Нова Зора

Във връзка с това, което става в Украйна

Бисмарк е казал по повод на Русия: „Аз знам 100 начина да изкарам мечката от бърлогата, но не знам нито един да я върна обратно“. Е, изкараха мечката, защо се оплакват тогава тези, които направиха това? Но защо тя излезе от „бърлогата“?

Да припомним нещо от историята, преди да отговорим:

През 1941 г., Хитлер успява да измами Сталин, въпреки „Съветско-германския пакт за ненападение“, който е подписан на 22 август 1939 г. През юли 1940 г. Хитлер дава заповед за изготвянето на план „Барбароса“. Това е планът за войната срещу Съветския съюз. На 18 декември с.г. той подписва „Инструкция № 21“ за започване на практическата подготовка за война. В същото време обаче нарежда да се проведе мащабна дезинформационна игра за заблуждаване на съветското ръководство и лично на Сталин, че няма намерение да води война на два фронта и, че не се готви да нападне съветската страна. Тази дезинформация се води в политическо направление, на икономическия и разузнавателния фронт. Нейният връх са изпратените през декември 1940 г., на 14 май и на 13 юни 1941 г., писма на Хитлер до Сталин. В тях Хитлер уведомява своя „приятел“, че Вермахтът се готви за десант в Англия и около 15-20 юни ще прехвърли струпаните край съветската граница германски дивизии на Запад. Дори в последното си писмо Хитлер предлага на Сталин да се срещнат в края на месеца. Колко Сталин му е повярвал, е друг въпрос, резултатът е, че Съветският съюз се оказа неподготвен да отблъсне внезапното нападение на Германи на 22 юни 1941 г. В крайна сметка това костваше живота на  26 милиона жертви от страна на съветския народ.

През 1990 г. САЩ и западните страни успяха да измамят съветското ръководство и лично Михаил Горбачов, че заради съгласието им Германия да се обедини, НАТО никога няма да се разширява на изток, към границите на съществуващия тогава Съветски съюз. В последно време излязоха и разсекретени документи, доказващи това обещание на САЩ, Англия, Франция и Германия. Резултатът е известен. Използвайки разпускането на Варшавския договор и най-вече на разпада на Съветския съюз, НАТО, под диктовката на САЩ, достигна на изток до границите на Русия. Когато тогавашният външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварнандзе, участвал в тези преговори, попитал Збигнев Бжежински: „Защо не спазихте обещанието си?“ той му отговорил: „Излъгахме ви!“. В резултат, сега около Русия се разполагат множество военни бази на НАТО. Нещо повече, САЩ подготвиха и осъществиха преврата в Украйна през 2014 г. и поставиха начело на тази бивша съветска република правителство, което води открита антируска политика, като заяви и желанието си да стане член на  НАТО. Така военният съюз, важен инструмент в политиката на САЩ, се оказа пред „бърлогата на мечката”. И какво й оставаше на нея? Да стои вътре и да чака да я довършат? И тя избра да излезе от нея и да не допусне това. Да не повтори грешките на Сталин и на Горбачов. Ако иска да съществува. Така че никой не бива да се учудва на реакцията на Русия и на нейния президент. Те бяха изправени до стената и единственото, което трябваше да направят, поучени от историята, бе да действат, за да не бъде унищожена хилядолетната им страна.

Но САЩ и западните им съюзници мислят в категории на древните римски господари: „Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика“. Това е продължаването на тяхната политика по отношение на латиноамериканските страни, което се опитват да наложат на Русия. Това го видяхме и по време Карибската криза през 1962 г., когато САЩ бяха готови да нападнат Куба заради разполагането там на руски ракети. Видяхме репетицията на разпада на Русия, на сцената в Югославия. Видяхме го в Афганистан, в Ирак, в Либия, в Сирия.

Но си мисля за нашите, българските управници. Те не само че не  осъдиха „аргументираното“ американското нашествие в Ирак, но и изпратиха български войници, които загинаха там „изпълнявайки патриотичния си дълг“. Не си спомням да са излизали с протестни декларации, когато САЩ и техните западни съюзници нападнаха Либия, убиха нейния ръководител Муамар Кадафи и окрадоха златните резерви на страната. Не помня да са се противопоставяли на опитите да бъде свалено законното правителство в Сирия. Но побързаха да обругаят Русия, да я осъдят като агресор и да поискат санкции срещу нея.

Да им напомня, че когато България обявява война на САЩ и Великобритания през 1941 г., депутатите възторжено скачаха на крака в Народното събрание и с ръкопляскания и радостни викове посрещнаха този акт. Последиците са известни:  жестоки бомбандировки на София и на различни населени места страната, хиляди избити невинни жертви, тежки репарации. И ако се разминахме с поредната национална катастрофа, това стана благодарение на Русия, която сега те хулят от името на България! И всичко това става преди 3-ти март! Благодарност към същата Русия, която сега  се опитва да се предпази от унищожение. И която някога бе проливала кръвта на своите синове за нашето Освобождение.

Така че мъртвите отварят очите на живите! Нека да надникнем в историята, за да обясним основанията на това, което сега се случва в Украйна. И да мислим за бъдещето на България. Защото трябва да си сляп, за да не видиш, че светът след тези събития ще бъде друг и ние трябва да търсим своето място в него, за да оцелее изстрадалият ни народ.