Нова Зора

Разговор на Бойчо Дамянов с Ричард Грийвсън заместник-директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW)

Бойчо Дамянов: Как се отразява военната операция в Украйна на икономическите процеси в света?

Ричард Грийвсън: От къде да започнем?

Б.Д.: От ЕС.

Р.Г.: Отражението на военните действия върху икономиката на ЕС е без съмнение силно отрицателно. То е очевидно, разбира се от всички икономически показатели. Особено силно е изразено в източноевропейските страни, в т.ч. и в България. Пада потреблението, пада деловата активност най-вече заради инфлацията.

За първи път след 2008 г. насам имаме толкова висока инфлация. През последните години на Запад израсна поколение, което никога не е било свидетел на истинска инфлация, бяхме забравили това явление. Днес всички отрасли са засегнати, себестойността на стоките и услугите растат, за потребителите най-вече отоплението и храните, което удря най-силно хората с ниски доходи. Принудени са да пестят от всичко, за да покриват най-насъщните разходи.

Б.Д.: Като говорим за инфлацията, каква е нейната реална причина?

Р.Г.: Най-съществената причина е ръстът на цените на енергоносителите. За една година те се покачиха 4 пъти! Това беше шок за ЕС. В България ок. 30 % от индекса на поскъпването идва пряко от енергоносителите. В САЩ причините за инфлацията са по-комплексни.

Б.Д.: А всъщност обемите на доставяните в ЕС енергоносители не бяха по-малки?

Р.Г.: Така е, но напоследък много нефтени компании, заради санкциите, се изплашиха и се отказаха да купуват нефт от Русия, количествата намаляха и цените се покачиха. При газта има и още един фактор - нарасналото търсене в Китай, което вдига цената на международния пазар, особено от началото на т.г. Ако ЕК реши по-нататък да въведе и ембарго върху руската газ, това би довело да невиждана рецесия.

Б.Д.: Причините са Китай и санкциите срещу Русия?

Р.Г.: Покачването започна в края на миналата година, доста преди началото на военните действия, което показва, че все пак Китай е основната причина. Китайското ръководство се ориентира към „зелена стратегия“ - замяна на въглищата - не направо с възобновяеми енергии, а в началото с газ, който не е така натоварващ за околната среда. И това рязко засили търсенето му на международния пазар.

Войната е само щрих, но не и сериозен фактор.

Б.Д.: „Северен поток-2” е готов, но Германия отказа да го пусне?

Р.Г.: Тук причината е чисто политическа, заради влизането на Русия в Украйна.

Б.Д.: Второто обезпокоително явление са цените на хранителните стоки в света.

Р.Г.: Тези дни брашното в Чехия поскъпна с още 50%. Двата най-големи износителя на пшеница в света са Русия и Украйна. Русия отвърна на наложените от ЕС санкции с ограничения върху износа на руски стоки в ЕС. Заради военните действия украинците минираха своите  пристанища. С всеки изминат ден проблемът с храните става дори по-остър от проблема с нефта и газта. И това ще се отрази не само на ЕС, но особено драматично на развиващите се страни, на Севера Африка.

Б.Д.: Как очаквате да се развиват отношенията между ЕС и САЩ?

Р.Г.: Труден въпрос. Погледнато от днешния ден имаме политическо възраждане на сътрудничеството в НАТО. Но това ще продължи още 2 години до следващите президентски избори в САЩ, когато ще стане ясно кой ще бъде новият президент.

В областта на икономиката, разногласията между САЩ и ЕС си останаха. Засиленото политическо сътрудничество не се разпространи върху трансатлантическа икономическа интеграция. Между САЩ и ЕС има доста неразрешени въпроси, като защита на информацията, защита на потребителските интереси, нееднакви промишлени стандарти и норми, които в ЕС са много по-строги, особено за продоволствените стоки и много други. ЕС с усилени темпове се стреми към зелена енергетика и в преходния период по политически съображения,  за да намали зависимостта от Русия е готов, независимо от цената, да внася повече газ от САЩ. Но не мисля, че тази конюнктурна политическа обстановка може да продължи дълго и да доведе до цялостно задълбочаване на трансатлантическото икономическо сътрудничество.

