Нова Зора

Те стоят на баирчето: три амазонки –

тънки сливи, калени от зли ветрове –

и опъват до скъсване младите клонки

натежали от слънчеви дни плодове.

И под късата сянка на женския юли,

намотал всички облаци с три вретена,

две жени с тънки прътове сливите брулят

и ги трупат грижливо на бели платна.

Как протягат ръце плодовете да хванат,

сякаш в шепи събират небесния свят...

После дълго ще слушат по тъмно в казана

колко кротко бълбукат и тихичко врят.

А когато септември зад хълма се крие

с оня дъжд, който лятото с пръсти руши,

ще налеят в изписани чаши ракия

да изплакнат солените мъжки души.

Ала още е топло, ухае на юли

и на морна земя с натежали бразди.

Две жени с тънки прътове сливите брулят,

а пък Господ им шепне, че падат звезди.