Нова Зора

По традиция честването на Осми март повсеместно се свързва единствено с идеята за революционните борби на жените-работнички от средата на XIX век в САЩ и други капиталистически страни, а в социалистическите страни – с участието им в социалния живот на обществото. По същество се пренебрегва огромната роля на жената в условията на матриархата, през който в продължение на 35-40 хиляди години жените играят господстваща роля в живота на хората. Освен това по същото време, в митологията преобладават жени-богини, чиито имена са известни. Някои от тях играят съществена роля в духовния живот на човечеството и днес.

В историческите източници се споменават имена на жени като царицата Нефертити. В онези далечни времена хората вярвали, че светът и всичката красота на земята е събрана в нейния образ. Славата й изпълвала света на изкуството от неговата зора. Семирамида (Шамурамат), е представена като скъпоценно украшение на древния Вавилон (Вратата на Бога) и негова върховна владетелка. Тя е истинският вдъхновител на „Висящите градини на Семирамида“, служили за храна на безброй легенди за силата на творческия дух на човека, най-пищната и пъстра хубост на тогавашния свят. Сафо е останала в паметта на поколенията като легенда за първата и най-мощна съпротива срещу безправието на жените и робите. Това противодействие идва с нейния образ, съчетал в себе си физическа хубост и душевна светлина, които прозират в нейната талантлива поезия, както и в образа на Езоп. Той е презрян,  грозен и ненадминат дотогава извор на безсмъртни басни, които се появяват дръзки и неотразими сред скучаещите аристократи на остров Лесбос от първата четвърт на VI век пр.н.е. Техният бунт дава тласък на народния гняв. Тези два образа идват от два различни свята. Езоп е от света на робите, а Сафо – от залите на пиршествата, от господстващата аристократична класа. Двамата с еднаква сила символизират  народния стремеж, който разчиства пътя на идеала за едно справедливо и демократично общество и равенство на половете. Хипатия е вечно живият образ на светлината на духа и мъдростта, най-скъпата жертва на сблъсъка между античната наука и възходящото християнство. Антигона вероятно е първият положителен герой в античната литература. Тя показва активната жизнена позиция, която мотивира целеполагането и необходимостта от борба, воля за стремеж към целта. В едноименната трагедия на Софокъл образът й въплъщава борбата,  насочена към защита на един свещен дълг, а не към преследващата я съдба.

Историческата памет е съхранила за следващите поколения спомена за Анна Комнина, Жана Д`Арк, Катерина Медичи, Баба Тонка, Мария Ковалевска, руската баронеса Юлия Вревская и  десетки други имена  на жени, озарили историята на човечеството със своята слава. Техният пример, подвиг и величие, придават смисъл на миналото и представляват безценен урок за безброй поколения. Макар и измъчена, дори в епохата на Ренесанса и Просвещението, жената проявява непрекъснато, в една или друга форма, стремеж към знание и научно развитие. Мария Кюри – единствената жена, включена в списъка „100 личности, променили света“, поради откритията в областта на физиката заедно с мъжа си Пиер Кюри, и първа от жените получила през 1911 г. Нобелова награда „За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент“.

Всичко това е свързано с истината, че около 10 000 г. пр. н.е., заедно с климатичните сътресения се извършва и първата неолитна революция, в течение на която към ловните дейности на мъжете, свързани с изхранването, се нарежда и работата на жените за събирачество и земеделие. В степента, в която бивакът ставал по-уседнал, дивечът – по-рядък, а първостепенно значение придобивали събирачеството и реколтата от диви житни растения, постепенно жените се превръщали в откриватели на неизвестни дотогава техники, все по-важен фактор за живота на рода: създаване на по-големи и по-тежки воденични камъни за смилане на зърното, изготвяне на по-сигурни съдове за неговото съхраняване, създаване на първите керамични  изделия и т. н. С времето към това се прибавило ново превъзходство на жените при изобретяване на предачеството и тъкачеството.

Жените са господствали по-дълго от мъжете. Матриархатът продължава 35-40 000 години от културната история на човечеството. Оттук и вярата за сътворяването била обявена за божествена привилегия на жените. Едва с преминаването към патриархата, се появяват богове в мъжки образи. Настъпилите драматични промени с последици оттогава до наши дни, са намерили отражение в трудовете на Мерлин Стоун, авторката на разчупилата леда от предразсъдъци  през вековете „Когато Бог беше жена“; „Богинята и боговете на Европа“ от Мария Гимбутас; „Тайната на жените“ от Хали Иглехарт; „Женска енциклопедия на митовете и тайнствата“ и др. великолепни произведения.

С прехода към патриархата, при установяването на мъжкото право, жените-божества изчезват, а техните наследници стават покорни васали на новия господар. Ограничена в своята плът, в своя дом, жената се чувства безсилна пред тези богове в мъжки образ. Поради това Фридрих Енгелс смята, че „Събарянето на майчинското право е било световноисторическо поражение на женския пол. Мъжът поел ръководната роля и вкъщи, жената била унизена и потисната, станала робиня на неговата похот и инструмент на раждане на деца. Това унизително положение на жената е било постепенно лицемерно разкрасявано, на места и обличано в по-меки форми, но в никой случай не е било отстранено“ (Енгелс, Фр. „Произход на семейството, частната собственост и държавата”. – В: Маркс/Енгелс. Съч. Т. 21, с. 62).

