Едно забързано, жестоко време събира данък – крехките ни кожи. А свободата, дявол да го вземе – едва крепи се на върха на ножа. Едвам се е закрепила, горката – ефирна, ефимерна и незряла. И всеки миг ще рухне на земята! А след това – борбата отначало. От памтивека все едно и също – борба за свободата на народа. А кукловодите (едни и същи) – от свободата… произвеждат роби! Все нови и все нови – легиони! А как го правят – само те си знаят. И ще са нужни може би еони – на древната игра да дойде краят. Че свободата – истинска и свята – от хляб и от живот по-скъпо струва! И тя не се печели еднократно. А всеки ден за нея се воюва!