Б.Д.: Високите цени на суровините и от там високата себестойност няма ли да направят Европа неконкурентноспособна?

Р.Г.: Високите цени на енергията със сигурност носят риск ЕС да загуби своята конкурентоспособност, но в отделните страни ще е различно. Тези с по-високо технологическо равнище ще могат да го компенсират с нови, по-съвършени технологии, с по-висока производителност на труда, говорим за страни като Германия, Нидерландия. Трудно ще бъде на страните от югоизточна Европа, те едва ли ще успеят да вземат завоя.

Б.Д.: Очаквате ли САЩ отново да акцентират върху протекционизма?

Р.Г.: Твърде възможно е, особено след 2024 г. Предстоящите избори в САЩ ще бъдат съдбоносни за ЕС.

Б.Д.: Какво е бъдещето на Западните Балкани в днешните икономически условия?

Р.Г.: Страни като Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна Гора ще бъдат много по-силно засегнати, инфлацията ще се разрази много по-остро. Някои от тях са по-активно интегрирани с Русия, за тях тя е важен пазар и инвестиционен партньор. На високата инфлация централните банки реагираха с повишаване на лихвения процент, което задържа икономическото развитие. Това са все лоши новини за тях и те са доста притеснени. Политиката на Вучич за „икономическо сътрудничество с всички направления“ привличаше инвестиции както от Германия, така и от Русия, от Китай, от Саудитска Арабия, от Турция. През последните години сръбската икономика бе една от най-динамичните в Европа. Но днес тази стратегия среща големи затруднения. ЕС започна да натиска Сърбия да прекрати сътрудничеството си с Русия и това може да я върне назад. Притискат сърбите също да се присъединят към антируските санкции, нещо за което не са ги питали за мнение и становище.  Друго интересно за Западните Балкани е, дали ще се ускори процесът на присъединяването им към ЕС. От 20 години насам ЕС само им обещава. Сега, след военните действия в Украйна, шансовете им нарастват.

Б.Д.: Какво бихте казали за Турция?

П.Г.: Тя е в положение подобно на Сърбия, но в много по-голям мащаб. Икономическото й  сътрудничество с ЕС е много по-развито, едновременно с това поддържа и много тесни връзки с Русия, особено в сферата на енергетиката, на туризма. Русия е важен пазар за турския строителен отрасъл. Високите цени на енергоносителите ускоряват инфлацията, която вече е 60-70%. Икономическото развитие ще се понижи. Преимуществото на Турция е, че е по-голяма и по-трудно може да бъде принудена от ЕС и САЩ да се откаже от сътрудничество с Русия.

Освен това на САЩ им е нужен посредник в днешната напрегната военнополитическа обстановка и Турция е единственият реален мост между Русия и Запада - тя е член на НАТО, но не е в ЕС.

Б.Д.: Ниският курс на турската лира би трябвало да прави износа изгоден за турските производители?

Р.Г.: По принцип да, но не винаги. Една инфлация от 70% изяжда моментално всички преимущества от ниския курс.

Б.Д.: Как бихте оценили мястото на Вишеградската група в днешните условия?

П.Г.: Икономически погледнато въпросните страни (Полша, Унгария, Чехия, Словакия) представляват един значителен икономически блок, те, като група, са най-големия търговски партньор на Германия, доста по-напред от Китай, САЩ или Франция. Те са центъра, сърцето на европейската индустрия. Особено трите по-малки са силно отворени и зависими от международната търговия и всички процеси, които стават по света се стоварват незабавно върху тях. Въпреки спадналия напоследък растеж, макроикономически и четирите, са достатъчно стабилни

Б.Д.: Унгария напоследък е силно обезпокоена за своето бъдеще?

Р.Г.: Да, по-интересни са политическите процеси. Оформилият се до неотдавна съюз между Полша и Унгария в момента се разцепва. Двете стани имат фундаментално противоположни подходи към Русия. Напоследък Полша е лидер на ЕС по отношение на антируската политика и отбраната. Тя е обезпокоена от трите милиона украински бежанци, които се намират на нейна територия и са доста сериозен разход и натоварване за полската икономика. Ще мине доста време докато се интегрират на полския пазар на труда, много от тях са жени и деца.