В епохите на своя разцвет човешката култура е стигнала до заключение с неизчерпаем хуманистичен заряд, издигайки тезата, че отношението към жената е показател с първостепенно значение за зрелостта и равнището на общото духовно развитие. По същия начин в българската народопсихология жената не е само първият, но и постоянният възпитател на човешкия род. Без нейното благотворно присъствие човешката еволюция би се лишила от могъщ двигател. Тя е тъй многолика, тъй разноцветна, както и пролетните багри, раздвижващи всяка струна на душата. Няма друго същество, за което да се произнасят най-възторжени и прекрасни слова. Тя е неизчерпаемо вдъхновение на мъжките подвизи. Енергията, с която изпълва мъжките души, е мощна и плодотворна и, без нея историята би обедняла, би се лишила от могъщия стимул за героични подвизи на човека.

В българската народопсихология жената е вестителка и на съвършенството. Тя е земното божество на човешкия род. Затова в същността си тя е божествена, което означава съвършена. За разлика от небесните божества, които искат от своите последователи силна вяра и страхопочитание, стигащо до фанатизъм, жената иска любов, искрена любов, стигаща до саможертва. Тя гледа на света с очите на любовта. Любовта е единствената сила, на която тя е подвластна. Дори недодяланите мъжки натури, които я унижават, се прекланят смирено пред образа на майката. Жената притежава мистериозна власт, защото пред нейната красота и нежност се покоряват най-суровите мъжки сърца. Владетели, князе и благородници, търсят в нейните обятия смирение и покорство. „Истински царствена е само прекрасната женственост. Където тя съществува, там тя и царува и тя царува само затова, защото съществува“, пише Фридрих Шилер. А В. Г. Белински е още по-категоричен. „Призванието на жената е да пробужда у мъжа духовна енергия, порив на благородни страсти, да поддържа чувство за дълг и стремеж към възвишеното и великото – ето нейното предназначение, а то е голямо и свещено”. Ж. Ж. Русо е убеден, че хората винаги ще бъдат такива, каквито ги направят жените,  затова, ако искате да бъдете велики и добродетелни хора, внушете на жените какво е величие и добродетел. Жената е цветето на природата и, който иска да се радва на нейния разкош и великолепие, трябва постоянно да се грижи да го прави по-пищно. Който не умее и не е способен да го направи, той остава сляп за красота на жената.

Никой не бива да забравя, че докато мъжът е отнел първенството на жената в обществения живот, природата я е дарила с великолепие и красота. Трябва да се учим от наследеното през вековете внушение и да предадем на идните поколения свято отношение към жената. За българина физическата хубост винаги е свързана с богати душевни  качества.  Идеалът на българина за жена включва качества, които определят най-пълноценното изпълнение на ролята й като жена, майка, дъщеря, сестра, снаха, приятелка, съратничка, работничка, колега. Това са основни нейни културни и социални роли в миналото и днес. За да ги изпълнява, тя трябва да е трудолюбива, здрава, хубава, скромна, физически издръжлива, добра майка и домакиня, да уважава съпруга си и възрастните (Енциклопедия на България. Т. I. С. 1985 г., с. 66).

Религията също има своя идеал за женска хубост. През Средновековието образът за жена, носителка на всички добродетели, който отразява идеала за женска красота е Богородица: тиха, мълчалива, послушна, негневлива, срамежлива, благоприветлива, спокойна, почитаща и кланяща се на всички. Този образ е посочвал модела на поведение на жената. Но житейската необходимост в българската история налагала тя да изпълнява и други роли, което предполагало и възпитател на поколенията с качества, необходими за съпротива срещу робството. Нужно било тя да се превърне във фактор с огромно значение за победата на идеите на Възраждането на българското национално самосъзнание. Трябвало е не само да ражда, но и да отглежда бъдещи бойци като четници, бойци на хайдушкото движение, създатели и защитници на националната идеология, част от които са посветили живота си за освобождението на родината от османското робство. Израз на тази мисия на българката ни показва патриархът на българската литература Иван Вазов, който се обръща към майка си в стихотворението „Майка ми“:

Ти ме роди, но ти ми даде

и светлото, що в теб блещеше,

ти и човека в мен създаде –

ти два пъти ми майка беше!

Този мотив се среща в изповедите на почти всички герои от славната епоха, наречена Българско Възраждане. Това прави българката борец за свобода и разцвет на българския дух. Времето изисква от жените силен характер, за да могат да понесат много трудности.  Тази сила и твърдост са особено ценни качества, които се проявяват в тежки моменти. „Не ме упреквайте, пише Григорий Цамблак, - че на женската немощ отдавам мъжко име: цени се крепостта на разума, а не външния образ на (човешката) природа“. Неслучайно и в наши дни често се използва мъдростта, която гласи: зад всеки преуспяващ мъж стои умна жена и зад всяка преуспяваща жена стои солидно семейство.

Когато честваме международния ден на жената Осми март, не бива да  пренебрегваме светлите образи на много българки, които наравно с мъжете, през вековете на робство,  дават  пример на поколенията за героизъм и себеотрицание в името на свободата. Борбата след това продължава и в други проявления, като партизанското движение срещу монархофашизма, в годините на социалистическото строителство, както и до днес, в стремежа за създаване на един по-добър, по-справедлив, по-красив, по-човечен свят, който да остане за идните поколения.