борис Джонсън се вайкаше: „Ситуацията в Украйна е много, много опасна!“ (14.02.2022). А американският президент Джо Байдън, чийто рейтинг падна до 39 % дори фиксира 16 февруари като сигурна дата на руската инвазия, въпреки че от Пентагона отрекоха да имат такава информация. Никой от западните лидери не чу призивите на президента на Украйна Володимир Зеленски да не се раздухва военна психоза, без да се предоставят доказателства за намеренията на Русия да нахлуе. Но, когато украинският посланик в Лондон Вадим Пристайко намекна пред ВВС, че „Украйна може да се откаже от членство в НАТО и ЕС, за да избегне война с Русия”, той бе вдигнат на щик от западните и украинските „правилни“ медии. Вижте впрочем какво пише по въпроса Яхя Емирхан Карабай във всекидневника вестник „Джумхуриет“ (14.02.2022). Зора
Темата за Украйна е на дневен ред. Добре, реалистични ли са исканията на Украйна? Това е, което трябва да се дискутира. Известно е, че от 1993 г. насам Украйна иска да стане членка на Европейския съюз (ЕС). Т.е., тази й цел не е ново възникнала. През 2008 г. Украйна подаде молба за членство и в НАТО. Реалистично ли е такова обединение на Украйна със Запада? Да отговорим на този въпрос, поглеждайки към историята.
Украинската народна република
След Февруарската революция, през март 1917 г. в Киев като орган на властта бе учредена Централна Рада. През ноември 1917 година Радата заяви, че е учредена Украинска народна република в структурата на Русия. През 1918 година, когато Съветска Русия подписа с Германия и нейните съюзници Брест-Литовския договор, имаше и представители на Украйна. И те обявиха своята независимост. Тази независимост не трая дълго. Няколко седмици по-късно делегацията на Радата подписа с германския блок отделен договор. Намиращи се в трудно положение, Германия и Австро-Унгария се нуждаеха от пшеницата и суровините на Украйна. Те изпратиха в Украйна войски и технически персонал и използваха това фактически като предлог за окупация. С прякото участие на окупационните сили Централната Рада бе свалена. На власт беше поставен П. Скоропадски, който на мястото на Украинската народна република обяви една държава Украйна, намираща се всъщност под германски протекторат. По-късно, заради революционните събития в Германия и Австро-Унгария, Скоропадски загуби подкрепата на германците. След това пък украинските националисти съобщиха през 1918 г., че е основана Народна Република Южна Украйна и се обединиха с Украинската народна република. През 1919 г. частите на Украйна бяха разгромени от войските на Полша. Териториите на бившата Народна Република Южна Украйна минаха под властта на Полша. След това между Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР), Украинската Съветска Социалистическа Република и Полша бе подписан договорът от Рига. Западните територии на бившата Руска империя преминаха към Полша. През периода между двете войни, с цел да промени етническия състав, полското правителство приложи една активна политика на преселване в „западните покрайнини” (Така в Полша наричаха днешна Украйна, земите на Западна Белорусия и част от Литва). Проведена бе сурова полонизация. Подтиснати бяха местната култура и обичаи...
Какво освободи СССР?
Заграбените от Полша земи бяха освободени от СССР през 1939 г.. Значителна част от тях бяха дадени на Съветска Украйна. Към това през 1940 г. се прибавиха части от окупираните през 1918 г. от Румъния Бесарабия и Северна Буковина, а през 1948 г. и Змийският остров в Черно море. През 1954 г. на Съветска Украйна беше дадена Кримската област на РСФСР.
След разпадането на Австро-Унгария, останалите в Чехословакия карпатски руснаци бяха освободени от съветските войски. После, през 1945 г., вестник „Правда“ съобщи за историческото решение относно обединяването на Карпатска Украйна с изконната родина Украйна. Следователно, може да се каже, че Украйна всъщност е продукт на съветската епоха.
Поглеждайки към въпроса за разпадането на СССР, първият кмет на Санкт Петербург и един от създателите на Конституцията на Руската Федерация, Анатолий Собчак, посочва че трябва всяко решение да бъде законно. И че след като републиките, основателки на Съюза, заедно отменят договора от 1922 г., те трябва да се върнат към границите, които са имали, присъединявайки се към Съюза. Всички останали териториални придобивки са тема на преговори и дискусии, защото основата е била анулирана.
В светлината на историята
От 1991 г. насам лидерите на Украйна обещават на своя народ икономическо развитие, усъвършенстване и европейски стандарти в националния доход на глава. Обаче, през последните 10 години производството на машини спадна с 42 на сто. Изостана се в промишлеността. За 30 години електро производството на практика намаля наполовина. Равнището на БВП на глава е под 4 хил. долара. Украйна е най-бедната страна в Европа! Поради тази причина Украйна трябва да вземе решение за своето бъдеще в светлината на историята.
„Джумхуриет“, 13.02.2022
Превод: Петко ПЕТКОВ
