Нова Зора

Защо шумите толкоз, праведни витии?

Защо с проклятие заплашвате Русия?

Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?

Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,

домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата

и ред не е дошъл да го решите вий.

Отдавна в дялба помежду си

ние враждуваме без страх

И в боя падаха ту руси,

ту братя падаха пред тях.

Кой в този спор ще надделее –

поляк, руснак ли светлокос?

Дали славянските реки в Русия ще се влеят

или Русия в тях? – въпрос.

Млъкнете вие, неразбрали

опръсканите с кръв скрижали,

за вас семейната вражда

не е позор, не е беда;

За вас са нищо Прага, Кремъл;

безсмислено ви блазни вас

метежа, в който храбро мреме –

с омраза гледате към нас...

Защо? Кажете: затова ли,

че в съсипните на горящата Москва

не се склонихме пред нахала,

пред който свеждахте глава?

Затуй ли, че на смърт сразихме

възседналия царствата кумир

и на Европа с кръв платихме

и свобода, и чест, и мир?...

На думи страшни сте – опитайте на дело!

Или юнакът стар, прилегнал на постеля

не ще завинти своя измаилски щик

или е царят слаб, когато с вас говори?

Или пръв път с Европа спорим?

Или победния си вик

забрави руският войник?

Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,

от финските скали до жарката Колхида

от Кремъл вдигнатото знаме,

та до Китайската стена

стоманена четина няма

да вдигне руската страна?...

И тъй, пратете ни, витии,

надменните си синове:

ще им намери гроб Русия

сред братските им гробове.

1831

Превел: Г. Джагаров, 1956 г.