Б.Д.: Какво е отражението на украинската военна операция върху Китай?

Р.Г.: Днес китайската икономика е в много слаба форма, най-слабата за последните 25 години, но не в резултат на  събитията в Украйна. Китай успя да премине през предишните кризи доста успешно. Днешната криза е далеч по-трудна, отчасти заради по-строгата ковид-политика, която включва отцепване и затваряне на цели градове, области, пристанища, отчасти заради високата инфлация и нарушените веригата в снабдяването.

Китайският финансов сектор страда от висока задлъжнялост на пазара на недвижимите имоти и на падането на ликвидността в експортния сектор след намаляване на търсене в останалите части на света.

Появи се и една благоприятна възможност - Китай получи достъп до руски енергоносители и суровини на много изгодни цени. Същото се отнася и за Индия. Русия също се възползва от възможностите на Китай и двете страни установиха дългосрочно, широкомащабно и перспективно икономическо сътрудничество.

Б.Д.: В такъв случай Китай би трябвало сравнително скоро да преодолее настоящата криза?

Р.Г.: Това, което най-много притеснява Китай са САЩ. Сериозните търговски напрежения започнаха при Тръмп, но продължиха и при Байдън. САЩ много внимателно следят на какво разстояние Китай се приближава до Русия и ако той отиде твърде далече в помощта си към нея, САЩ ще наложат санкции и срещу Китай. Той в много отношения е свръхсила, но глобалната финансова система е изцяло под контрола на Запада и конкретно на САЩ. Ако някой поиска да се отскубне от долара, единствената алтернатива е еврото. Русия се опита и независимо от това, половината от активите на централна й банка, бяха блокирани и замразени.

По този начин ръководения от САЩ Запад показа, че продължава да държи под пълен контрол световната финансова система. От една страна, Китай заради печалбите, е заинтересован да помага на Русия, от друга страна, ще трябва да внимава да не отива твърде далече, за да не влиза в конфликт със САЩ. В крайна сметка всичко това ще ускори конкуренцията и противоречията между САЩ и Китай, които са в основата на действителния сблъсък в света днес, а противоречието ЕС - Русия е само подсюжет в главния спектакъл.

Действителният конфликт, който предстои да се разрешава през следващите десетилетия в света, е този между САЩ и Китай. Като световна търговска сила Китай е изцяло интегриран в световната финансова система на долара и това е неговата най-уязвима точка.

Б.Д.: САЩ също зависят от китайския внос?

Р.Г.: Да, това прави нещата още по-интересни, тъй като икономиките на двете страни са силно интегрирани.  Ако си припомним епохата след Втората световна война и икономическото съревнование между САЩ и СССР, то премина в съвсем други условия. Търговско-икономическите контакти между двете свръхдържави бяха незначителни.

Днес имаме остър военно-икономически конфликт между САЩ и Китай, който се проявява и в политическата сфера. Икономическите среди в САЩ са сериозно обезпокоени и тези страхове се появиха далеч преди Тръмп. Антикитайският фронт в САЩ е много по-широк и се подхранва от небезпочвените твърдения, че китайците крадат нашите работни места, нашите технологии, нарушават международните правила за собственост, авторското право, патентната защита и т.н. Това засилва антагонизма, но едновременно с това интеграцията вече е станала толкова дълбока, че стотици американски фирми са зависими от вноса на китайски компоненти и детайли.

Б.Д.: Как може да бъде решено това противоречие?

Р.Г.: Засега напрежението ще нараства.

Б.Д.: Всъщност американските концерни създадоха Китай като индустриален и търговски гигант за да извличат по-високи печалби, а сега се самосъжаляват и имат претенции към него?

Р.Г.: В САЩ вече го отчитат като своя грешка. Можете да го прочетете в много от техни специализирани анализи и изследвания: „Унищожихме своята работническа класа, своята средна класа, своята индустриална база“.  Наричат го „китайския шок“, който предизвика сериозна политическа реакция. Нейно проявление бе избирането на Тръмп през 2017 г., но в действителност е много повече от Тръмп. Има го и в лагера на Байдън. Затова напрежението с Китай ще продължава да се засилва и да става все по-драматично, докато един ден двете страни се отделят една от друга.